Решение № 5589 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2014 г.

Решение № 5589 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Таня Георгиева Бучова, от гр. София против решение № 7551/3.12.2013 г. по адм. дело № 3464/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № РО - 114 от 1.03.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че по делото е безспорно установено, че за периода на получаване на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било настанено в детско заведение. Не са били налице материалноправните предпоставки за ползване на отпуск по чл. 164 КТ за този период и получаваното обезщетение е неправомерно. Върховният административен съд намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение № РО - 114/1.03.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № РВ - ПОВН - 21 от 12.01.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, с което е постановено Таня Георгиева Бучова да възстанови парично обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 23.09.2009 г. до 28.10.2009 г. в размер на 287,27 лева главница и 125, 64 лева лихви. Делото е образувано във връзка с решение № 4374/28.03.2013 г. по адм. дело № 289/2013 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 5457/17.10.2012 г. по адм. дело № 2607/2012 г. на Административен съд София - град и е постановено ново разглеждане на спора от друг състав. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е назначил особен представител на жалбоподателката - адв. Петя Александрова, преупълномощила в хода на производството адв. Георги Узунов и двамата с налични регистрации в Националния регистър за правна помощ. Изследвал е обстоятелствата във връзка с настаняването и посещенията от детето Георги Славчев Бучов на Обединено детско заведение № 137 "Калина Малина" гр. София. Релевантните по спора факти сочат, че Таня Георгиева Бучова е майка на детето Георги Славчев Бучов, родено на 2.05.2008 г. Същата е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по трудовото си правоотношение с ТД "Василка София" ЕООД, гр. София, считано от 1.05.2009 г. до 28.10.2009 г., за който период е получила съответстващото се парично обезщетение. Настанила е детето в Детска ясла № 62 - гр. София и не е прекратила това фактическо положение за процесния период, през който е получавала обезщетения по чл. 53 от КСО. С молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, подадена в ТП на НОИ София - град майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и, че в случай на промяна на декларираните обстоятелства се задължава да представи на работодателя си декларация за промяната. Това свое задължение тя не е изпълнила за периода от 23.09.2009 г. до 28.10.2009 г., твърдейки че детето се е водело към яслата, но всъщност е получавало само храна и е било отглеждано в домашна обстановка. Тези твърдения не кореспондират с подаденото писмено заявление за настаняване в Детска ясла № 62, издадената абонаментна карта за храна и ведомостите за пребиваване на децата в яслената група. При новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е приложено удостоверение от ОДЗ № 137 "Калина Малина" гр. София, в рамките на което към настоящия момент е структурирана Детска ясла № 62, че детето Георги Славчев Бучов за периода 23.09.2009 г. - 28.10.2009 г. е посещавал яслената група 27 дни. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно прилагане на материалния закон за неоснователни. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. Родителите са подали необходимата молба за приемането му и между страните не се спори, че тя е била придружена с изискуемите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и е започнало своите посещения. Твърденията, че това е не е било за целия период, за който се изисква връщане на получените обезщетения не игнорират факта на настаняването. По делото липсват доказателства за прекратено настаняване на детето за процесния период. С въведената промяна в текста Д. В. бр. 100/2010 г. е извършено уточнение, посочвайки като детско заведение и детските ясли, който смисъл до него момент се извличаше по тълкувателен път от визираната разпоредба и във връзка с чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. (В този смисъл решение № 7821/11.06.2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 14321/25.11.2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 3864/23.03.2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г. на Върховния административен съд, VI отделение). Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. Следователно, щом като детето Георги Славчев Бучов е настанено в детско заведение, правото на майката Таня Георгиева Бучова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране пред своя работодател ТД "Василка София" ЕООД, гр. София и пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. Пороците за съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при проверката на обжалвания съдебен акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение