Решение № 8013 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2014 г.

Решение № 8013 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2014 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 и чл. 194б, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Вилиян Георгиев Петров, съдия при Апелативен съд - гр. Варна срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 1 от дневния ред на заседанието, проведено на 6.02.2014 г., с което Ванухи Бедрос Аракелян, председател на Окръжен съд - гр. Варна е назначена на длъжността "административен ръководител - председател на Апелативен съд - гр. Варна".

С разпореждане от 27.02.2014 г. като страни по делото са конституирани: оспорващият (жалбоподателят) Вилиян Георгиев Петров, Висшият съдебен съвет като ответник по оспорването и Ванухи Бедрос Аракелян като заинтересована страна, чиито права, свободи или законни интереси биха били засегнати от съдебното решение при евентуална отмяна на оспореното решение за нейното назначаване на на длъжността "административен ръководител - председател на Апелативен съд - гр. Варна" (арг. чл. 15, ал. 1 АПК).

За разрешаването на този правен спор, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, взе предвид следните фактически и правни обстоятелства, както и становищата на страните по делото и на прокурора от Върховната административна прокуратура:

I. Между страните няма спор по фактите:

1. Ванухи Бедрос Аракелян е завършила семестриално (т. е. положила успешно всички семестриални изпити) Юридическия факултет на СУ "Кл. Охридски" през 1988 г., а държавните изпити е положила през пролетта на 1990 г. През периода 6.12.1988 г. - 6.12.1989 г. е стажант-юрист в Окръжен съд - гр. Варна (удостоверение на л. 151 и служ. бележка на л. 214 от делото). С решение на Държавна изпитна комисия от м. април 1990 г. й е призната квалификация "юрист" (диплома за висше образование на л. 130 от делото).

1. Трудовият стаж на Ванухи Аракелян по придобитата от нея специалност започва от 10.09.1990 г., когато е назначена на длъжност "гл. специалист - юрист" в Общински народен съвет - гр. Толбухин (сега гр. Добрич), а с Решение на Великото народно събрание от 10.07.1991 г. за освобождаване и избор на съдии от районни и окръжни съдилища (обн., ДВ, бр. 62 от 02.08.1991 г.) е избрана за съдия в Районен съд - гр. Варна при условията на чл. 66, ал. 6 от Закона за устройство на съдилищата (ЗУС - отменен с § 14, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт от 1994 г.) - според тази разпоредба по изключение, когато няма кандидат с необходимия стаж, за районен съдия може да бъде избрано лице, което не отговаря на изискването по ал. 1 да е прослужило 1 г. като младши съдия, съдебен изпълнител или нотариус.

След това последователно във времето (с едно прекъсване от 13.04.1992 г. до 23.06.1992 г.) Ванухи Аракелян е изпълнявала длъжностите зам. председател на Районен съд - гр. Варна, съдия в Окръжен съд - гр. Варна и заместник председател на Окръжен съд - гр. Варна (данните за професионалното й развитие са от трудова книжка на л. 136 - 146 от делото).

1. Ванухи Бедрос Аракелян е назначена за председател на Окръжен съд - гр. Варна с решение на Висшия съдебен съвет по т. I. 3. от дневния ред на заседанието, проведено на 23.06.2004 г. Повторно на същата ръководна длъжност е назначена с решение на Висшия съдебен съвет по т. 1.2. от дневния ред на заседанието, проведено на 10.06.2009 г., а с решение на Висшия съдебен съвет по т. 4.1. от допълнителните точки в дневния ред на заседанието, проведено на 25.02.2010 г., е командирована, заедно с още трима съдии и един съдебен администратор, посочени от Американското посолство, за участие в програма за обучение "Управление на съдилища и прокуратури" в САЩ, за периода 31 март - 11 април 2010 г.

1. На 8.11.2013 г. в-к "Капитал" в бр. 44 публикува материал на журналиста Росен Босев със заглавие "Съдиите ни са скъпи", в който се акцентира на обстоятелството, че в края на 2007 г. съдия Ванухи Аракелян, председател на Окръжен съд - гр. Варна, е заменила обслужващата съда банка с Корпоративна търговска банка, а само една година след това е получила от тази банка кредит, който в началото на 2013 г. е предоговорен с изключително ниска лихва - 4.8 % годишно. С решение по т. 12 на протокол № 46 от 2.12.2013 г. Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет уведомява журналиста Росен Босев, "че изборът на "Корпоративна търговска банка" АД за обслужваща банка на Окръжен съд гр. Варна е одобрен от комисия "Бюджет и финанси" на ВСС с решение по т. 1 от протокол № 3 от 22.01.2008 г., след представяне на документацията по избора и при спазване на критериите, определени от ВСС (а) с декларация вх. № 98-00-3588 от 12.02.2009 г. председателят на Окръжен съд гр. Варна г-жа Ванухи Аракелян е декларирала пред ВСС в установените законови срокове задължение към КТБ Варна в размер на 140 000 лв. За погасяването на това задължение г-жа Аракелян е подала декларация по чл. 12, т. 3 от ЗПУКИ вх. № 98-00-198 от 28.05.2013 г."

1. С решение по т. 3.2.1. на протокол № 45 от 14.11.2013 г. Висшият съдебен съвет е обявил, че длъжността "Административен ръководител - председател на Апелативен съд - Варна" е свободна, а с т. 3.3. на същия протокол Висшият съдебен съвет е решил, че кандидатите за тази длъжност, в 14-дневен срок от датата на обнародването й в "Държавен вестник", следва да подадат в администрацията на ВСС заявление, че желаят да участват в избора за административен ръководител и към заявлението да приложат изброените в решението документи, сред които и "нотариално заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност". Решението е публикувано в "Държавен вестник", бр. 102 от 26.11.2013 г., стр. 43, № 28.

Ванухи Аракелян е подала заявление вх. № 96-02-091 от 9.12.2013 г., а заявлението на жалбоподателя Вилиян Георгиев Петров е с вх. № 96-02-092 от същата дата - 9.12.2013 г.

1. Със заповед № ЛС-И-11 от 9.01.2014 г. министърът на правосъдието е определил деня и часа (17.01.2014 г. от 9.00 часа) на провеждане на изпит за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до този изпит стажант-юристи, сред които под № 79 е Ванухи Бедрос Аракелян. С писмо, изпратено чрез куриерска служба на 13.01.2014 г. до представляващия ВСС, до Комисията по предложенията и атестирането, до министъра на правосъдието и до Инспектората към ВСС, Вилиян Георгиев Петров е изразил становище, че изискването, към заявлението за участие в избора за вакантната длъжност да бъде приложено нотариално заверено копие на удостоверение за придобита юридическа правоспособност, е императивно и поради това е абсолютна предпоставка за кандидатстване и за допускане на кандидата до участие в избора на административен ръководител.

С молба вх. № 96-02-091/13 г. от 17.01.2014 г. Ванухи Аракелян е представила във Висшия съдебен съвет служебна бележка, издадена от Министерството на правосъдието "в уверение на това, че същата се е явила и издържала успешно изпит за придобиване на юридическа правоспособност, проведен на 17.01.2014 г." (молбата и служебната бележка са на л. 105 и 106 от делото).

1. С решение по т. Д-22 на протокол № 4 от 21.01.2014 г. Висшият съдебен съвет е допуснал и двамата кандидати - Ванухи Бедрос Аракелян и Вилиян Георгиев Петров - до избор за вакантната длъжност.

1. Вилиян Георгиев Петров е завършил пълния курс на обучение в Юридическия факултет на СУ "Кл. Охридски" през 1982 г. и през м. декември на същата година е положил държавните изпити, поради което с решение на Държавна изпитна комисия от м. декември 1982 г. му е призната квалификация "юрист" (диплома за висше образование на л. 254 от делото). От 21.03.1983 г. до 21.03.1984 г. е бил стажант-съдия във Варненския окръжен съд (трудова книжка на л. 262 от делото), а на 23.03.1984 г. е положил теоретико-практически изпит и е придобил правата по чл. 65, т. 3 ЗУС (удостоверение на л. 255 от делото).

1. Юридическият стаж на Вилиян Петров започва на 6.04.1984 г., когато е назначен на длъжността юрисконсулт в МЗ "Метал" - гр. Варна, след което от 15.06.1987 г. продължава на длъжност заместник главен арбитър в Окръжен държавен арбитраж - гр. Варна до закриването на тази институция с чл. единствен на Закона за отмяна на Закона за държавния арбитраж (обн., ДВ, бр. 85 от 15.10.1991 г. С § 5 от преходните и заключителни разпоредби на този закон на Министерския съвет е възложено да разпредели между Министерството на правосъдието и Върховния съд бюджета, щата и имуществото на Върховния държавен арбитраж и окръжните държавни арбитражи. Така от 19.12.1991 г. Вилиян Петров е вече съдия в Окръжен съд - гр. Варна, на която длъжност е бил до 4.01.1999 г. От тази дата - 4.01.1999 г. - и сега Вилиян Георгиев Петров е съдия в Апелативен съд - гр. Варна (изложените данни за професионално развитие са от трудовата книжка на л. 259 - 265 от делото). Участието му в конкурс за длъжността Административен ръководител - председател на Апелативен съд - гр. Варна не било успешно - с решение по т. 1.4.9. от дневния ред на заседанието, проведено на 29.04.2013 г., Висшият съдебен съвет назначил на тази длъжност Виолета Иванова Бояджиева (кратък стенографски протокол № 18 от заседанието на ВСС, проведено на 29.04.2009 г.).

II. Както се каза по-горе, по тези факти между страните не се спори. Спорът между страните е правен и е по оценката на фактите и правните изводи, които произтичат от тях:

1. Според оспорващия Вилиян Георгиев Петров решението на висшия съдебен съвет за назначаването на Ванухи Бедрос Аракелян на ръководната длъжност "административен ръководител - председател на Апелативен съд - гр. Варна" е взето "при нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби". Това становище е основано на следните доводи:

а) Ванухи Бедрос Аракелян незаконосъобразно е допусната до участие в конкурса за вакантната длъжност - според чл. 194а, ал. 3 ЗСВ кандидатите за административни ръководители подават документите по чл. 181, ал. 3, а един от тези документи е нотариално заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност, каквото тя не е притежавала до 17.01.2014 г., а обстоятелството, че е положила държавните изпити по специалността право при действието на Указ № 1602 за изменение на закони и укази във връзка със стажа на юридическите кадри (обн., ДВ, бр. 91 от 02.12.1988 г.) след проведен едногодишен стаж в Окръжен съд - гр. Варна, е ирелевантно, защото "разпоредбата на чл. 181, ал. 3, т. 3 от ЗСВ вече изрично изисква от всички кандидати за административни ръководители представяне на този документ, без всякакво изключение и без оглед на това при какви условия кандидатите за административни ръководители са дипломирани и провели държавните си изпити, така че от 2012 г. съдия Аракелян е имала достатъчно време да се снабди с това удостоверение за правоспособност; тя всъщност е направила това по указание на ВСС, но вече при една висяща процедура по избора, което тепърва да се снабдява с този документ, е недопустимо"; освен това Ванухи Аракелян все още не е представила нотариално заверено копие на удостоверение за придобита юридическа правоспособност, вероятно защото е представила по преписката служебна бележка за явяването си на изпит на 17.01.2014 г. в Министерството на правосъдието, но тази служебна бележка не е някакъв официален документ, тя не е изведена, няма дата, изхожда от председателя на комисията, т. е. това не е изискуемото от закона удостоверение за правоспособност;

б) Ванухи Бедрос Аракелян е допусната до участие в конкурса за вакантната длъжност в нарушение на правилото по чл. 129, ал. 6 от Конституцията на Република България, според което не се допускат повече от два мандата на ръководни длъжности в съдебната власт, а Ванухи Аракелян има вече два мандата на ръководната длъжност "Административен ръководител - председател на Окръжен съд - Варна" и е недопустимо да бъде назначена трети мандат на ръководна длъжност, независимо, че тази длъжност е в друго звено на съдебната система;

В пледоария по същество и в писмена защита по делото жалбоподателят Вилиян Георгиев Петров допълнително е аргументирал този довод така:

