Решение № 2630 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7020/2013 г.

ВАСV отделение25.02.2014 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1460/4.03.2013 г., постановено по а. д. № 5753/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2630 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7020/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) срещу Решение № 1460/4.03.2013 г., постановено по а. д. № 5753/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена Заповед на началника на ДНСК № РД-16-108/19.05.2012 г. с която е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 1 г." на Елена Кирилова Боянова - началник на Регионален отдел за национален строителен надзор, Софийска област (РОНСК) при Регионална дирекция за национален строителен надзор (РДНСК), Югозападен район (ЮЗР) на ДНСК. По изложените от касатора доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение като неправилно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Боянова, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните и фактически изводи на съда. Съществуват известни фактически несъответствия в мотивите на АССГ, които не са предмет на жалбата, но ВАС възприема същите като допуснати технически грешки при изписването им. Същите ще бъдат посочени по-долу. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените в неговите мотиви. При извършената проверка на обжалваното решение на АССГ ВАС констатира, че приложеният по делото Доклад изх. № СФ-2822-02-601/21.03.2012 г. (л. 17 от делото), неправилно е идентифициран на стр. 4, абз. 3 от мотивите като такъв с № СФ-1702-02-601/21.03.2012 г. Неправилно е идентифицирана и приложената на л. 66 "Работна процедура за извършване на служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ на законосъобразността на издадените строителни книжа". На стр. 6, абз. 2 и 4 от мотивите тя е номерирана съответно с № РП 7.5-1-0 и № РП 7.5-1-09, докато правилната номерация е РП 7.5-1-02. Тези неточности ВАС възприема като технически грешки при изписване на решението, без същите да се отразят на направените правни изводи от АССГ. ВАС констатира, че оспорената заповед на началника на ДНСК е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при налагане на дисциплинарното наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 1 г." на държавния служител. Дисциплинарният съвет (ДС) е заседавал и е взел своето Решение от 19.05.2012 г. (л. 25) по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на Боянова, което е предоставил на дисциплинарно наказващия орган съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗДСл, в незаконен състав. Установено е, че в заседанието на ДС като редовен чл. е участвала служителката Беатриса Стефанова Шалдупова-Маринова, на мястото на редовния чл. Диана Савчева Савова. Шалдупова - Маринова е вписана в Заповед № РД-13-309/06.07.2010 г. (л. 30) като резервен чл. на ДС. Участието й в заседанието на ДС чието решение, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е задължителен етап от процедурата по налагане на наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, е станало без да е налице заповед от органа по назначаването за това заместване. Посоченото е в нарушение на чл. 95, ал. 4, изр. 2 от ЗДСл. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като нормата е императивна и нарушението рефлектира върху компетентността на ДС, направил предложението. Изложените в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост се явяват основателни, но при наличието на посоченото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обжалваното решение е правилно като краен резултат. Неоснователен е изводът на АССГ, че "...в обжалвания административен акт липсва точно описание на твърдяното дисциплинарно нарушение с оглед време на извършването му..." (стр. 4, абз. последен от решението) - обстоятелство от значение за преценка от съда за спазването на преклузивния едногодишен срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл за налагане на наказанието. Сам съдът, на стр. 3, абз. 4 от същото решение, е цитирал част от заповедта, че нарушението е извършено през периода 15.09. - 22.09.2011 г., което сочи, че издадената на 19.05.2012 г. заповед за наказание е издадена в срок. Необоснован е и изводът, че по делото липсвали доказателства за срока, в който Боянова е следвало да извърши вменените й задължения за служебна проверка на постъпилото в РОНСК Писмо вх. № РС-КЦА-12-03-802/15.09.2011 г. (л. 83) от главния архитект на Община Копривщица с приложено към него Разрешение за строеж (РС) № 19/29.08.2011 г. (л. 84). Съгласно т. 4.2.1 от РП № РП 7.5-1-02, цитирана и от АССГ, началникът на сектора разпределя с резолюция в същия ден постъпилото РС за проверка от съответен инспектор. Т. е. неговото задължение е не само "да резюлира за проверка постъпилото уведомление", а и да го разпредели на служител от РОНСК. При тази проверка, съгласно чл. 4.2.2.2 от същата РП се проверява законосъобразността на издаденото РС по въпроса за спазване изискванията на чл. 148 от ЗУТ при издаването му. За резултатите от проверката се съставя констативен протокол (т. 4.3.1), а при установена незаконосъобразност при издаването, проверяващият предлага на началника проект на заповед за отмяна на РС. Задейства се и процедура по образуване на административно наказателно производство, отговорен за която е лично началникът на сектора. Следва да се добави, че съгласно чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, "Разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконены. Т. е. РС № 19/29.08.2011 г., издадено от главния архитект на Община Копривщица, при наличните данни за незаконен строеж в парцела, собствен на притежателя на разрешението, очевидно е незаконно. Поради бездействието на Боянова обаче, то не е отменено в срока по чл. 156, ал. 1 ЗУТ, не е образувано административно наказателно производство и на виновното длъжностно лице не е наложено административно наказание. Посоченото бездействие съставлява "неизпълнение на служебни задължения" по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. ВАС споделя изводите на АССГ за липса на изложени фактически и правни основания за издаване на заповедта в частта й, с която се твърди, че Боянова е извършила и нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че така допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила в дисциплинарното производство срещу Боянова е самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на процесната заповед. Затова обжалваното решение като краен резултата е правилно и следва да се остави в сила. По изложените доводи за правилност на решението неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на направените от него разноски в двете съдебни инстанции. Направеното такова от Боянова се явява основателно. Предвид обстоятелството обаче, че за касационната инстанция не е представен нов Договор за правна защита и съдействие между нея и адв. Трифонов, по който да са направени разноски от ответницата, нейното искане се явява недоказано. Претенциите и на двете страни следва да се оставят без уважение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

Цитирани разпоредби

2