Решение № 12945 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2012 г.

Решение № 12945 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение от 24.11.2011 г. по адм. дело № 369/2011 г. от Административен съд Монтана. В жалбата се поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се доводи, че е налице недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, тъй като той още при подаването на заявлението е знаел че чест от земята е необработваема и съответно недопустими. Това е установено при извършените административни проверки. Подробни съображения се развиват по съществото на спора. Ответната страна - Цветан Митов Ангелов не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Цветан Ангелов от с. Смоляновци, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22921 от 12.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя, по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г., сума в размер на 10 238.25 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, в съответната писмена форма, но допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в несъответствие с целта на закона и в нарушение на материалния закон. съдът е счел още че погрешното прилагане на правилата от страна на администрацията при липса на недобросъвестно поведение от страна на бенефициента не е основание за неговото санкциониране, тъй като това ще противоречи на основните положения изложени в т. 66, 67 и т. 68 от Преамбюла на Регламент /ЕО/ 0796/2004 г. Решението е правилно и законосъобразно. Предмет на съдебна проверка пред административния съд е издаденият акт за публично държавно вземане издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото в административното производство са оспорващия, издателят на акта и всички заинтересовани страни. В случая процесния АУПДВ е издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с делегирани правомощия, като същият е бил конституиран като страна - ответник във всички съдебни заседания чрез процесуалния си представител юрк. Петрова. В диспозитива на решението си административния съд е приел, че издателят на акта е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който не е бил надлежно конституиран в хода на процеса и не е страна в административно-материално правоотношение. Като е подменил издателя на акта, който първоначално е бил конституиран, съдът е извършил съществено нарушение по отношение на материалната компетентност на административния орган независимо, че го е заменил с друг по-горестоящ в административната йерархия. Видно от решение от 9.12.2011 г. по адм. дело № 369/11 г. на административен съд Монтана е допусната поправка на фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК по почин на съда. В случая е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. Налице е грешка при изписване на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" като е пропуснато да се изпише заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът се е самосезирал за допуснатата очевидна фактическа грешка и решението следва да се счита по отменения диспозитив, като решение, с което е отменен АУПДВ издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". По същество обаче касационната жалба се явява неоснователна. В обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони, така както се твърди. В конкретния случай няма спор по фактите, а по административно-производствените правила по издаване на АУПДВ, във връзка с чл. 73 от Регламент ЕО № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г., относно определяне на правила за прилагане на интегрирана система за контрол. Според нормата на чл. 43, ал. 3, т. 1 - 5 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по СЕПП при конкретно определени хипотези, като по отношение на площите е предвидено заявяване извън нормативно определените размери, неспазване на условията за поддържане в добро земеделско и екологично състояние, нестопанисване от заявителя и неотстранено застъпване на заявени площи. Мотиви, за някое от изброените основания за недопустимост на подпомагането, не са изложени в процесния АУПДВ. С оглед това правилно първоинстанционния съд в решението си е приел, че от органите на Разплащателната агенция е установено чрез предоставените им в компетентност способи /административни и проверки на място/ през 2009 г., че заявените земеделски парцели отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, поради което е оторизирано и плащане на субсидия за тях. Следователно не може да се приеме неправомерно поведение от бенефициента - деклариране на неверни данни относно вида и площта на заявените за подпомагане площи, което да е въвело в заблуждение административния орган с цел изплащане на парични средства за подпомагане по СЕПП. Напротив, от самия АУПДВ е видно, че се касае за допълнителни последващи действия на администрацията по нейна инициатива за определяне на допустимия слой площи за подпомагане по СЕПП. Въпреки, че още преди извършване на първите проверки, преди преценка за допустимост на подпомагането и преди оторизиране на субсидията за 2009 г. са били известни изискванията на Европейския съюз, с оглед открити нередности при прилагане на ИСАК, действията на Разплащателната агенция са съобразени с тези изисквания едва през 2010 г., т. е. за това вина не носи и не би следвало да носи бенефициента. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 73 от Регламент/ЕО/№ 796/2004 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в регламенти /ЕО/ № 1782/2003 г. и /ЕО/ № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент /ЕО/ № 479/2008 г. на Съвета. Съгласно § 1 от цитираната норма, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. По силата § 4 обаче това правило не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Във всички случаи обаче действията по възстановяване на недължимо плащане следва да бъдат предприети от компетентния орган в срока по чл. 73, § 4, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Неизпълнението на изискванията на чл. 26, 34 и 36 от АПК са нарушения от категорията на съществените такива, доколкото жалбоподателят е бил лишен от признатата и гарантирана му от закона възможност да участва в тази фаза на административния процес - да се запознае с документите, съдържащи се в административната преписка. Доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържаните на волеизявлението на органа, обективирано в АУПДВ, същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. нарушения на процесуалния и материалния закони. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,