"Тясното и стриктно тълкуване на посочената конституционна норма води до извода, че административните ръководители имат право на максимум два мандата в органите на съдебната власт. Противно на това, което е залегнало в досегашната практика на ВСС и конкретно, което стана при този оспорен избор, че в друг орган на съдебна власт кандидатът би могъл да има и трети, и четвърти мандат, защото в другия орган на съдебната власт новият мандат вече се считал за първи. Това е фактически логиката на ВСС, но такова тълкуване по никакъв начин не може да се изведе от разпоредбата на чл. 129, ал. 6. Съгласно тази конституционна разпоредба административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2 - това са председателите на върховните съдилища и главния прокурор, се назначават на ръководна длъжност за срок от 5 години с право на повторно назначаване. Никъде в този текст не се говори за право на повторно назначаване на същата или на съответната длъжност, за да може да се тълкува в този смисъл, както предлага ВСС. Тясното и стриктно тълкуване на посочената конституционна норма води до извода, че административните ръководители имат право на максимум два мандата в органите на съдебната власт. Разпоредбата не съдържа изрично предписание в кои органи на съдебната власт административните ръководители имат право на повторно назначаване. От това следва, че те имат право на повторен мандат както на същата ръководна длъжност, т. е. в същия орган на съдебна власт, така и на друга ръководна длъжност, т. е. в друг орган на съдебна власт. Но и в двата случая те имат право само на максимум два мандата, което се подкрепя от използваното от конституционния законодател множествено число - "в органите на съдебната власт". Тълкуване, че имат право на повече от два мандата, ако кандидатстват за ръководна длъжност в различен от първоначалния орган на съдебната власт, не намира опора в конституционната разпоредба. В разпоредбата няма изрично указание на място - "на същата длъжност" или на "съответната длъжност" в края на изречението след думите "с право на повторно назначаване", за да има разпоредбата този смисъл. След като това отсъства, не може да се дотворява конституционната норма от правоприлагащия орган. Думите "на ръководната длъжност" в средата на изречението след "се назначават" се отнасят за първоначалното назначаване, а не за повторното назначаване. Членуването "на ръководната длъжност" също не дава опора за такова тълкуване, като е с цел избягване на повторението "на длъжност - административен ръководител. Съдия Аракелян се е позовала в своя отговор на разпоредбата на чл. 119 от Конституцията на Република България, но от съпоставянето на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 с тази на чл. 119 също не може да се извлече тълкуване, че правото на повторно назначаване е в същия или в съответния орган на съдебна власт, а и тя се отнася за видовете съдилища, чрез които се осъществява правораздаването в Република България. Разпоредбата на § 5 от ПЗР към ЗИДКРБ има конкретен и ограничен обхват само спрямо заварените случаи на административни ръководители в органите на съдебната власт, затова тя не може да служи за тълкуване на основния текст в конституцията, който се прилага за в бъдеще. Конституционната разпоредба може да се тълкува само с оглед на други основни разпоредби в конституцията, а не и с оглед на ПЗР или на други законови текстове, в който смисъл се е произнасял многократно КС на Република България."

в) Изборът за вакантната длъжност, макар и публичен, е проведен непрозрачно, при неравно третиране на кандидатите, при липса на действително състезание и оценка на техните професионални и морални качества - основен въпрос към съдия Аракелян е бил въпросът за нейната професионална етика с оглед разкрития в медиите за сключен от нея договор за кредит с обслужващата Окръжен съд - Варна Корпоративна търговска банка, съдържащ необичайно изгодни условия за кредитополучателката; този договор обаче не е бил изискан от Висшия съдебен съвет за проверка и поради това е останал неизяснен въпросът дали възможността за финансова облага не нарушава в случая правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

В подадената от него жалба съдия Вилиян Георгиев Петров е цитирал констатации и препоръки в доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка СОМ (2014)36 от 22.01.2014 г. и по-специално Вилиян Петров е цитирал препоръката "България да развие последователна практика в рамките на ВСС на прилагане на обективни стандарти за заслуги, почтеност и прозрачност при назначенията, включително на висши длъжности".

1. Според процесуалния представител по пълномощно на Висшия съдебен съвет жалбата е неоснователна. По отношение на оспореното решение на ВСС липсва отменително основание по чл. 146 от АПК. Това решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в пълно съответствие с материалния закон и неговата цел. Процедурата по приемане на решението на ВСС е протекла при спазване на правилата, установени в специалния Закон за съдебната власт (чл. 167, ал. 1, т. 2-4 от ЗСВ) и приети с решение на ВСС по Протокол № 10 от 14.03.2013 г. Доводите в жалбата са неоснователни, според процесуалния представител на Висшия съдебен съвет, защото:

а) Видно от приложеното към заявлението на Ванухи Аракелян за участие в конкурса нотариално заверено копие от диплома за завършено висше юридическо образование и свидетелство за успеха на годишните изпити - приложение към дипломата тя (Ванухи Аракелян) е завършила обучението си през учебната 1987/1988 г. и е издържала държавните изпити през месец април 1990 г. Следователно за нея не е бил приложим редът за завършване на стажа, уреден с Указ № 1602 от 1988 г., който не изисква полагане на теоретико-практически изпит, като условие за придобиване на юридическа правоспособност. Поради това Ванухи Аракелян не е била длъжна да представи със заявлението си и нотариално заверено копие на удостоверение по чл. 181, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Последващото представяне на служебна бележка от Министерството на правосъдието, с която се удостоверява, че Ванухи Аракелян успешно е издържала изпит за придобиване на юридическа правоспособност, проведен на 17.01.2014 г., само обективира безспорния факт на придобита от нея юридическа правоспособност.

б) Неоснователен е доводът за допуснато нарушение от страна на Комисията по предложенията и атестирането, изразяващо се в забавяне при изготвяне на списъка на допуснатите до участие в избора кандидати, защото правната уредба, касаеща дейността на тази комисия по допускането на кандидатите до участие в избора, не предвижда срокове за нейното извършване.

в) Разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията на Република България предвижда, че административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Видно от самия конституционен текст, в който се използва членуваното прилагателно "ръководната", забраната за заемане повече от два последователни мандата касае една и съща длъжност административен ръководител на един и същ орган на съдебната власт, а не просто ръководна длъжност в орган на съдебната власт. Следователно конституционната разпоредба не включва забрана след заемането на ръководната длъжност в определен орган на съдебната власт през два последователни мандата, същото лице, което е заемало тази длъжност, да се кандидатира за друга ръководна длъжност в друг орган на съдебната власт, какъвто е и конкретният случай. В посоченото разпоредба липсват и условия, които да засягат прилагането на този срок при последователното назначаване в отделни органи. Подобна забрана, съответно условия, не биха могли да се въвеждат по тълкувателен път, защото това би разширило неоправдано приложното поле на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията, която подлежи на стриктно тълкуване, доколкото съдържа ограничение в броя на мандатите.

г) Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за неравно третиране на кандидатите при тяхното изслушване и при обсъждането на кандидатурите им от съвета. По същество аргументите, изложени от жалбоподателя във връзка с този му довод, изразяват неудовлетвореност от направената преценка, изразяват несъгласие с тази преценка за представянето на двамата кандидати по време на събеседването. Тази преценка обаче не подлежи на съдебен контрол. Тя не е административна, а оценъчна дейност, резултат от извършването на която е елемент от фактическия състав на избора на административни ръководители по реда на чл. 194б ЗСВ. Като действа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на събеседването, ВСС прави оценка на кандидатите, която не може да бъде контролирана от съда. Резултатът от вота на ВСС е израз на свободната преценка на неговите членове, в рамките на предоставената от закона дискреционна власт на колективния орган, а протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол.

1. Заинтересованата страна Ванухи Бедрос Аракелян също е изразила становище за неоснователност на оспорването, според което:

а) На първо изцяло споделя изразеното преобладаващо становище на съдебния състав в определението от 29.04.2014 г. за (очевидната) яснота на конституционната разпоредба. Тя недвусмислено и безспорно лимитира броя на мандатите на административните ръководители до два последователни в рамките обаче на "съответната длъжност". А "съответната", в смисловото поле на чл. 129, ал. 6 КРБ, в нейния случай е длъжността председател на окръжен съд. Тя обаче се е кандидатирала и е била избрана за различна от заеманата от нея до 6.02.2014 г. длъжност, вкл. и за друг орган на съдебната власт. Поради това е законово и фактологично некоректно твърдението на жалбоподателя, че тя се е кандидатирала "за трети, веднага след втория си мандат". Това твърдение е некоректно и с оглед на обстоятелството, че мандатът й на председател на Окръжен съд - гр. Варна изтича на 23.06.2014 г., което означава, че с избора й за председател на Апелативен съд - гр. Варна на 6.02.2014 г. по същество мандатът й за председател на окръжния съд е предсрочно прекратен, което прави фактологично невярно твърдението, че се е кандидатирала след втори мандат на ръководна длъжност.

б) Дипломирала се е през 1990 г. след едногодишен държавен стаж, полагайки успешно държавните изпити. В подготовката за същите имаше многобройни практически въпроси, покривайки по същество предназначението на премахнатия по силата на Указ № 1602/1988 г., ДВ, бр. 91/1988 г., за изменение на закони и укази във връзка със стажа на юридическите кадри, теоретико-практически изпит. С решение на Великото народно събрание от 10.08.1991 г. е назначена като районен съдия в Районен съд - гр. Варна и до момента има над 23 години стаж само като съдия. През всичките тези години никога не е била поставяна под съмнение юридическата й правоспособност поради липсващ теоретико-практически изпит, което е важимо по силата на закона както за нея, така и за всички завършили специалност "Право" през периода 1988 - 1990 г. Действително в бланката на Висшия съдебен съвет за избор на административни ръководители има посочен документ за положен теоретико-практически изпит, но бланката не би могла да създаде задължения, по-големи от създадените със закона. А явяването й на такъв изпит на 17.01.2014 г. е било единствено поради практическите съображения да не представя всички многобройни документи във всеки един момент, свързани със законовата специфика на юристите, завършили специалност "Право" в периода 1988 - 1990 г.

1. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е изразил становище, че жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 187, ал. 1 във връзка с чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ, но разгледана по същество е неоснователна.

а) Доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 194а, ал. 3 от ЗСВ е неоснователен. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи е извършила двете предписани от закона действия: първо, проверка на документите на кандидатите и второ, допуснала е до участие в избора двамата кандидати, отговарящи на условията по чл. 194а, ал. 3, изр. последно. Установимо от приложените към заявлението за участие в процедурата за избор № 96-02-091/9.12.2013 г. на кандидата за административен ръководител Аракелян документи е, че същата отговаря на изискванията за допустимост: 24 г., 02 месеца и 19 дни, общ юридически стаж по чл. 164, ал. 9 от ЗСВ и по чл. 169, ал. 1 - притежава високи професионални и нравствени качества и положителна комплексна оценка "много добра" от последното периодично атестиране. При проверката на документите КПА е констатирала липсата на документ по чл. 181, ал. 3, т. 3 от ЗСВ - нотариално заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност. При проверката на условията за допустимост на заявлението, КПА е приела наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос и е направила запитване до Министерството на правосъдието (писмо изх. № 04-00-011 от 16.01.2014 г.). В резултат е установено, че кандидатът е преминал едногодишен стаж в периода 6.12.1988 г. -06.12.1989 г. при действието на § 6 от ПЗР на указ 1602/1988 г. (ДВ, бр. 91 от 1988 г.), когато полагането на теоретикопрактически изпит не е било условие за придобиване на юридическа правоспособност за стажант-юристите по чл. 68, ал. 1 от ЗУС (отм).

б) Комисията по предложенията и атестирането няма нормативно вменено задължение за срок за публикуване на списъка на допуснатите кандидати. Процедурата по чл. 194а, ал. 4 от ЗСВ е спазена, установимо от доказателствата по административната преписка.

в) Решението на ВСС не противоречи на чл. 129, ал. 6 от Конституцията на Република България, предвид граматическото тълкуване на думата "ръководната" и употребеният там определителен чл. "та". Определителният чл. в българският език е наставка, която се добавя след корена или основата на дадена дума в изречение, за да се посочи или отличи предмета или явлението, което тя назовава, като вече познато или срещано в текста, т. е. да се изрази категорията определеност. В този смисъл, конституционната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ограничението за следващо повторното назначаване на ръководна длъжност е за същата такава.

г) Неоснователен е, според прокурора от Върховната административна прокуратура, и доводът за неравно третиране на кандидатите при събеседването, проведено по реда на чл. 194б от ЗСВ. Не се навеждат твърдения и няма данни за ограничаване на процесуалните възможности на двамата кандидати да участват в производството по избор на административен ръководител, поради което не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от АПК. Решението по чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ е взето при условията на оперативна самостоятелност на органа, въз основа на преценката на управленската компетентност на всеки кандидат като административен ръководител. В този смисъл, налице са мотиви, становища на членове на ВСС по протокола от 6.02.2014 г. за отчитане на управленския опит на кандидата Аракелян и данни за липса на такъв при жалбоподателя. Преценката на този факт обосновава извод за нееднаквост на условията, за да се приемат за сходни случаите и същите да се третират еднакво, поради което не е налице нарушение по чл. 8, ал. 2 от АПК. Преценката на нравствените качества на кандидатите е в обсега на оперативната самостоятелност на органа. В случая е извършена обективна преценка на относимите факти и обстоятелства, като са отчетени не хипотетични възможности, а действително осъществени факти.

д) Решението на ВСС е прието от компетентен орган и в указаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, в съответствие с целта му и при обоснованост, поради което не са налице основания по чл. 146 АПК за неговата отмяна.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата е неоснователна, а оспореното с нея решение на Висшия съдебен съвет е законосъобразно, поради следните съображения:

1. За административен ръководител (с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор), се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране (чл. 169, ал. 1 ЗСВ), който има съответния стаж по чл. 170 ЗСВ.

Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от Висшия съдебен съвет чрез събеседване, в рамките на което се прави преценка на всеки един кандидат за неговата професионална подготовка като съдия, прокурор или следовател (въз основа на резултатите от извършените до момента периодични атестирания и мотивирано становище на Комисията по предложенията и атестирането), за управленската му компетентност като административен ръководител (въз основа на защитена от кандидата концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт) и за неговите нравствени качества (въз основа на мотивирано становище на Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията") - чл. 194б, ал. 1 ЗСВ и Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ, приети с решение на ВСС по Протокол № 10 от 14.03.2013 г. (впоследствие допълнени след процесния избор с решение на ВСС по Протокол № 11 от 12.03.2014 г.).

Върховният административен съд е имал възможността да изрази становище, че "смисълът на така приетото законодателно решение е да се гарантират определени средства за упражняване на оперативната самостоятелност на органа (защото) е безспорно, че преценката на качествата е компетентност в дискрецията на Висшия съдебен съвет (като) границите на тази компетентност са трите вида качества, които законодателят изисква да бъдат преценявани, а посочените средства за тяхната оценка са минимума инструментариум, който гарантира упражняването на компетентността по разумен начин, добросъвестно и справедливо, което пък от своя страна гарантира и правата на участниците" (реш. № 10831 от 30.07.2012 г. по адм. д. № 14043/2011 г. на ВАС-VII отд.).

Това становище е основано на правилото по чл. 169 АПК, според което при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове, а това изискване започва със съобразяването на императивните правила по чл. 6, ал. 1 и 4 АПК, които задължават административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а при две или повече законосъобразни възможности - да изберат тази възможност, която е най-благоприятна за държавата и обществото. Контролът за спазването на тези правила в процедурата по чл. 194б, ал. 1 ЗСВ е контрол за законосъобразност на финализиращото тази процедура решение, а не е контрол за неговата правилност (целесъобразност), поради което е неоснователен доводът на процесуалния представител на Висшия съдебен съвет, че "като действа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на събеседването, ВСС прави оценка на кандидатите, която не може да бъде контролирана от съда".

1. Данните за професионалното развитие на двамата кандидати, резултатите от техните периодични атестирания и от проверките на ИВСС, са детайлно отразени в становищата за професионалните качества на всеки от тях, изготвени от Комисията по предложенията и атестирането и приети от нея с решенията по т. 5.1. и т. 5.5. на протокол № 5 от заседанието на тази комисия, проведено на 28.01.2014 г. А според тези данни и двамата кандидати за длъжността "Административен ръководител - Председател на Апелативен съд - Варна" притежават високи професионални качества по смисъла на чл. 169, ал. 1 ЗСВ: "Аракелян демонстрира отлична теоретична и професионална подготовка, висока квалификация, точност, оперативност, умение за работа в екип (и) по-голямата част от влезлите в сила съдебни актове на съдия Аракелян са били по дела със значителна фактическа и правна сложност, мотивирани са отлично, професионално издържани, изготвени в законоустановените срокове, с необходимата правна обоснованост и прецизност", а "съдия Петров притежава задълбочени правни знания, включително и по право на ЕС, отличава се с оригинално мислене, което, съчетано с практическия му опит, позволява при постановяване на съдебните актове да даде предложение за нетипично разрешаване на някои от казусите; работата му се отличава с висока правна култура, принципност и отговорност (и заедно с) професионалната му дисциплина свидетелства за неговата мотивация и ориентираност към изискванията и отговорностите на съдийската професия" (цитатите са от посочените становища на КПА).

1. Неоснователен е доводът, че Комисията по предложенията и атестирането не е изпълнила акуратно задължението си по чл. 194а, ал. 3 ЗСВ, защото не е отчела липсата на удостоверение за издържан теоретико-практически изпит (удостоверение за юридическа правоспособност) към заявлението на Ванухи Аракелян.

Завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след проведен от тях практически стаж като стажанти в окръжните съдилища и полагане на теоретико-практически изпит за успешно завършен стаж. Сега този стаж е регламентиран с глава ХIV на ЗСВ, а до 1995 г. - от правилата на тогава действащия Закон за устройство на съдилищата (ЗУС - обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.1976 г., отменен с § 14, т. 1 ПЗР на ЗСВ, обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г.) и в частност с тези на чл. 65 и чл. 68 от този закон.

В чл. 65 ЗУС (отм.) са посочени общите условия, при които български гражданин може да бъде избран за съдия и едно от тези условия е "да е издържал теоретико-практически изпит за успешно завършен стаж" (чл. 65, т. 3 ЗУС). А според чл. 68, ал. 1 ЗУС (отм) министърът на правосъдието назначава за (определен) срок за стажант-съдии при окръжните и военните съдилища български граждани, които отговарят на изискванията по чл. 65, т. 1, 4 и 5 - да са завършили висше юридическо образование, да не са осъждани като пълнолетни за умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода независимо от настъпила след това реабилитация. Изискването "да са завършили висше юридическо образование" несъмнено сочи, че при действието на чл. 68, ал. 1 ЗУС (отм) в тази му редакция министърът на правосъдието е назначавал за стажант-съдии само лицата, които притежават диплома за такова образование, т. е. които са положили успешно държавните изпити за това образование.

С Указ № 1602 за изменение на закони и укази във връзка със стажа на юридическите кадри (обн., ДВ, бр. 91 от 2.12.1988 г.) законодателят е внесъл съществена промяна в тези правила. С § 1 на указа т. 3 на чл. 65 ЗУС е допълнена и вече гласи така: "За съдия може да бъде избран български гражданин, който отговаря на следните условия: ... 3. да е издържал теоретико-практически изпит за успешно завършен стаж, когато е стажувал след получаване на диплом за висше юридическо образование". А чл. 68 ЗУС е бил изменен в цялост и неговата ал. 1 вече гласи така: "Министърът на правосъдието назначава за стажант-юристи при окръжните съдилища за срок от една година завършилите семестриално Юридическия факултет и положили успешно семестриалните изпити". Очевидно е, че с това изменение на чл. 65, т. 3 и чл. 68, ал. 1 ЗУС (отм) е било установено правилото: за съдия може да бъде избран български гражданин, завършил юридическо образование и издържал теоретико-практически изпит за успешно завършен стаж, когато е стажувал след получаване на диплом за висше юридическо образование. Следователно, когато българският гражданин е стажувал преди да получи диплом за висше юридическо образование (т. е. когато е бил на практически стаж преди държавните изпити), той не полага теоретико-практически изпит. Единственото обяснение на това правило е, че проверката на придобитите практически знания от лицата, които са завършили семестриално Юридическия факултет (т.е. които са положили успешно всички семестриални изпити) и са били назначени за стажант-юристи при действието на чл. 68, ал. 1 ЗУС (отм) в редакцията му по § 2 от Указ № 1602 от 1988 г., е правена едновременно с проверката за придобитите от тях теоретични знания или с други думи казано, полаганите от тези лица държавни изпити след проведен едногодишен (тогава) стаж в съд, прокуратура, арбитраж или юридическа консултация (чл. 65, т. 2 ЗУС) са включвали и въпроси (изпит) за проверка на придобитите практически познания, поради което получената от тези лица диплома за висше юридическо образование има значението и на удостоверение за юридическа правоспособност.

Очевидно Министерството на правосъдието е имало същото разбиране за значението на диплома за висше юридическо образование на лицата, завършили семестриално и положили едногодишен практически стаж при действието на Указ № 1602 от 1988 г., защото Ванухи Аракелян е била избрана за районен съдия от Великото народно събрание без самостоятелно удостоверение за юридическа правоспособност, каквото изменението на чл. 65, т. 3 ЗУС, направено със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на съдилищата (ДВ, бр. 46 от 1991 г.), отново е изисквало като условие български гражданин да бъде избран за съдия.

Впрочем и при действието на Закона за съдебната власт от 1994 г. е правен опит да бъде възстановено правилото, че практическият стаж за придобиване на правоспособност се преминава преди държавните изпити, но мнозинството народни представители са отрекли това възстановяване - с § 72 от Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (вписан в регистъра на Народното събрание под № 202-01-23 от 19.04.2002 г.) е направено предложение чл. 163 ЗСВ (отм) да бъде изменен така:

"Чл. 163. (1) За придобиване на правоспособност завършилите семестриално висше юридическо образование преминават тримесечен стаж преди държавните изпити и полагат изпит при условия и по ред, определени в наредба на министъра на правосъдието и министъра на образованието и науката.

(2) За заемане на длъжността съдия, прокурор и следовател се кандидатства след успешно завършване на обучението в Националния институт на правосъдието."

С § 69 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 74 от 30.07.2002 г.) обаче чл. 163 е изменен така:

"Чл. 163. Завършилите висше юридическо образование и положили държавен изпит придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието."

Това е последният (известен на настоящия състав) опит да бъде установено правилото, че практическият стаж на бъдещите юристи се провежда преди държавните изпити и оценката на придобитите от тях теоретико - практически знания се включва в крайната оценка по всеки от държавните изпити. Нито с този закон, обаче, нито с издадената след това в негово изпълнение Наредба № 2 от 23.09.2002 г. за придобиване на юридическа правоспособност, нито пък с някой от последващите нормативни актове за съдебната власт, е даден отговор на въпроса следва ли придобилите висше юридическо образование при действието на Указ № 1602 от 1988 г. да положат теоретико-практически изпит. Причината за това, според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е посочената по-горе - получената от тези лица диплома за висше юридическо образование има значението и на удостоверение за юридическа правоспособност.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че Ванухи Бедрос Аракелян не е била длъжна да представя отделно удостоверение по чл. 181, ал. 3, т. 3 ЗСВ - представената от нея диплома за висше юридическо образование, издадена през пролетта на 1990 г., е документ, съдържащ и удостоверяване за придобита юридическа правоспособност.

1. Неоснователен е и доводът за противоконституционност на оспореното от Вилиян Петров решение на Висшия съдебен съвет.

Както се посочи по-горе, този довод е основан на обстоятелството, че Ванухи Бедрос Аракелян има два мандата на ръководната длъжност "административен ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Варна" (т. I. 3. на протокол № 23 от заседанието на ВСС, проведено на 23.06.2004 г. и т. 1.2. на протокол № 24 от заседанието на ВСС, проведено на 10.06.2009 г.), поради което назначаването й сега пак на ръководна длъжност (административен ръководител - председател на Апелативен съд - гр. Варна) е трети последователен мандат на ръководна длъжност и противоречи на чл. 129, ал. 6 от Конституцията на Република България.

Според тази конституционна разпоредба "административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване".

Административните ръководители по ал. 2 на чл. 129 са: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор. Останалите административни ръководители в органите на съдебната власт са посочените в чл. 167, ал. 1 ЗСВ. Те са, които "се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване". Членуването на прилагателното "ръководна" с определителния чл. "-та" в този текст е направено с цел да се подчертае (да се обяви), че съществителното име "длъжност" е вече познато - във всеки конкретен случай то е от изброените в чл. 167, ал. 1 ЗСВ. Според правилата за членуване в българския език, ако пред подлежащото на членуване съществително име има прилагателно име, определителният чл. се поставя само на прилагателното име, а съществителното остава непроменено. В случая, ако съществителното име "длъжност" не беше определено с прилагателното име "ръководна", определителният чл. "-та" щеше да бъде поставен върху съществителното име "длъжност". Затова, ако временно (само за нуждите на граматическото изследване) премахнем прилагателното име "ръководна", текстът на чл. 129, ал. 6 от Конституцията ще бъде такъв: "административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на длъжността (по чл. 167, ал. 1 ЗСВ) за срок от пет години с право на повторно назначаване".

Всъщност същественият въпрос при тълкуването на чл. 129, ал. 6 от Конституцията е кое от двете възможни продължения на израза "с право на повторно назначаване" законодателят е счел като подразбиращо се (имплицитно) и поради това се е въздържал да го изрази изрично:

• "с право на повторно назначаване на същата ръководна длъжност" или

• "с право на повторно назначаване на същата или на друга ръководна длъжност".

Отговорът на този въпрос се съдържа в граматическото (смислово) тълкуване на израза "повторно назначаване". В българския език прилагателното име "повторен" (за мъжки род), "повторно" (за среден род), означава нещо, което се извършва за втори път. В хипотезата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията това, което може да се извърши за втори път (т. е. повторно) е назначаване на същата ръководна длъжност, защото назначаването на друга, макар също ръководна длъжност, е друго назначаване и поради това не може да бъде повторно (за втори път) назначаване. В подкрепа на този извод е и правилото, задължително при логическото тълкуване на правните норми, според което тежести и санкции не могат да бъдат изведени и аргументирани чрез разширително тълкуване на правните норми.

При така направеното граматическо и логическо тълкуване, разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията:

• която гласи така: "административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване",

• следва да бъде разбирана така: "административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на длъжността (по чл. 167, ал. 1 ЗСВ) за срок от пет години с право на повторно назначаване на същата длъжност".

В подкрепа на това разбиране е и § 5 от преходните и заключителни разпоредби на закона, с който е създадено сега обсъжданото правило на чл. 129, ал. 6 от Конституцията - Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр. 85 от 26.09.2003 г.) - който § 5 гласи така: "Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат".

В подкрепа на това разбиране е и т. 4 на мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (№ 354-01-76 от 25.07.2003 г.), в която вносителите на проекта са изразили следното становище:

"Мандатността на ръководните длъжности е друга принципна характеристика, която засяга структурата на съдебната власт - ръководството на служебните дейности. Проявява се като правило, че ръководна длъжност в съдилища, прокуратури и следствени служби се заема за определен срок, след който процедурата по заемане на тази длъжност отново се задейства и т. н. Мандатността характеризира самата длъжност, самия ръководен пост в системата на съдебната власт. Мандатността не е елемент от правното положение на магистрата. Тя е характеристика на длъжността, а не на титуляра й."

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че Ванухи Бедрос Аракелян, след два последователни мандата на ръководната длъжност "административен ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Варна", със сега оспореното решение на Висшия съдебен съвет е назначена за първи мандат на друга ръководна длъжност - "административен ръководител - председател на Апелативен съд - гр. Варна", поради което това й назначаване не нарушава правилото на чл. 129, ал. 6 от Конституцията на Република България.

1. Неоснователно е и оплакването, че "изборът за вакантната длъжност, макар и публичен, е проведен непрозрачно, при неравно третиране на кандидатите, при липса на действително състезание и оценка на техните професионални и морални качества - основен въпрос към съдия Аракелян е бил въпросът за нейната професионална етика с оглед разкрития в медиите за сключен от нея договор за кредит с обслужващата Окръжен съд - Варна Корпоративна търговска банка, съдържащ необичайно изгодни условия за кредитополучателката; този договор обаче не е бил изискан от Висшия съдебен съвет за проверка и поради това е останал неизяснен въпросът дали възможността за финансова облага не нарушава в случая правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати" (виж по-горе т. II. 1."в" от тези мотиви).

Този довод е основан на изложеното по-горе в т. I. 4. от тези мотиви обстоятелство, че на 8.11.2013 г. в-к "Капитал" в бр. 44 е публикувал материал на журналиста Росен Босев със заглавие "Съдиите ни са скъпи", в който се акцентира на обстоятелството, че в края на 2007 г. съдия Ванухи Аракелян, председател на Окръжен съд - гр. Варна, е заменила обслужващата съда банка Уникредит Булбанк с Корпоративна търговска банка, а само една година след това е получила от тази банка (Корпоративна търговска банка) кредит, който в началото на 2013 г. е предоговорен с изключително ниска лихва - 4.8 % годишно. В материала е поставен акцент на следното обстоятелство: "КТБ не е известна на пазара като банка, която предлага кредити на физически лица. По данни на БНБ към септември 2012 г. отпуснатите от банката жилищни ипотечни кредити на граждани са на обща стойност 8.298 млн. лв., което прави пазарен дял от едва 0.09%. Нещо повече - според справката на централната банка огромната част от тях са еврови, като левовият портфейл на КТБ е едва 333 хил. лв. Самата банка нееднократно изтъква в отчети и проспекти, че счита кредитирането на физически лица в България за рисково и затова единствените кредитни продукти, специално насочени към индивидуални потребители, са заеми за корпоративни клиенти и за служители на самата банка."

Очевидно материалът "Съдиите ни са скъпи" насочва към въпроса дали в този случай съдията и административен ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Варна Ванухи Аракелян е спазила принципа за почтеност и благоприличие, дефиниран в Кодекса за етично поведение на българските магистрати така: "Почтен е този магистрат, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото." Тази дефиниция води до извода, че всяка облага, която компроментира честта на магистрата в професията и обществото, е неблагоприлична, дори когато е приета от магистрата в рамките на закона. Поради това същественият въпрос, имплицитно съдържащ се в посочения материал, е дали едновременното осъществяване от страна на Ванухи Аракелян на служебни и частни отношения с Корпоративна търговска банка - като административен ръководител и законен представител на юридическо лице (окръжен съд), страна по договор за финансови услуги с тази банка и като физическо лице, страна по договор за ипотечен кредит със същата банка - представлява действие, което би могло да компроментира честта на магистрата в професията и обществото.

Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията", която подпомага дейността му. Една от задачите на тази комисия е да разглежда сигнали за наличие на поведение, противоречащо на правилата за професионалната етика и да предоставя резултатите от проверката на Висшия съдебен съвет - чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Освен това с приетия от него Правилник за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация Висшият съдебен съвет на основание чл. 37, ал. 1 ЗСВ е избрал (създал) и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му, сред които са и Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет и Комисия "Бюджет и финанси".

