Решение № 9167 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2327/2020 г.

Решение № 9167 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2327/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Райкова, [населено място], чрез проц. си представител адв. А. Георгиева, против решение № 5/3 януари 2020 г., постановено по адм. д. № 931/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Райкова против заповед № 1715/31 юли 2019 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Преустройство - приобщаване на балкон към санитарно помещение в ап. [номер]", находящ се в самостоятелен обект с идентификатор 55155.502.1165. 1. 21 по КККР на [населено място], на [етаж] от осеметажна жилищна сграда с адрес [адрес], като извършен без строителни книжа и разрешение за строеж. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Основното възражение, поддържано от оспорващата, е свързано с квалификацията на извършените от нея строителни дейности, които същата твърди, че представляват текущ ремонт, а не основен такъв. С оглед установените по делото факти относно конкретно извършените дейности, подробно описани от административния орган и в последствие потвърдени от вещото лице, правилен е изводът на съда за това, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за какъвто се счита и основният ремонт на апартамента. Такъв безспорно е бил извършен, предвид констатираното разрушаване на тухлен зид и изграждането на нови зидове от газобетонни блокчета, с което се променя конструктивната схема на сградата. Обстоятелството, че санитарното помещение е увеличило площта си след извършените строително-монтажни работи за сметка на откритото пространство на балкона сочи, че е налице преустройство на част от санитарното помещение, както и промяна на предназначението на част от балкона. С извършеното преустройство е променена и фасадата на сградата, като липсва съгласие на етажната собственост по чл. 185, ал. 2 ЗУТ. В тази връзка законосъобразно е преценено, че за процесния строеж не са налице валидни строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, предвид което строежът е изпълнен в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Предвид периода на извършване на строителство (2017 г. - 2018 г.) не са налице предпоставките за търпимост по § 16 и § 127 ПЗР на ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на община Пазарджик следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав