Решение № 8077 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2016 г.

Решение № 8077 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2016 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на У. Р. Д., гражданин на Ирак против решение № 5938/20.09.2016 г., постановено по адм. д. № 3631/2016 г. по описа на Административния съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1073/12.03.2016 г. на и. д. Председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение. Ответната страна - и. д. председател на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет чрез юрк. Д. Славова оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на У. Р. Д., гражданин на Ирак против решение № 1073/12.03.2016 г. на и. д. председател на ДАБ към Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Установено е, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ. За първи път оспорващият е поискал закрила пред ДАБ с молба вх. № 1652/19.12.2011 г., по която е постановен отказ за предоставяне на статут - решение № 284/20.04.2012 г. на председателя на ДАБ. Административният акт е потвърден с Решение № 3368/19.06.2012 г., постановено по адм. дело № 4575/2012 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 9518/26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 11234/2012 г. по описа на ВАС. П. втората молба за предоставяне на статут на У. Р. Д. също е постановен отказ с решение № 4633/09.07.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ. Това решение е отменено с решение № 153/09.01.2015 г., постановено по адм. дело № 10096/2014 г. по описа на АССГ, като преписката е върната на административния орган за произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Във връзка с посоченото съдебно решение, административният орган е постановил Решение № 3867/19.05.2015 г., в което е обсъдил представените от оспорващия писмени доказателства относно изложените твърдения за получен статут на бежанец по мандата на ВКБООН, относими към приложението на чл. 10 ЗУБ, като е постановил, че не са налице законоустановените материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на молителя и е отхвърлил молбата за закрила. Настоящото производство е образувано по трета поред молба за предоставяне на закрила - с рег. № УП 5207/15.06.2015 г., потвърдена с молба вх. № 4303/12.08.2015 г. на РПЦ - С.. У. Р. Д. не е посочил нови обстоятелства, а е повторил вече изложените от него в предишните производство за предоставяне на статут. Посочил е, че е членувал в партията "БААС" в периода от 1996-1997 г. до 2003 г. През 2004 г., когато е живял в район Дора в Ирак, е бил изведен от дома си, заплашван с оръжие и удрян от три въоръжени лица в присъствието на майка си и още един човек, за който твърди, че е кмет на района. На 29.11.2004 г. преминал в Йордания легално, след което на 01.12.2004 г. поискал статут на бежанец от ВКБООН. До 2008 г. пребивавал в район Гарден, Нааман, след което бил закаран до границата с Ирак и върнат на територията на Багдад. В. У. Р. Джасем отново заминал за Йордания, където се запознал с момиче на име Х. М., за което желаел да се омъжи, но му било отказано от баща й, след което двамата избягали в район Диуание, където останали два месеца и сключили религиозен брак. По-късно били открити от роднините на момичето, което било убито от тях, а У. Р. Д. успял да избяга. На 05.09.2009 г. преминал легално в Сирия като на 01.10.2009 г. отишъл в бюрото на ООН и поискал закрила, за което получил документ. Посочено е, че през 2011 г. молителят сключил брак, след което с получени от майка му пари напуснал легално Сирия през Турция, като на 20.11.2011 г. преминал нелегално на българска територия. Заявява, че ако се завърне в Ирак, ще бъде убит. От правна страна съдът приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 АПК. За да отхвърли жалбата на У. Р. Д. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца, изложена при проведеното интервю относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца, не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо У. Р. Д. по смисъла на чл. 9 ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Прието е, че спрямо чужденеца няма обстоятелства, които да застрашават свободата, живота или сигурността му от официалните власти в Ирак, или пък от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира, както и че не е налице заплаха спрямо него, породена от ситуация на безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Съдът се е позовал на решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване, където е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО/. При постановяване на решението, съдът се е позовал и на справка, изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ от 10.06.2016 г. относно актуалното положение в Ирак, въз основа на която е приел за установено, че общата обстановка по сигурността на цялата територия на страната остава сложна, поради действията на организацията "Ислямска държава" в част от страната. Посочен е И. К., където район със стабилна обстановка, в който множество иракчани намират убежище там. Въз основа на посоченото, съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 8, ал. 8 ЗУБ, където е посочено, че "статут на бежанец може да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. " Обжалваното решение е правилно. Съобщените от чужденеца факти в поредното производство пред ДАБ, образувано по негова молба, не са нови. Те вече са били предмет на обсъждане от административния орган в предходни производства. Един от основните проблеми, които чужденецът съобщава като причина за невъзможността му да се върне в Ирак, а именно конфликтът с родителите на приятелката му Хана, с която жалбоподателят е живял и за която той съобщава, че е убита от родителите й, е преценяван и подробно анализиран от съда във влязлото в сила решение № 3368/19.06.2012 г., постановено от АССГ по адм. д. № 4575/12 г. В посоченото решение, след подробен анализ на приложимите правни норми, както и на съобщената бежанска история ( която основно е била съсредоточена около конфликта с родителите на Хана), съдът е приел, че тя не съдържа никакви факти въз основа на които да се приеме, че жалбоподателят изпитва страх от преследване поради някои от причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ, обосноваващи предоставянето на бежански статут. Обстоятелството, че е бил чл. на БААС, което е съобщено по време на интервюто му, проведено на 02.09.15 г. в ДАБ също не е ново. То е обсъждано и отхвърлено като такова, даващо право на закрила по чл. 8 ЗУБ във влязлото в сила решение № 3867/19.05.2015 г. на зам. председателя на ДАБ. Разказът му по време на интервюто, проведено на 02.09.15 г., че е бил преследван и заплашван заради принадлежността му към БААС, не съответства на твърденията му по време на неговите интервюта в предходните производства. В потвърденото от съда решение № 284/20.04.2012 г. на председателя на ДАБ е записано "Твърди, че е бил чл. на БААС от 1995 г. до 1997 г., не е имал проблеми с официалните власти, не е арестуван или осъждан. " Обстоятелството, свързано с предоставянето на бежански статут по мандата на ВКБООН в Йордания е обсъждано вече от компетентния административен орган в предходни производства, протекли по молба на чужденеца. Подробни съображения в тази насока са изложени в решение № 3867/19.05.2015 г. на зам. председателя на ДАБ. В решението на ДАБ е посочено "..., че дори У. Р. Д. да се е ползвал от закрилата, предоставена му по мандата на ВКБООН, то основанията за нея са отпаднали и следователно не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 10 от ЗУБ. " За да формира този извод, решаващият административен орган е взел предвид факта, че чужденецът се е върнал в държавата си на произход пред 2008 г. ( след като вече му е предоставен статут по мандата на ВКБООН в Йордания, по негови твърдения) и престоял там до месец септември 2009 г. Административният орган е приел, че това обстоятелство е осъществило прекратителната хипотеза на чл. 1С, т. 1 от Конвенцията за статута на бежанците ( наричана за краткост по-долу Конвенцията). Обстоятелството, свързано с предоставения статут на бежанец по мандата на ВКБООН в Сирия също вече е обсъдено в предходно производство пред ДАБ и решението, с което то е приключило. Това е обективирано в решение № 3867/19.05.15 г. на зам. пред. на ДАБ, което е влязло в сила. Съображенията на органа да не признае бежанския статут на чужденеца, изложени в посоченото решение са, че предоставената закрила по мандата на ВКБООН в Сирия е за периода 2009-2011 г., когато условията в Ирак са били различни от тези през 2015 г., когато преустановяването на въоръжения конфликт в Ирак е ноторен факт. Тоест, административният орган, макар и да не е посочил правното основание от Конвенцията, от съображенията му следва, че е прието наличието на хипотезата на чл. 1С, т. 5 от нея. По тези съображения, касационната инстанция преценява като правилно решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като обоснован и верен е изводът на съда, че чужденецът не се позовава на нови факти и обстоятелства, които да не са били обсъдени вече в предходните производства пред ДАБ, образувани по негови молби. Правилно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа за предоставянето на хуманитарен статут. От съдържанието на протокола от проведеното интервю с чужденеца на 02.09.15 г. се установява, че домът му е в Шааб, което е район на Багдад. По делото се намира справка от 16.01.17 г., изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, в която се съдържа информация за актуалната обстановка в Ирак към м. януари 2017 г. От данните в тази справка не може да се приеме, че в района на Багдад съществува реална опасност от тежки посегателства за чужденеца или ситуация на безогледно насилие, която да застрашава живота и здравето му. В касационното производство се представи писмен документ ( с идентификатор BULSO/L016/201), издаден от представителя на представителството на ВКБООН в България (лист 6 от делото), в който е записано, че У. Р. Д. има бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия по мандата на ВКБООН и че с изтичането на валидността на бежанския сертификат не е основание за прекратяване или отнемане на международната закрила, предоставена по мандата на ВКБООН, съответно според чл. 1С, според чл. 1F, от Конвенцията за Статута на Бежанците от 1951 г. Във връзка с този документ процесуалният представител на касатора е поискал на осн. чл. 10т ЗУБ връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане с указания за представяне на статут на доверителя му. Поддържа се, че административният орган, изследвайки фактите и обстоятелствата е следвало да установи факта, че доверителят му е имал предоставен статут. В представеното удостоверение е записано, че изтичането на срока на бежанския сертификат не е основание за прекратяване или отнемане на международна закрила, предоставена по мандата на ВКБООН. Касационнят състав с оглед изложените по-горе съображения преценява представения документ като такъв, който не съдържа обстоятелства, които да не са били вече предмет на преценка от компетентние органи. Обжалваното решение на АССГ е правилно и следва да се остави в сила. Водем от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,