ОТХВЪРЛЯ жалбата на Благовест Байраков- прокурор в Софийска градска прокуратура против решение на прокурорската колегия на Висш съдебен съвет, прието по Протокол 32 от 29.09.2021 г., както следва: по т. 4, с което, след изслушване, е оставено без уважение възражението му срещу изготвената му комплексна оценка от извънредно атестиране и на основание чл.206, ал.1, вр. с чл.205, ал.4, т.1 от ЗСВ е приета предложената от Комисията по атестирането и конкурсите комплексна оценка от атестирането "ДОБРА". Решението не подлежи на обжалване. Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 204а, ал. 3, т.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).Образувано е по жалба на Благовест Байраков- прокурор в Софийска градска прокуратура против решение на прокурорската колегия на Висш съдебен съвет, прието по Протокол 32 от 29.09.2021 г., както следва: по т. 4, с което, след изслушване, е оставено без уважение възражението му срещу изготвената му комплексна оценка от извънредно атестиране и на основание чл.206, ал.1, вр. с чл.205, ал.4, т.1 от ЗСВ е приета предложената от Комисията по атестирането и конкурсите комплексна оценка от атестирането "ДОБРА". Жалбоподателят твърди, че решението по т.4 е неправилно- постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано. Подчертава, че не са съобразени в цялост правилата по Наредба 3 от 23.02.2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници (Наредбата). Счел е, че Комисията по атестирането и конкурсите е дала превес на обстоятелства във връзка с основанията за отмяна на постановените актове, като липсва съпоставяне с цялостната магистратска дейност за атестационния период. Излага съображения за несъгласие с поставените му оценки в част ІV от Единния формуляр за атестиране /ЕФА/, в позиции по т.1 Правни познания и умения за прилагането им, по т.2 Умение за анализ на правнорелевантните факти, както и по специфичните критерии за атестиране в част V от ЕФА в позиция по т.4. Жалбоподателят счита, че е занижена оценката по т.1 от ІV от ЕФА, без да се направи съпоставка не само на отменените, но и на потвърдените актове и основанията за това. Намира, че посоченото основание за отмяна на постановените актове, а именно- непълнота на проверката/разследването, макар и водещо до констатиране неправилност на същите, не обосновава извод за липса на правни познания и уменията за прилагането им, както и извод за непознаване на съдебната практика. Излага, в подкрепа на своята теза, аргумент, че след извършване на допълнителната проверка/разследване, в изпълнение на указанията на контролиращите инстанции, последващите произнасяния са били с акт, идентичен на първоначалния и при извършен служебен и инстанционен контрол тези актове са били потвърдени от Софийска апелативна прокуратура и Върховна касационна прокуратура. Не на последно място отбелязва, че не е спазено изискването на чл.42, ал.1 от Наредбата, тъй като не е отчетена и фактическата и правна сложност на преписките и досъдебните производства, по които постановените крайни актове са били отменени. Жалбоподателят счита, че е неоснователно занижена оценката по т.2 от част ІV от ЕФА, защото Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към Прокурорската колегия е провела само количествено оценяване по чл.39, т.1 от Наредбата, въз основа на което е формирала изводите си, касаещи качественото оценяване по чл.39, т.2 от Наредбата. В този смисъл се набляга на довода, че не е извършен комплексен анализ, тъй като не е отчетена правната сложност и фактическа тежест на преписките и делата, които е наблюдавал като прокурор в Отдел Икономически на СГП и не е отчетена натовареността му през атестирания период, значително по- голямата среднодневна натовареност в сравнение с установената натовареност на прокурор за страната. По т.5 от част ІV от ЕФА се отбелязва, че индиция за способността за правилна оценка на фактите е не само броя на потвърдените постановления, но също и броя на необжалваните постановления от техните адресати- факт, който не е отчетен от КАК. При така изложените твърдения жалбоподателят моли съда да отмени оспореното от него решение на ПК на ВСС в цитираната точка четири. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание счита, че оспореното решение е законосъобразно, тъй като не е налице основание за отмяната му по чл. 146 от АПК. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на всички основания по чл. 146 АПК, съгласно изискването по чл. 168, ал. 1 АПК, приема следното: Жалбата е подадена против подлежащ на съдебно оспорване административен акт, в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните прие за установено от фактическа и правна страна следното: Процедурата по извънредно атестиране на прокурор Благовест Байраков за периода от 24.07.2015 г. до 24.07.2020 г. е открита, на основание чл. 196, ал. 1, т. 4 вр. чл. 197, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, с решение на КАК по Протокол 28 от 06.10.2020 г., т. 8.2., във връзка с участие на магистрата в конкурс за повишаване в длъжност прокурор във Върховна касационна прокуратура, обявен с решение на Прокурорската колегия на ВСС по Протокол 27 от 15.07.2020 г. (обн. ДВ, бр. 66 от 24.07.2020 г.). Съгласно т. 8.2.3. от решението, атестирането е възложено на постоянната атестационна комисия към Апелативна прокуратура (ПАК към АП) - София като компетентен помощен орган, съобразно регламента в Глава осма и следващите от Наредба 3 от 23 февруари 2017 г., а в т. 8.2.3.1. е посочено, че при атестирането на магистратите по т. 8.2.3. в състава на постоянната атестационната комисия към АП - София не следва да се включват редовният член- прокурор Искра Колева и резервният член- прокурор Иванка Трифонова, предвид участието им в конкурса за повишаване в длъжност прокурор във Върховна касационна прокуратура. С писмо, изх. ВСС-10362 от 09.10.2020 г., постоянната атестационна комисия към Апелативна прокуратура- София е уведомена за откритите и възложени й процедури за извънредно атестиране, в това число и на прокурор Благовест Байраков. С решение на КАК по Протокол 14 от 20.04.2021 г., т. 30.1., е прието неприключилите процедури по извънредно атестиране (сред които и тази на прокурор Байраков), открити с решение на Комисията по Протокол 28 от 06.10.2020 г., т. 8.2., във връзка с конкурса за повишаване в длъжност прокурор във ВКП и възложени на ПАК към АП - София, да бъдат извършени от Комисията по атестирането и конкурсите към ПК, с оглед постигане на обективност и безпристрастност при атестирането и предвид обстоятелството, че след избора на 13.04.2021 г. на нова ПАК към АП - София, трима от членовете й са допуснати кандидати в посочения конкурс за повишаване в длъжност прокурор във ВКП. Изисканите от КАК материали за атестиране на прокурор Байраков са получени с писмо, вх. ВСС-6501 от 12.05.2021 г. на председателя на ПАК към АП - София и писмо, вх. ВСС- 6501 от 12.05.2021 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура. КАК е извършила проверка на дейността на магистрата, в резултат на което е изготвена комплексна оценка ДОБРА - 4.42, формирана в съответствие с механизма на оценяване, предвиден в чл. 56 и следващите от Наредба 3 от 23 февруари 2017 г., в резултат на поставените оценки по отделните критерии за атестиране (оценки 4 в част IV, т. 1, т. 2 и в част V, т. 4 от ЕФА и оценки 5 по всички останали общи и специфични критерии за атестиране). С решение на Комисията по Протокол 21 от 15.06.2021 г., т. 22, ЕФА и резултатите от оценяването са предоставени за запознаване на прокурор Байраков, видно от писмо на административния ръководител на СГП, вх. ВСС-10362 от 08.07.2021 г. с приложена към него част IX, подписана от жалбоподателя на 05.07.2021 г. В законоустановения срок, на 09.07.2021 г., е депозирано писмено възражение до ПК на ВСС. При спазване разпоредбата на чл. 205, ал. 2 oт ЗСВ, с писмо изх. ВСС- 10362/2020 от 21.07.2021 г., прокурор Байраков е бил надлежно уведомен на 27.07.2021г. за изслушването в насрочено за 29.09.2021 г. заседание на Прокурорската колегия на ВСС, на което възражението срещу обжалваното решение по т. 4 е оставено без уважение, проведено е извънредно атестиране и е приета предложената от КАК комплексна оценка ДОБРА, взета с необходимото, съгласно чл. 33, ал. 4 вр. чл. 30, ал. 5, т. 2 от ЗСВ, мнозинство- 9 гласа за и 0 гласа против. Изводът на състава по част IV, т. 1 от ЕФА Правни познания и умения за прилагането им се обосновава от анализа на незаконосъобразните актове на прокурора за периода 24.07.2015 г.-24.07.2020 г., очертан от показателите брой потвърдени и отменени актове и основанията за това и способност за прилагане на закона и съдебната практика. Поради това приема, че коментираният, качествен по своя характер критерий, следва да бъде оценен с оценка 4. От изготвените 216 бр. актове по преписки, са проверени 57 бр.- 46 постановления са потвърдени, а 11 бр. са изцяло отменени. От изготвените 286 бр.актове по наказателни производства 13 бр.са били проверени, като 6 бр. са потвърдени и 7 броя отменени. Важно е да се отбележи, че при формиране на оценката в тази част преобладаващите отменени актове са отменени поради констатирана непълнота на извършената проверка или разследване. Този пропуск не е несъществен, какъвто довод е изтъкнал жалбоподателят, тъй като постановяването на актове, без да са изяснени всички факти по случая представлява нарушение на процесуалните правила и е в противоречие с принципите, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК за разкриване на обективната истина и вземане на решенията по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което, от своя страна, е пряко свързано с втория показател за оценяване на посочения критерий: способност за прилагане на закона и съдебната практика. Следва да се има предвид и обстоятелството, че по-високото качество на разследване би довело до изготвянето на аргументирани актове, актове с напълно изяснена фактология. Констатираните пропуски при прокурора намират отражение върху крайните му произнасяния, като недостатъчното изясняване на фактическата обстановка води и до немотивираност и неправилни правни изводи на актовете. Освен това определената от КАК оценка по този критерий е ДОБРА - 4 съобразно степените, регламентирани в чл. 57, ал. 3 от Наредба 3 и по петобалната скала за оценяване се явява само с една единица по-ниска от максимално предвидената оценка 5, което отразява допуснатите от Байраков нарушения, но не кореспондира с твърдението му за направен от Комисията извод за липса на правни познания или непознаване на съдебната практика. Възражението, че след извършване на допълнителната проверка/разследване, в изпълнение на указанията на контролиращите инстанции, последващите произнасяния са били с акт, идентичен на първоначалния и при извършен служебен и инстанционен контрол тези актове са били потвърдени от Софийска апелативна прокуратура и Върховна касационна прокуратура, е неоснователно. Въпреки че последващият прокурорски акт може да е с идентични правни последици, двата акта не са тъждествени- отмяната, обусловена от непълнота на фактическата обстановка, означава, че прокурорът е направил своите умозаключения и изводи при непълна и повърхностно изяснена фактология и едва след изпълнение на указанията на прокурор от горестояща прокуратура или съд, и пълно изясняване на фактическата обстановка, той се е произнесъл с последващ законосъобразен акт, който макар и с подобни правни последици, не е постановен при идентична с първоначално установената фактология. В този смисъл наличието на идентични правни последици не би могло да промени заключението за първоначално произнасяне по непълна фактология, т.е. при порок, свързан с установяване на ограничен обем от данни, въз основа на които не биха могли да се формират правилни правни изводи. Позоваването на взети от Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС решения в Протокол 5/09.02.2021 г., Протокол 8/10.03.2021 г. и Протокол 20/02.06.2021 г., касаещи други магистрати, при идентична хипотезаи доводът, че не може да се направи извод за предвидимост на оценяването на КАК, е ирелевантно. На първо място, промяната/ частично или пълно уважаване на жалбите/оценките на други двама прокурори не е относима по никакъв начин към конкретния казус и освен това тя е постановена при различни количествени и качествени данни. По отношение твърдението на Байраков, че постановените актове по пр.пр.4-1583/14 г. и по пр.пр.4-1644/14 г. са били отменени по повод сигнали от ДАНС, в които са били наведени твърдения за установени нови данни, касаещи случаите, съдът намира следното: -по пр. пр. 4-1583/2014 г. по описа на СГП, постановеният от прокурор Б.Байраков отказ да се образува досъдебно производство е отменен от АП - София с постановление от 28.07.2017 г. в резултат на осъществен служебен контрол, указан от ВКП. Посочено е, че не са изяснени в пълнота всички факти и обстоятелства; неправилно е прието от СГП, че не са налице достатъчно данни; -по пр. пр. 4-1644/2014 г. по описа на СГП, постановеният от прокурор Б.