Решение № 13783 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2012 г.

Решение № 13783 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2012 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив срещу решение № 2252 от 27.12.2011 г. по адм. д. № 1913 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1145 от 28.06.2011 г. на началника на митница Пловдив за определени допълнителни задължения на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG003000H0020585 от 16.02.2010 г. в размер на 227,20 лв., представляващо задължение за ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2010 г. до погасяване на задължението. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно постановено, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за неправилност на решението са изложени в касационната жалба. Иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на митница Пловдив, като претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Стоян Костов я оспорва, представя писмена защита и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за внасянето на което представя доказателства. Заинтересованата страна директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 16.02.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0020585 на територията на Република България дружеството - жалбоподател "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока, представляваща парфюмна композиция - аромати без съдържание на алкохол с декларирана фактурна стойност 1 567, 50 евро, равностойност - 3 065,76 лв., с произход Турция и изпращач "MG GULCICEK KIMYA VE UCANYAGLAR SAN. VE TIC. S.", Турция. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 57770 от 12.02.2010 г., съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност са изискани от вносителя допълнителни документи и информация като доказателства за декларираната стока. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД началникът на митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока. За да приеме оспорения митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби. Решение е правилно постановено. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 35 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът правилно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя. С оглед на разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, както и представения договор, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС - Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация и е длъжен, когато съмненията му продължават, да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице. Тази процедура, както се установява по делото е изпълнена, но представените от вносителя документи кореспондират с тези към ЕАД и потвърждават декларираната митническа облагаема стойност. Представен е и ЕАД от търговското дружество, по повод друг осъществен от него внос със същия предмет, който е бил приет от митническия орган без възражение. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че неправилно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същия правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника по касация се дължи присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществена процесуална защита от упълномощения адв. Стоян Костов, което видно от представеният договор за правна защита и съдействие от 8.10.2012 г. е в размер на 500.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,