Решение № 1636 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2015 г.

Решение № 1636 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сомайе Амири, гражданка на Иран, против решение № 252 от 15.01.2015 г., постановено по адм. дело № 11080/2014 г. по описа на Административен съд - София град в частта му, в която е отхвърлена жалбата й в лично качество срещу Решение № 6710/13.10.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и акта на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците в оспорената част и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призована за датата на съдебно заседание, Сомайе Амири не се явява и не се представлява. Ответникът, зам. председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт в атакуваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Сомайе Амири, гражданка на Иран, срещу решение № 561/27.07.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и е отменил същото решение в частта му, в която е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на малолетното дете на касаторката Фадро Сомайе, родено на 19.11.2013 г., представлявано в административното производство от майка му. За да постанови акта си, съдът е приел, че решението на зам. председателя на ДАБ по отношение на Сомайе Амири е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Амири срещу решението на органа на ДАБ, подадена от нея в лично качество, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденката при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието й да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от нея за наличието на реална опасност за живота й. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Сомайе Амири не се установява наличието на която и да било от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същата не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската й история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Иран към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Амиди на хуманитарен статут - липсват данни чужденката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. В същото съдебно решение съдът е приел, че по отношение малолетното дете на жалбоподателката Фадро Сомайе административният акт е изцяло незаконосъобразен, тъй като органът на ДАБ не бил изложил никакви мотиви по отношение молбата на малолетното дете /макар и през призмата на майката - касаторка в настоящото производство/ за причините на същото да бъде отказано представяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Не била обсъдена бежанската история на детето. Поради липсата на мотиви в административния акт по горните обстоятелства съдът е отменил административния акт по отношение малолетното дете Фадро Сомайе изцяло и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Съдебното решени в тази част като необжалвано е влязло в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на Сомайе Амири, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ Изнесените от Амири причини да напусне Иран - безработицата на съпруга, наркоманията на брата, нежеланието детето й да бъде отгледано в Иран, са причини от икономически, личен и социален характер и не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Сомайе Амири за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и на база тези данни обосновано е приел, че в Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От последните данни за ситуацията в Иран не може да се направи извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Иран сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради позоваването на съда единствено на справки за положението в Иран, изготвени от Дирекция "Международни дейности" при ДАБ, които според касаторката съставлявали частни свидетелстващи документи без задължителна доказателствена сила. Същите справки са изготвени от длъжностни лица в кръга на службата им и отразяват, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната обществено-политическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ, поради което съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон. Несъстоятелни са твърденията на касаторката, че в конкретния случай изложените в справките обстоятелства не били обсъдени в цялост, което компрометирало доказателствената им сила- от една страна, а от друга - водело до неправилност на атакувания съдебен акт. Отделно от гореизложеното касаторката нито твърди, нито представя доказателства за различна от приетата от административния орган и съда обществено-политическа ситуация в Иран. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,