Решение № 14838 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2009 г.

Решение № 14838 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Столична РДНСК срещу решение с дата 28.04.09 г. по адм. д. № 577/09 г. по описа на Административен съд - София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът по касационната жалба "Вълканов и Миланов" ООД в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Със Заповед № ДК-02-СО-186/09.11.07 г. началникът на Столична РДНСК на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредил да се премахне незаконен строеж "ограда" в УПИ ХIV-1020, 1020а, кв. 48 по плана на гр. София, м. "Манастирски ливади" с административен адрес гр. София, ул. "Родопски извор" № 72, р-н "Витоша", СО, извършен от "Вълканов и Миланов" ООД през 1997 година. С оспореното с касационната жалба решение заповедта е отменена като незаконосъобразна по съображения, че към периода на извършване на строежа соченото като негов извършител дружество не е съществувало като правен субект, поради което определянето му като адресат на заповедта е в нарушение на административнопроизводствените правила. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, е неоснователна изцяло. По делото няма спор относно времето на извършване на строежа, а именно през 1997 г., констатация, залегнала и в мотивите на обжалваната заповед. Не е било спорно и обстоятелството, че търговското дружество, адресат на заповедта е регистрирано с решение по ф. д. № 11311/98 г. на Софийски градски съд, т. е възникнало е като правен субект след извършване на строежа. С оглед тези безспорни установявания изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта е правилен. Касационният довод за неправилност на решението, обоснован с разпоредбата на чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС) е неоснователен, тъй като в хода на административната преписка и в издадената в производството заповед не е налице установяване относно обстоятелството това дружеството - адресат да е съсобственик в УПИ ХIV-1020, 1020а, кв. 48. Видно от обстоятелствената част на заповедта дружеството не е включено в кръга на лицата, собственици и носители на ограничени вещни права в имота, а фактът, че административния адрес на имота е регистриран като седалище на дружеството е правноирелевантен. С оглед горното, оспореното с касационната жалба решение се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение