Решение № 3187 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2011 г.

Решение № 3187 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Илийка Василева Гиздина от гр. Вълчедръм, обл. Монтана, срещу решението от 28.06.2011 г. по адм. дело № 251/2011 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 20/1.04.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана /ръководителя на ТП на НОИ/. Посочените пороци на съдебното решение въвеждат касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 114, ал. 2 от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Монтана, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е решение № 20 от 1.04.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Монтана, с което е изменено разпореждане № 1379 от 18.11.2010 г., като Илийка Василева Гиздина от гр. Вълчедръм, обл. Монтана, е задължена на основание чл. 114, ал. 2 от КСО да възстанови неоснователно получени суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст през периода от 2.11.2005 г. до 30.11.2010 г. в размер на 274,69 лв. С постановеното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че на основание чл. 114, ал. 2 от КСО жалбоподателката Гиздина дължи възстановяване на сумите за пенсии, получени неоснователно поради прилагането на разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България. Този извод произтича от обстоятелството, че времето от 27.11.1972 г. до 4.05.1973 г., което при отпускането на пенсията по заявление на жалбоподателката вх. № 16554/5.08.2004 г. е било признато за придобит осигурителен стаж в страната, по нейно следващо заявление вх. № МП-835/18.01.2010 г. е било признато за осигурителен стаж в Германия на основание Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за социална сигурност. Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която предвижда в случаите, когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той да се зачита при спазване на разпоредбите за приложимото законодателство на съответния международен договор. Позовал се на представения оригинален документ формуляр Е 205 ДЕ, издаден от компетентните германски органи, удостоверяващ признат осигурителен стаж в Германия 7 месеца. За изясняване на обстоятелствата във връзка с размера на плащанията съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, чиито заключения законосъобразно е кредитирал. Касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 114, ал. 2 от КСО са неоснователни. Както се сочи и в касационната жалба, при отпускането на пенсията времето от 27.11.1972 г. до 4.05.1973 г. неправилно е било признато за български осигурителен стаж. По искане на жалбоподателката, направено през 2010 г., същото време е било признато за германски осигурителен стаж въз основа на Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за социална сигурност - обн., ДВ, бр. 10 от 5.02.1999 г., в сила от 1.02.1999 г. С разпореждане № 9 от 5.11.2010 г., издадено от РУСО - Монтана на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, е било извършено изменение на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, считано от 1.08.2004 г. Няма данни това разпореждане да е било обжалвано, поради което се приема, че е влязло в сила. Изменението на пенсията при намален осигурителен стаж в страната и съответно изплащането й в по-голям размер, е последица от прилагането на международния договор, по който страна е Република България. На основание чл. 114, ал. 2 от КСО неоснователно получените суми за пенсии по българското законодателство подлежат на възстановяване без оглед добросъвестността на лицето. В същия смисъл чл. 12, ал. 5 от НПОС предвижда при изменение на пенсията в резултат на прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, получените в повече суми да се възстановяват от лицата без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Като е приел, че оспореното административно решение е издадено от компетентен орган при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,