Байраков отказ да се образува досъдебно производство е отменен от АП - София с постановление от 25.02.2016 г. в резултат на осъществен инстанционен контрол. Отбелязано е, че в постановлението не са коментирани събраните данни, което е аргументирало връщане на преписката на СГП за ново произнасяне. От посочените две постановления на горестоящата инстанция се констатира, че няма наличие на нови данни, както твърди жалбоподателят, а по-скоро се касае за неправилна преценка на наличните такива, в първия случай, и за липса на оценка на всички данни- по втората преписка. Не могат да бъдат приети за основателни и твърденията за неотчитане на фактическата и правна сложност на преписките и досъдебните производства, по които постановените крайни актове са били отменени (такива са по пр. 4819/2015 г. по описа на СГП - според контролната инстанция прокурорът е оценил превратно доказателствата, игнорирал е част от фактите, обосноваващи наказателната съставомерност на деянието и в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК е направил преждевременен и прибързан извод за приложението на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, без да установи всички относими към разследването обстоятелства, а по пр. 6623/2008 г. по описа на СГП не е направил анализ на събраните доказателства, не е взел предвид установените факти, проявил е пасивност при търсене на наказателната отговорност на виновните лица, не е обсъдил по същество събраните доказателства). Не следва да служи като оправдание за качеството на изпълнение на преките прокурорски функции работата по дела с фактическа и правна сложност, доколкото такива по принцип са делата, родово подсъдни на Окръжен съд/СГС, което предполага съответните знания и опит, притежавани от магистрата от конкретното ниво. Жалбоподателят е посочил, че след като от събраните в тримесечния срок по чл. 145, ал. 2 от ЗСВ данни не може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление, единствената правна възможност е да откаже да образува досъдебно производство. При всички изброени случаи на отмяна, контролната инстанция е намерила постановлението за отказ да се образува досъдебно производство за незаконосъобразно, макар жалбоподателят да оправдава това с изтичане на тримесечния срок по чл. 145, ал. 2 от ЗСВ. Именно в тази насока е и констатацията на КАК, че прокурорът е имал и друга възможност - да образува досъдебно производство, тъй като всички факти и обстоятелства по конкретна преписка могат да бъдат изяснени в хода на досъдебно производство след събиране на необходимите доказателства. Неоснователно е и възражението, че посочените като немотивирани актове са отнесени към част ІV, т.1, а не към част ІV, т.2 от ЕФА. Това, дори и да се приеме за вярно, не ощетява по никакъв начин жалбоподателя, тъй като констатираните нарушения са съобразени при определяне на оценката само в една част от ЕФА. 2/ По част ІV, т.2 "Умение за анализ на правнорелевантните факти" е дадена оценка отново оценка 4. Членовете на атестационния състав намират, че като цяло актовете на прокурора са систематично структурирани, разбираемо и обосновано мотивирани и съдържащи изискуемите от закона реквизити. Отбелязано е обаче, че за периода на атестиране са налице и произнасяния, по които прокурорските му актове са върнати от съда поради констатирани съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че внесените обвинителни актове не отговарят на изискванията на чл.246 от НПК, поради което е върнал същите. Жалбоподателят настоява за извършено нарушение на чл. 39 от Наредба 3 поради проведено само количествено оценяване, но не и качествено такова, защото, според него, са анализирани единствено отменените актове, но не и тези, предоставени по реда чл. 44, ал. 1 от Наредбата и без да е отчетена фактическата и правна сложност на преписките и делата и значително по-голямата среднодневна натовареност. При поставяне на оценката в тази част не са коментирани количествените данни за работата на магистрата, тъй като критерият е качествен по своята същност, предвид показателите, разписани в чл. 22 от Наредбата, касаещи разбираемото и обосновано мотивиране на актовете и правилната и законосъобразна оценка на относимите факти и обстоятелства. При определяне на оценката, КАК се е запознала с актовете, описани в част II от формуляра, а именно тези по чл. 44, ал. 1, т. 1-3 (посочени от атестирания, определени на случаен принцип и служебно изискани актове), с което е спазила изискването на посочената норма за оценяване на магистрата чрез непосредствено наблюдение. Поставената оценка 4 е мотивирана с пропуски, допуснати от прокурора в негови актове по досъдебни производства, които са станали причина съдът да върне същите и КАК е съобразила своите изводи с изводите и констатациите в съдебните актове. Отчетените пропуски са свързани с липса на описание на фактите, относими към начина на извършване на деянията и участието на всеки един от обвиняемите в осъществяването им (пр. 286/2011 г. по описа на СГП, по която три пъти е внасян обвинителен акт в съда и трите пъти същият е връщан поради неотстраняване на нарушенията); допуснати противоречия, неясноти и пропуски в обвинителния акт по пр. 9800/2006 г. по описа на СГП - не са посочени фактите и обстоятелствата, от които се извежда умисълът за всеки подсъдим, реалната стойност на инкриминираните изделия, кои именно са те, кой подсъдим в какво качество и с какви конкретни действия е разпоредил или допуснал това да бъде направено; неяснота на обвинението в обвинителния акт по пр. 73100/2011 г. по описа на СРП - съдът е посочил, че обвинението е твърде общо; касае се за неизпълнение на периодични задължения, падежът на които имат установими по силата на закона дати, а съответните суми са предавани на различни дати, поради което подсъдимият следва да знае за кои данъчни или осигурителни периоди се касае неизпълнението, каква част от въпросната сума касае данъчни и каква осигурителни вноски, на кои дати каква част от въпросната получена сума е присвоена и дали се касае за отделни деяния, извършени при условията на едно продължавано престъпление; неясно обвинение е констатирано и в обвинителния акт по пр. 6527/2008 г. по описа на СГП дали обвинението е в редакцията на закона към момента на привличането като обвиняем или в редакцията на закона действал към датата на извършване на деянието, недоказаност на обвиненията е причина за постановяване на по-голяма част от оправдателните присъди. Колкото до делата с фактическа и правна сложност, подробно описани в част III, т. 5 от ЕФА, и високата персонална натовареност на магистрата, то те не са игнорирани, а са обосновали най-високата оценка 5 в част IV, т. 3 от ЕФА. 3/ По част V, т.4 "Брой необжалвани прокурорски актове, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения и причините за това; брой уважени протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол е дадена също оценка 4. Според констатациите във формуляра, общият брой необжалвани прокурорски актове са 432 бр., което представлява 86, 1% от постановените актове по преписки и наказателни производства (502 бр.) КАК е отчела немалкия брой/относителен дял на отменени актове: 1/по преписки - 11 изцяло отменени акта (19.3 % от проверените 57 акта и 5.1 % от общия брой постановени - 216); 2/по наказателни производства - 7 бр. отменени акта (53.8 % от проверените 13 бр. и 2.4 % от общо постановените 286); Освен това е отчетен и значителният брой и относителният дял на върнатите от съда дела (8 бр.) спрямо общо внесените в съда (27 бр.) или почти 30 %. В становището си от 20.07.2021 г./л.88 от делото/ по възражението на прокурор Байраков, КАК е цитирала данни от публикуваните на интернет страницата на ПРБ доклади за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи относно брой и относителен дял върнати от съда дела средно за страната, анализът на които е показал, че през целия атестационен период, относителният дял върнати на атестирания магистрат актове превишава средните стойности за страната, като в някои от разглежданите години превишаването е няколко пъти над стойностите за страната; Съществен аргумент са окончателните съдебни актове, постановени по внесени от прокурора актове в съда, които са 27, като от тях 20 бр. са осъдителни, но не могат да бъдат пренебрегнати оправдателните - 7 бр., които представляват една четвърт от всички присъди. Настоящият състав счита, че обжалваното решение по Протокол 32 от заседание на ПК на ВСС от 29.09.2021 г., т.4, е издадено от компетентен орган, тъй като е прието на основание правомощията, които има Висшия съдебен съвет. Налице е кворум и мнозинство при гласуване на обжалваното по делото решение. Същото е постановено в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК за посочване на реда и срока за обжалване на решението, но това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му, тъй като не е оказало влияние върху съдържанието на акта. Правото на засегнатото лице да обжалва решението пред съда е упражнено надлежно и в срок. На осн. чл. 34, ал. 3 от ЗСВ съществува задължение за решенията на съответната колегия на ВСС да се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението. В случая съдът намира, че обжалваният административен акт в четирите точки- т. 4.1., т.4.2., т. 4.3 и т.4.4. съдържа мотиви по смисъла на чл. 34, ал. 3, изр. второ от ЗСВ, поради което е спазено и изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Видно от приложения по делото пълен стенографски протокол от заседанието, изложени са подробни съображения от членовете на ПК на ВСС в дебатите, разискващи общите и специфични критерии, по които е атестиран прокурорът. В хода на изслушването прокурор Байраков е изложил свободно своите виждания по оспорваните от него точки в ЕФА. Оспореното решение по т.4 е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила, включително със специфичните процесуални правила при провеждане на атестирането, предвидени в Наредбата. Атестираният магистрат е запознат с резултатите от извънредното атестиране, за което саморъчно е подписал данните в част ІX от Единния формуляр за оценка /л.115 от делото/. Прокурорската колегия на ВСС е установила всички релевантни факти и обстоятелства за случая, включително във връзка с конкретните оплаквания и доводи, направени от атестирания магистрат в писменото му възражение, като е налице и изслушване на заседанието на ПК на ВСС, проведено на 29.09.2021 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не е уважила възражението на жалбоподателя и е приела е комплексната оценка от атестирането, в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт. При вземане на обжалваното по делото решение по т.4 от Протокол 32 от 29.09.2021 г., ПК на ВСС не е нарушила и чл. 6 от Наредбата, според който атестирането гарантира равни и справедливи възможности за кариерното израстване на прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници и се основава на принципите на законност, равнопоставеност, обективност и прозрачност. Видно от представените и обсъдени по-горе доказателства в процеса на атестиране на прокурор Благовест Байраков, вкл. и в заседанието на 29.09.2021 г., не са нарушени негови основни права. Той е реализирал законовоустановеното си право да бъде изслушан пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет, изложил е аргументирано своите твърдения, защо счита, че поставената му комплексна оценка е занижена, като от друга страна, на проведеното заседание на колегията е имало съществени разисквания относно неговите доводи и събраните доказателства. Обжалваното решение е взето с необходимото мнозинство, при формиран кворум, с което е спазено императивното изискване на нормата на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ. Материалноправният спор е съсредоточен върху законосъобразното определяне на точките по всеки показател. Атестирането на прокурора е проведено въз основа на общи и специфични критерии, така както е разписано в чл. 11, ал. 3 от Наредбата и съобразно условието, посочено в чл.10, т.4 от същата. Видно е от анализа на възражението на жалбоподателя, направен от Комисията по атестирането и конкурсите, че комисията е оценила обективно качеството на работа на магистрата, като го е съобразила с конкретните обстоятелства при проверка на постановените актове, подробно обсъдени, както и съответните пропуски, установени не от комисията, а от актовете на висшестоящите прокурори и съда. Атестационният състав приема с основание, на база прокурорските актове, че са налице произнасяния на магистрата при непълно извършени проверки, формални откази за образуване на досъдебни производства, липса на изясняване факти за престъплението, произнасяния по отношение на правнорелевантни факти, които не са били изяснени в пълен обем и това е довело до неправилна преценка на събраните относими доказателства към конкретния предмет на разследване, липса на собствен анализ на събраните материали и декларативни правни изводи. Изложени са мотиви по посочените в ЕФА критерии, включително и по оценявания самостоятелно критерий, обективиран в т.4 на част V. За него КАК е взела предвид броя постановени актове, броя на отменените и върнати актове, както и съотношението им спрямо обжалваните, постановените и внесените в съда актове. При анализа на статистическите данни е взета предвид специализацията на дейността на атестирания прокурор, видовете възложени и приключени преписки и дела, тяхната правна сложност и фактическа тежест, видовете постановени актове. В процеса на атестирането атестационният състав трябва