С решение по т. 12 на протокол № 46 от 2.12.2013 г. (заверен препис от който се намира на л. 360 и 361 от делото) Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет уведомява журналиста Росен Босев, "че изборът на "Корпоративна търговска банка" АД за обслужваща банка на Окръжен съд гр. Варна е одобрен от комисия "Бюджет и финанси" на ВСС с решение по т. 1 от протокол № 3 от 22.01.2008 г., след представяне на документацията по избора и при спазване на критериите, определени от ВСС (а) с декларация вх. № 98-00-3588 от 12.02.2009 г. председателят на Окръжен съд гр. Варна г-жа Ванухи Аракелян е декларирала пред ВСС в установените законови срокове задължение към КТБ Варна в размер на 140 000 лв. За погасяването на това задължение г-жа Аракелян е подала декларация по чл. 12, т. 3 от ЗПУКИ вх. № 98-00-198 от 28.05.2013 г." На 9.12.2013 г. е проведено съвместно заседание на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" и Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към ВСС, на което Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" се е присъединила към изразеното от другата комисия с цитираното по-горе решение по т. 12 на протокол № 46 от 2.12.2013 г. становище и двете комисия в заключение са изразили общото си становище, че "по отношение на Ванухи Аракелян, председател на Окръжен съд - гр. Варна, не са налице нарушения на правилата за етично поведение, заложени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати и в ЗПУКИ" (препис на протокола от това съвместно заседание се намира на л. 357 и 358 от делото).

С решение по т. 2.3.1. на протокол № 4 от 27.01.2014 г. Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" е приела становище за притежаваните нравствени качества от Ванухи Бедрос Аракелян, в което "обобщеният извод е, че Ванухи Бедрос Аракелян, административен ръководител - председател на Окръжен съд - Варна, спазва изискванията, заложени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати и притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначена на длъжността административен ръководител - председател на Апелативен съд - Варна" (препис извлечение от това решение е на л. 244 от делото).

При изслушването й от Висшия съдебен съвет на 6.02.2014 г. Ванухи Аракелян е дала подробни обяснения за извършените от нея действия по смяната на обслужващата банка с твърдението, че стриктно е изпълнила решението на Висшия съдебен съвет по т. 5.8. на протокол № 53 от извънредно заседание на ВСС, проведено на 19.12.2006 г., като е изпратила уведомително писмо до Комисия "Бюджет и финанси" и е изчакала становищата на Висшия съдебен съвет и Министерството на финансите (частта от протокол № 6 за проведеното от ВСС заседание на 6.02.2014 г., съдържаща обясненията на Ванухи Аракелян за смяната на банката, обслужваща Варненския окръжен съд, се намира на л. 39 - 42 от делото). От съдържанието на изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет по този въпрос и от резултатите, получени при проведеното гласуване за избор на председател на Апелативен съд - гр. Варна може да бъде направен извода, че Висшият съдебен съвет в процесния случай е приел, че едновременното осъществяване от страна на Ванухи Аракелян на служебни и частни отношения с Корпоративна търговска банка - като административен ръководител и законен представител на юридическо лице (окръжен съд), страна по договор за финансови услуги с КТБ и като физическо лице, страна по договор за личен ипотечен кредит със същата банка - не представлява действие, което би могло да компроментира честта на магистрата в професията и обществото и поради това не представлява нарушение на принципа за почтеност и благоприличие на магистратите, дефиниран с Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

Този кодекс е одобрен от Висшия съдебен съвет на основание чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗСВ и в неговия преамбюл е посочено, че:

• е изготвен в съответствие с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за статута на съдии, прокурори и разследващи органи, както и всички други национални и международни актове, които регламентират дейността на магистратите в Република България, а

• работещите в съдебната система на Република България магистрати поемат като свой ангажимент към българското общество изискването да изпълняват и внедряват в професионалната си дейност и в личния си живот правилата за етично поведение, разписани с този кодекс.

По делото няма данни съсловна или друга организация на български магистрати да е изразила обратно становище по обсъждания въпрос.

Следователно се приема от всички, участвали в изработването и одобряването на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, че с едновременното осъществяване от страна на Ванухи Аракелян на служебни и частни отношения с Корпоративна търговска банка - като административен ръководител и законен представител на юридическо лице (окръжен съд), страна по договор за финансови услуги с КТБ и като физическо лице, страна по договор за личен ипотечен кредит със същата банка - не представлява действие, което би могло да компроментира честта на магистрата в професията и обществото и поради това не представлява нарушение на принципа за почтеност и благоприличие, дефиниран в този кодекс. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита обсъждания довод за незаконосъобразност на оспореното от Вилиян Петров решение на висшия съдебен съвет за неоснователен.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на Вилиян Георгиев Петров срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 1 от дневния ред на заседанието, проведено на 6.02.2014 г., е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението е законосъобразен акт на компетентен орган в предписаната от закона форма, съответства на материалния закон (чл. 194б, ал. 4 ЗСВ) и на неговата цел, и е прието при спазване на правилата по раздел IIа на глава IХ от Закона за съдебната власт.

В хода на неговата цялостна служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК не се установи отменително основание по чл. 146 АПК.

При този резултат, на основание чл. 143, ал. 3, предл. 1-во АПК и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК (виж и тълк. реш. № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС), искането на процесуалния представител на Висшия съдебен съвет за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размера на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. До 1.04.2014 г. чл. 8 от тази наредба имаше следното съдържание: "За защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 (за други неоценяеми искове) и ал. 2 (за дела с определен материален интерес)". С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) текстът на чл. 8 от Наредба № 1 вече е изменен и съдържа изчерпателно изброяване на законите, по които е определен минимален размер на адвокатското възнаграждение за дела по тях без определяем материален интерес. Това изброяване обаче не изчерпва видовете административни дела без определяем интерес. Процесният случай е от тази категория дела и не попада в правилото на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1, защото е без определен материален интерес, но не попада и в правилото на чл. 8, ал. 2, защото делата по Закона за съдебната власт не са включени в тази разпоредба. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че по силата на § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, юрисконсулското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 300 лв. по чл. 7, ал. 1, т. 4 на наредбата - други неоценяеми искове.

Заинтересованата страна Ванухи Бедрос Аракелян не е направила искане за присъждане на разноски по делото.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,