Решение № 564 от 4.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 616/2009 г.

Решение № 564 от 4.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 616/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производство е образувано по искане от защитника на осъдените И. Р. А., Р. И. А. и З. К. А. за възобновяване на внохд № 409/2009 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 148/9.07.2009 г., с което е потвърдена присъда № 189 от 8.05.2009 г. по нохд № 618/2009 г. на Пазарджишкия районен съд. В искането са посочени основанията за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК. Във фазата на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото разследващият орган е извършил следствени действия извън сроковете, посочени в закона, като не е изискал надлежно разрешение от прокурора по реда на чл. 234, ал. 2-3 НПК. В нарушение на чл. 234, ал. 7 НПК първоинстанционният съд е ползвал така събраните доказателствени източници при постановяване на присъдата си, вместо да ги изключи от доказателствената съвкупност по реда на чл. 234, ал. 7 НПК. Това нарушение не е отстранено от въззивния съд, поради което и неговият съдебен акт подлежи на отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела. Допуснато е нарушение на закона, защото случаят е "маловажен" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, което съдът не е съобразил и поради това неправилно е квалифицирал извършеното от осъдените по чл. 216, ал. 1, НК, вместо по чл. 216, ал. 4 НК. В подкрепа на оплакването си защитникът на осъдените сочи практика на Върховния касационен съд - Решение № 667/28.11.2003 г. по н. д. № 525/2003 г., I н. о. Явната несправедливост на наложеното наказание е последица от неправилното приложение на закона. Прави се искане въззивното решение да се измени по реда на възобновяването, като деянието за първите двама осъдени се преквалифицира по чл. 216, ал. 4 НК като маловажен случай и наказанието на осъдените И. и Р. А. се определи по втората предвидена в наказателната норма алтернатива - глоба, а по отношение на З. А., с оглед малозначителността на обществена опасност на деянието й се приложи чл. 9, ал. 2 НК и тя бъде оправдана. Пред Върховния касационен съд защитникът на осъдените поддържа искането по изложените в него основания. Прокурорът даде заключение, че не са налице сочените в искането основания за възобновяване на наказателното дело, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по нохд № 618/2009 г. по описа на Пазарджишкия районен съд е образувано по обвинителен акт срещу И. Р. А., Р. И. А. и З. К. А. за извършено от тримата на 24.12.2008 г. в с. С., обл. Пазарджик престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за И. и Р. и във вр. чл. 26, ал. 1 НК, с предмет-унищожени чужди движими вещи собственост на Д. Н. С. възлизащи на стойност - 586,68 лв. - за И. А.; 121,68 лв. - за Р. А. и 31,68 лв. - за З. А. В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие - глава ХХVII, чл. 370 - чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на осъдените по чл. 371 НПК и ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на осъдените производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от тях самопризнания в досъдебната фаза на процеса се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата. На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно, че на 24.12.2008 г. в с. С., обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители тримата са унищожили противозаконно чужди движими вещи, собственост на Д. Н. С., като деянието е при условията на продължавано престъпление - за Р. и И. А. и стойността на вещите унищожени от И. А. възлиза на 586,68 лв.; за Р. А. 121,68 лв., а за З. А. 31,68 лв. В съответствие с установените и признати от подсъдимите факти и обстоятелства деянието им съдът е квалифицирал като престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК - за И. и Р. /за двамата и във вр. чл. 26, ал. 1 НК/ и по чл. 216, ал. 4, във вр. чл. 20, ал. 2 НК - за З. А., с предмет - унищожени чужди движими вещи собственост на Д. Н. С. на стойност- 586,68 лв. - за И. А.; 121,68 лв. - за Р. А. и 31,68 лв. - за З. Александрова. На посоченото правно основание наказанието на И. А. и Р. А. са определени при задължителните при тази процедура условия на чл. 55 НК, като по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 42а, ал. 1 НК, те са осъдени на пробация със задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 с продължителност от по шест месеца, за всеки един от тях, а З. А. е освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като й е наложено административно наказание глоба, в размер на петстотин лева. С решение № 148/9.07.2009 г. по внохд № 409/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането на осъдените за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от тях на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Доводът, че органът на досъдебното производство е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 234, ал. 3 и 4 НПК е не само неоснователен, но и неверен. Досъдебното производство е започнато по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с протокол за оглед на местопроизшествието на 24.12.2008 г., за което в съответствие с чл. 212, ал. 3 НПК Районният прокурор е бил уведомен. На 23.02.2009 г. прокурор от Окръжна прокуратура-Пазарджик е удължил срока за разследване на ДП № 1648/08 г. на РПУ Пазарджик с един месец, считано от 24.02.2009 год. /л. 3 от дознанието/. В този срок разследващият орган е извършил всички необходими пороцесуално-следствени действия и е приключил дознанието със заключително постановление на 23.03.2009 г. Нарушение на закона двете решаващи по фактите съдилища не са допуснали. Соченото от защитата на осъдените Решение № 667/28.11.2003 г. по н. д. № 525/2003 г., I н. о., е неотносимо към конкретния случай. Стойността на предмета на престъплението в конкретния случай не е единственият критерий за определяне на случая като маловажен. Общата оценка на обстоятелствата преди, по време и след извършване на деянието не сочи, че извършеното престъпление е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. От с. на осъдените е проявена престъпна упоритост при извършване на престъплението, съпроводена с изключителна дързост и циничност. В тази насока съдът е отчел действията на Р. А. и И. А. спрямо непълнолетната свидетелка А отправил спрямо баща й свид. С. обидни изрази, като същевременно свалил панталоните си и показал половия си орган като демонстрация, че не може да бъде уплашен, а И. С. захвърлил камък по детето и я ударил в областта на лицето, причинявайки й телесно увреждане, което надлежно е документирано /СМУ № 183-1/2008 г., приложено на л. 25 от дознанието/. В този смисъл, въззивният съд е изложил подробни съображения, защо приема случаят за немаловажен, а по отношение на З. Александрова-защо по отношение на нея разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е неприложима при задружната й дейност с другите двама осъдени - правни изводи които се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и развито като функция от неправилното приложение на закона. То също е неоснователно, тъй като не е налице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, водещо до необходимостта от изменяване на въззивното решение. Ето защо, искането на осъдените за възобновяване на внохд № 409/2009 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното въззивно решение от 09.07.2009 г. следва да се остави без уважение. С допълнение на чл. 42б НК - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г. законодателят прие минимална периодичност на пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" - явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице не по-малко от два пъти седмично. Това изменение е останало вън от вниманието на въззивния съд, който е пропуснал да коригира присъдата и я приведе в съответствие със закона. Допуснатият пропуск може да бъде отстранен служебно от настоящия касационен състав, с оглед задълженията му по чл. 124 от Конституцията, правомощията му съгласно чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК и действието на чл. 2, ал. 2 НК, като определи периодичност на явяването и подписването на осъдените пред пробационния служител от два пъти седмично в срока определен от предишните съдебни инстанции по чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК, която промяна се явява в полза на осъдените. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 2, ал. 2 НК Върховният касационен съд на РБ, III н. о.