Решение № 45 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 939/2012 г.

Решение № 45 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 939/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от М. И. К. -Г. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат А. Г. С., за отмяна на влязлото в законна сила решение от 17.12.2009 г. на Софийски районен съд, 33 състав, постановено по гр. д. № 33139/2008 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение от 11.10.2010 г. на Софийски градски съд, ВК, II-Б отд., постановено по гр. д. № 2812/2010 г. по описа на същия съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5,пр. 1 от ГПК. Молителката твърди, че в цялото производство по делото, вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила по призоваването-член 47, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ГПК, е била лишена от възможността да участва в делото, което е основание за отмяна на влязлото в законна сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Излагат се доводи, че след представянето по делото на удостоверение от СДВР за актуален постоянен и настоящ адрес на ответницата-настоящ молител, който се различава от адреса, посочен в исковата молба, съдът вместо да разпореди да бъде призована на този адрес, е пристъпил и е назначил особен представител на ответницата М. К. - Г. -с разпореждане от 02.09.2009 г. -адвокат Г. Б. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по делото с искова молба вх. № 55440 от 27.10.2008 г., депозирана пред Софийски районен съд, от Т. Л. К. против М. И. К., са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, по която молба за ответницата М. И. К. -Г. е посочен адрес за призоваване: гр. София, ж. к. "И.", бл. 127 Б, етаж 4, апартамент 28,като е образувано гр. д. № 33139/2008 г. по описа на Софийски районен съд, I-ва ГК, 33 състав. На ответницата К. е било изпратено съобщение на посочения в исковата молба адрес, за получаване на призовка по горепосоченото дело, което е върнато по делото, с отбелязване на длъжностното лице-призовкар при СРС-Л. Т., че адресът е посетен на 21 и 24.11.2008 г. и на 5 и 8 12.2008 г., но лицето не е намерено, нито чл. от семейство за получаване на призовката, поради което е пуснато съобщение в пощенската кутия по чл. 47, ал. 1 ГПК. С разпореждане на СРС от 10.01.2009 г. /лист 30 от делото/ на основание чл. 47, ал. 3 ГПК, на ищеца е указано в посочения срок от получаване на съобщението да представи доказателства за постоянния и настоящ адрес на ответницата К. В изпълнение на тези указания с молба от 09.02.2009 г., депозирана по делото, е представено от ищеца удостоверение № RяБ/413 от 30.01.2009 г. на СДВР, сектор "Български документи за самоличност" [населено място], в което са отразени регистрираните данни за постоянен и настоящ адрес към 30.01.2009 г., като последни актуални данни за лицето М. И. К. -Г., в това удостоверение се посочат от дата 27.03.2007 г., а именно: постоянен адрес [населено място], ж. к. "И.", номер 127 Б, вход г., етаж 1 и настоящ адрес, същия, съвпадащ с посочения постоянен адрес. Въпреки различния адрес на ответницата, според представеното удостоверение, в сравнение с този посочен в молбата, където се сочи вход Б на сградата, а този в удостоверението е посочен като вход г., както и различието на етажа на сградата, а именно по молбата-етаж четвърти, а по удостоверението-етаж първи, съдът след като не е отчел това различие, установяващо друг адрес на ответницата от този, посочен в исковата молба, е предприел процедурата, предвидена по чл. 47, ал. 6 от ГПК по назначаване на особен представител на ответницата М. И. К. -Г., като й е назначен като такъв адвокат Г. Б., с разпореждане на съда от 02.09.2009 г. С оглед тези данни по делото, касационният съд намира, че не е била спазена от съда процедурата по призоваване на ответницата К., на която е следвало да се изпрати призовка по актуалния й настоящ и постоянен адрес, посочен в представеното удостоверение от СДВР, от което е видно, че същият е различен от този посочен от ищеца в исковата молба и на който е било изпратено първоначално съобщението, върнато в цялост, като вместо това й е назначен особен представител по делото - член 47, ал. 6 ГПК. При това положение, във връзка с връчването на исковата молба и приложенията с нея, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до лишаване на страната лично да участва в производството по делото и да организира защитата си. Ето защо, молбата за отмяна се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено горепосоченото влязло в законна сила решение на Софийски районен съд, потвърдено с посоченото въззивно решение на СГС, и делото се върне за ново разглеждане от Софийски районен съд от момента на връчване на исковата молба с доказателствата към нея за отговор на ответницата по същата. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд