Решение № 13434 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13263/2008 г.

Решение № 13434 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13263/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Дафина Иванова и Иван Хаджиев от гр. Несебър срещу решение № 783 от 26.08.2008 г., постановено по адм. д. № 1347/2007 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Стоян Нанев, в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът кмет на Община Несебър не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, административният съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на настоящите касатори против заповед № 643/5.09.2007 г. на кмета на Община Несебър, с която на основание чл. 190 ЗУТ е разрешено прокарване на временен път с ширина 6 м. през имот с идентификатор 51500.508.165 по кад. карта на гр. Несебър за осигуряване достъп до имот с идентификатор 51500.508.166. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че са спазени изискванията па ал. 1 - 5 на чл. 190 ЗУТ за издаване на процесната заповед. Прието е също, че е възприет от административния орган оптималния вариант за временния път, съобразен с предвижданията на плана и задължителните указания на ВАС в отменителни решения № 6181/30.06.2004 г. и № 2656/14.03.2006 г. Решение е правилно, обосновано и постановено при липса на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ЗУТ предвижда, че когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до тези имоти. Алинея 3 на цитирания текст доразвива условията, при които временните пътища могат да бъдат прокарани, като въвежда изискване по възможност тези пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания с императивното изискване временният път да бъде прокаран така, че да не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Безспорно е установено в производството пред административния съд, че тези законови изисквания са спазени и временния път е прокаран по оптималния вариант за достъп до имот с идентификатор 51500.508.166. Освен изложеното, следва да се визира и обстоятелството, че при издаване на заповедта са спазени задължителните указания на съда по съдебни решения на ВАС по адм. д. № 3891/2004 г. и № 865/2006 г. (решения № 6181/30.06.2004 г. и № 2656/14.03.2006 г.), което съставлява достатъчно основание за законосъобразност на заповедта, тъй като спазване указанията на съда по приложение на материалния закон е било задължително за административния орган, чиято предходна заповед е отменена. Предвид изложеното, изводът на административният съд, че процесната заповед е издадена в съответствие с изискванията на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ се явява обоснован и законосъобразен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,