да съблюдава освен общите критерии за атестиране и специфичните за атестиране на прокурор, които са: умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство; изпълнение на писмените указания и разпореждания на по-горестоящия прокурор; способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство; брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол. Той няма правомощие да се позовава, в рамките на атестирането, на практика или теория по приложението на закона, каквато не е посочена в прокурорските или съдебни актове от инстанционния контрол. Видно от приетите и обсъдени доказателства по делото, ценени поотделно и в своята съвкупност, тези изисквания на ЗСВ и Наредбата са спазени при атестирането на прокурор Благовест Байраков. Критерият по т. 1 "Правни познания и умения за прилагането им" на част ІV "Цифрови оценки по общите критерии за атестиране на прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител, е въведен в чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, а качествените и количествените показатели за атестирането са уредени в чл. 198, ал. 2 от ЗСВ. Критерият има нормативна обосновка и в чл. 12, т.1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл.22 от Наредбата, атестационният състав следва да анализира броя потвърдени и отменени актове и основанията за това и способността за прилагане на законите и съдебната практика. Атестационният състав аргументирано и мотивирано е изложил съображения за степента на познаване на нормативната уредба от страна на атестирания магистрат, обсъждайки това във връзка с броя потвърдени и отменени актове. В чл. 40 и чл.42 от Наредбата са въведени методи на атестиране: количествено оценяване на работата на прокурор, извършвано посредством съпоставяне и анализ на точно изброени основни статистически данни и качествено оценяване, извършвано на базата на комплексен анализ, сравняване и обобщаване на резултатите от проверените прокурорски актове по реда на инстанционния, служебния и съдебния контрол, статистически данни за вида и броя на останалите актове, наблюдаваните и решени от атестирания преписки и дела чрез съпоставяне, сравняване и анализ на определени данни, обективирани в шест подточки. Отчетени са правните познания и уменията на прокурора да прилага правилно наказателноправните норми, ведно с изключенията, посочени по- горе от съда. Съставът на КАК е описал съотношението изготвени, обжалвани, потвърдени и отменени актове, като е анализирал и основанията за отмяна и нарушение на материалния или процесуалния закон. Налице е и индивидуализация на актовете. Поради това следва да се приеме, че атестирането на прокурора по този показател е извършено обстойно и пълно, чрез количествено оценяване на работата въз основа на статистическите данни и тяхното съпоставяне и сравняване с качеството на работата. С оглед процента на отменяемост на актовете на магистрата, но най- вече предвид допуснатите от него нарушения на закона и съдебната практика, основателно е намалена оценката, по критерия "Правни познания и умението за прилагането им" с 1 точка, като е дадена оценка 4. Съображенията на КАК правилно са възприети и от ПК на ВСС. По отношение на възражението по част ІV "Цифрови оценки по общите критерии за атестиране на прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител" по т. 2 "Умение за анализ на правнорелевантните факти", критерият е въведен в чл. 198, ал. 2, т. 2 от ЗСВ и при атестирането се вземат предвид качествените и количествените показатели по ал. 2, т. 1 - т. 3. Показателите за оценяване по този общ критерий са посочени и в чл. 23 от Наредбата. Най-общо те се свързват с разбираемо и обосновано мотивиране на актовете, правилна и законосъобразна оценка на относимите факти и обстоятелства в хода на производството. Атестационният състав е констатирал, че като цяло актовете на жалбоподателя се мотивират добре и той е анализирал доказателствата в тях по начина, по който е следвало това да бъде сторено, но се установяват неединични случаи на произнасяния, които са върнати от съда поради констатирани съществени процесуални нарушения/ индидивуализирани подробно/. Атестационният състав е извършил непосредствено наблюдение чрез цялостна проверка на конкретни преписки и се е запознал обстойно с актовете на съда. Настоящият състав на шесто отделение на ВАС счита, че дори и да се отчете възражението на жалбоподателя, че прекратявайки наказателното производство по дадена преписка, той е постъпил правилно, щом като последващият акт е със същия извод, то това не променя факта на направения от горестоящата инстанция извод за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване. По отношение на възражението за върнатите обвинителни актове, съдът отбелязва че, на първо място, Байраков не отрича, че връщането се дължи на отстраними процесуални нарушения в тях, допуснати от него, а от друга страна КАК, при оценяване на магистрата, е отчел типичните, повтарящи се случаи на допускани от прокурора пропуски в работата, поради което и е подходила обективно, но критично в необходимите параметри, намалявайки оценката с една единица. Що се отнася до преценката за фактическа и правна сложност на пр.пр.9800/2006 г. по описа на СГП, /посочена в писменото становище/, то следва да се отбележи, че в обвинителния акт са допуснати нарушения /изброени по- горе/, които възпрепятстват обвинителния акт да изпълни въобще предназначението си- обстоятелство, което магистрат с такъв опит не би следвало да допуска. В случая всички допуснати нарушения са анализирани правилно от КАК и определената оценка 4 е обективно и аргументирано поставена по този критерий. Възраженията по част V Цифрови оценки по специфичните критерии за атестиране и по- точно по т.4 "Брой необжалвани прокурорски актове, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения и причините за това; брой уважени протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол, съдът намира за неоснователни. При анализа на статистическите данни КАК е взела предвид специализацията на дейността на прокурора, видовете възложени и приключени преписки и дела, правната им сложност и фактическа тежест. Настоящият състав на ВАС отбелязва, че както изложеното в пълния стенографски протокол от заседанието на 29.09.2021 г. на ПК на ВСС, така и изложеното в становището на КАК, обективирано в протокола от 20.07.2021 г., представлява мотиви към административния акт. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган, при пълно и главно доказване, установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При горните съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че атестирането на прокурор Благовест Байраков е извършено в съответствие с материалния закон, при спазване на общите критерии по чл. 198, ал. 1 от ЗСВ и цитираните текстове от Наредбата, съобразно показателите, посочени в чл. 198, ал. 2 от ЗСВ. Установените фактически обстоятелства във връзка с работата на прокурора не позволяват да се приеме за констатирано "много добро изпълнение на работата" и съответно да се формира степен на комплексна оценка "МНОГО ДОБРА". По принцип "много добро изпълнение на работата" означава, че атестираният магистрат системно изпълнява работата си много ефективно и добросъвестно на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността, и притежава отлична квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност по чл. 163 от ЗСВ. Поставената степен на комплексна оценка "ДОБРА" е съобразена с констатираното ниво на изпълнение на работата, което е съответно на длъжността и означава, че атестираният прокурор в цялост ефективно и добросъвестно изпълнява работата си и съобразно изискванията за длъжността, без да ги надхвърля, притежава необходимата квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност. Степента на положителната комплексна оценка е определена от ПК на ВСС в законовоочертаните рамки на оперативната му самостоятелност, без данни за превратно упражняване на правомощия. Резултатите от проведеното атестиране съдържат обективна оценка на професионалните и деловите качества на прокурор Благовест Байраков за периода на атестирането. Предвид гореизложеното, подадената жалба срещу обжалваните решения на ПК на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от изложеното и на основание чл. 205, ал. 4 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Благовест Байраков- прокурор в Софийска градска прокуратура против решение на прокурорската колегия на Висш съдебен съвет, прието по Протокол 32 от 29.09.2021 г., както следва: по т. 4, с което, след изслушване, е оставено без уважение възражението му срещу изготвената му комплексна оценка от извънредно атестиране и на основание чл.206, ал.1, вр. с чл.205, ал.4, т.1 от ЗСВ е приета предложената от Комисията по атестирането и конкурсите комплексна оценка от атестирането "ДОБРА". Решението не подлежи на обжалване.