Решение № 4633 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11770/2014 г.
ВАСV отделение27.04.2015 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4869 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2490/2014 г. по описа на Административен съд София-град Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4633 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11770/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Венцислав Георгиев Йовчев срещу решение № 4869 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2490/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № з-1367/12.02.2014 г. на заместник директора на Главна дирекция "Национална полиция"за отказ от снемане на полицейска регистрация - 2558/1993 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Ответникът Заместник директор на ГД "Национална полиция" е заличен и на негово място е конституиран правоприемник - директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция", който чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията са следните: Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ и страните не спорят по същата. Предмет на касационно оспорване са направените изводи на съда по прилагане на материалния закон. От приложените по делото писмени доказателства е безспорно, че образуваното срещу Йовчев наказателно производство за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 НК е приключило със влязла в сила присъда от 25.10.1996 г., с която Йовчев е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание. Също така лицето е реабилитирано по право на 25.08.2003 г. Правният спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 59 от отменения ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 160, ал. 1 от ЗМВР /отм./, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, като и настоящият съдебен състав приема, че същите са изчерпателно посочени в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР: регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Сред тези хипотези, както правилно приема и първоинстанционния съд, липсва като основание за заличаване- настъпване на реабилитация по право, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни. Разбирането и на настоящият съдебен състав е, че полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на самото деяние, поради което и настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, като и в новия ЗМВР петте хипотези за заличаването й са буквално възпроизведени в чл. 68, ал. 6. Предвид изложеното правилно, при спазване на материалния закон съдът не е уважил жалбата на Йовчев и е отхвърлил оспорването. Наличието на съдебна практика в обратна посока, при разрешаване на сходни случаи, говори за наличие на противоречива съдебна практика, но не е основание за отмяна на оспореното съдебно решение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,