Решение № 3651 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2013 г.

Решение № 3651 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивайло Димитров Иванов против решение № 4177 от 24.06.2013 г., постановено от Административен съд София град по адм. д. № 13979/2012 г. по изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът - Директора на ГД "Гранична полиция" /ГДГП/-София, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Иванов против мълчалив отказ на директора на ГДГП да се произнесе по негово заявление с рег. № 30967 от 24.10.2012 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови този резултат, АССГ е приел, че в рамките на срока за произнасяне по заявлението органа е прекратил служебното правоотношение, макар и на друго основание, поради което оспореният отказ е законосъобразен. Решението е правилно. Безспорно е по делото, че Ивайло Димитров Иванов е подал заявление рег. № 30967 от 24.10.2012 г . на ГДГП за прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - по собствено желание (лист 21 от делото). В едномесечният срок за произнасяне по заявлението директора на ГДГП - е издал заповед № 4565/16.11.2012 г., с която на основание чл. 28, ал. 3, във вр. с чл. 246, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР - е прекратено служебното правоотношение на Иванов, но не по негово собствено желание, а поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. Извода на съда е, че щом е налице прекратяване на служебното правоотношение, независимо от основанието за това, то не е налице мълчалив отказ за произнасяне по заявлението на Иванов за прекратяване по собствено желание. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че органа по назначаването, произнасяйки се в едномесечният срок по чл. 247, ал. 2 ЗМВР и прекратявайки служебното правоотношение, макар и на друго основание-самото произнасяне релевира и обективира в себе си отказ за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов по взаимно съгласие. Законосъобразността на самата заповед е предмет на друг съдебен контрол. По изложените съображения като е отхвърлил жалбата на Иванов против мълчалив отказ за прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР АССГ е постановил правилно решение, без сочените отменителни основания, което следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, Пето отделение