Решение № 5151 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11806/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), подадена чрез пълномощника юрк. Хичовски, срещу Решение 6754/29.05.2024 г., постановено по адм. дело 4034/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на А. А. А. е отменено Решение 5021/28.03.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при Министерски съвет (МС) в частта, в която на А. А. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 74,, ал. 1, т. 4 от ЗУБ във връзка с чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът А. А. А., непридружен непълнолетен, чрез пълномощника адв. Костова, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е било Решение 5021/28.03.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при Министерски съвет (МС), с което на А. А. А., на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението, в частта, с която на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец, е влязло в сила и не е предмет на съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция. Установено е, че на 13.11.2023г. А. А. А., непридружен непълнолетен по смисъла на § 1,т. 4 от ДР на ЗУБ, гражданин на Сирия, [етническа принадлежност] по народност, вероизповедание [вероизповедание]; семейно положение неженен, без деца; е поискал предоставяне на международна закрила от Република България. Поради това, че чужденецът е непридружен непълнолетен, на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ, му е назначен особен представител адвокат А. Костова, като е определен и социален работник на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. Поради липса на документи за самоличност данните за чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С чуждия гражданин е проведено интервю на 27.11.2023 г. г.в присъствието на назначения му процесуален представител и преводача от/на арабски език. По време на интервюто заявителят уточнява, че е роден през [година]. Баба му и трима вуйчовци живеят в Германия с предоставена международна закрила. Жалбоподателят поддържа връзка с тях по телефона. Посочва, че е напуснал Сирия през юни 2023г., заминал нелегално за Турция. В България влязъл нелегално, бил заловен на границата със Сърбия, от българска страна. Родителите му останали в Сирия, заедно с други членове на семейството. Не е имал проблеми поради етническа принадлежност, изповядвана религия, членство в политическа група или организация, не е заплашван, не му е оказвано насилие, не е арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми с властите в Сирия.. Като конкретен повод да напусне страната посочва войната, въпреки, че към момента в мястото, в което живеят родителите му е спокойно. Опасява се от мобилизация, бил е свидетел на военни действия, виждал е как умират хора пред него, когато редовната армия окупирала населеното място, в което живеели, имало стрелба и бомбардировки. Иска да бъде прехвърлен легално в Германия и да се събере там с родителите си В оспорения административен акт, за да откаже предоставяне на хуманитарен статут на А. А. А., органът е приел, че спрямо кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на такъв съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото той не е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, не е бил заплашен от унизително отнасяне или наказание, нито са налице данни, че в бъдеще ще бъде изложен на реален риск от въпросните посегателства при евентуално връщане в Сирия. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт. На основание чл. 155 ГПК, съдът е обсъдил актуалната обстановка в държавата по произход на кандидата, позовавайки се на различни информационни източници, като е приел, че данните, съдържащи се в представените от ДАБ при МС справки. Прието е, че съобразно приложимата практика на ЕСПЧ и СЕС, е дължим извод, че спрямо лицето е налице основание за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като може да бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Противно на възприетото от административния съд, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че са налице посочените хипотези, тъй като изложената пред органа информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като в конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От информацията в приложените справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районът на големите градове са зона, контролирана от правителството. От 2020 г. конфликтът се приема за такъв в застой, при който фронтовите линии остават относително стабилни. Въпреки регистрирани случаи на насилие, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, съответно населено място, кндидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Действително след 27.11.2024 г. и падането на режима обществено-политическата обстановка е променена, но изводът относно наличието на вътрешен конфликт не е променен. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. А. А.. Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му, а за последно е ставал свидетел на военни действия преди 6 години. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила , т.е. хуманитарен статут. В хода на административното производство са спазени всички права на търсещия закрила, при отчитане на обстоятелството, че е непридружен непълнолетен. Указано му е нужното съдействие, давани са му разяснения и насоки. С оглед изложеното в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Освен това прави силно впечатление, че търсещият закрила два пъти самоволно е напуснал РПЦ София и в момента е в неизвестност. Очевидно той се дезинтересира от получаването на закрила в Република България, поради което също не може да се приеме, че е лице нуждаещо се от закрила. При съобразяване с изложените мотиви, като е отменил Решение 5021/28.03.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при Министерски съвет, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на А. А. А., административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в оспорената му част и вместо него бъде постановено друго, с което жалбата против решението на председателя на ДАБ в частта, в която на А. А. А. е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 74,, ал. 1, т. 4 от ЗУБ във връзка с чл. 9 от ЗУБ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение