Решение № 11856 от 1.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на вр.и.д управител на НЗОК д-р Й. Пенкова, подадена чрез пълномощника нач. отдел А. Талева, с която се обжалва Решение 107/18.01.2023 г., постановено по адм. д. 1399/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив, XXVIII състав. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстационния съдебен акт, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и се претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът УМБАЛ Свети Георги ЕАД , гр. Пловдив е подал чрез пълномощника адв. Р. Владимирова писмен отговор, с който оспорва касационната жалба по подробно развити съображения. Прави искане да бъде оставен в сила първоинстанционният съдебен акт и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил Заповед за налагане на санкция РД-253С-173/29.04.2022 год., издадена от управителя на НЗОК София, с която на УМБАЛ Свети Георги ЕАД - гр. Пловдив са наложени санкции финансова неустойка, както следва: За констатирани нарушения на чл.282 от НРД за МД за 2020 2022 г., вр. чл.55, ал.2,т.2 и т.3 от ЗЗО и по чл.295, т.5 вр. чл.294, ал.1 от НРД за МД за 2020 2022 г., вр. чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, вр. чл.294, ал.1 от НРД за МД 2020 2022 г., вр чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО /от т.1 до т.25 вкл./ са наложени санкции в размер на по 500 лв. за всяка една от тях, а за констатирани нарушения на разпоредбата на чл.295, т.5, вр. чл.294, ал.1 от НРД за МД за 2020 2022г., вр. чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО /от т.26 до т.40 вкл./ са наложени санкции в размер на по 200 лв. за всяко от тях. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви по отношение размера на всяка една от санкциите, което съставлява отменително основание по чл.148, т.3 и т.4 от АПК. Съдът е приел, че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният орган не е извършил собствена преценка, съответно не е изложил мотиви за издаване на заповедта, каквото е задължението му според чл.413 от НРД, а се е задоволил с преписване констатациите от протокола за извършената проверка, независимо, че същите не са били оспорени от страна на лечебното заведение. Касационният съдебен състав намира, че обжалваното решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че със Заповед РД-25-118/01.03.2022 г. на директора на НЗОК е разпоредено извършване на планова, тематична проверка на отчетната дейност на изпълнителя на болнична медицинска помощ УМБАЛ Свети Георги ЕАД Пловдив по изпълнение на индивидуален договор /ИД/ 161331/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и клинични процедури с НЗОК. В хода на проверката са установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по редица истории на заболяванията по КП по ортопедия и травматология, хирургия, гастроентерология и урология за периода м. януари 2022 г., подробно посочени в съставения Протокол РД-25-118-1/17.03.2022 год. Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми РД-25-118-2/17.03.2022 год. Касаторът е подал писмено становище по чл.74, ал.4 от ЗЗО единствено против констатациите от протокола, описани в по т.23 ИЗ 2639/2022; т.24 ИЗ 2215/2022; т.25 ИЗ 1527/2022; т.26 ИЗ 2619/2022; т.27 ИЗ 890/2022; т.28 ИЗ 1984/2022; т.30 ИЗ 1528/2022 , което е изпратено за разглеждане от Арбитражната комисия по чл.75 ЗЗО. От представения протокол 1 на арбитражната комисия по е видно, че оспорените констатации по раздел І не могат да бъдат потвърдени от страна на представителите на БЛС, които са дали становище, че не са налице нарушения на процедурата и лечебно диагностичния алгоритъм, а представителите на РЗОК са дали становище, че лечебното заведение е нарушило нормативно установения диагностично лечебен алгоритъм. Поради равен брой противоположни гласове комисията не е стигнала до решение. При тези обстоятелства и на основание чл. 76, ал. 3 ЗЗО, чл. 432, ал. 3, чл.412, ал.1, т.1 и ал.2 от НРД за МД 2020 2022г., административният орган е издал процесната заповед. Първоинстанционният съд е отменил изцяло оспорения административен акт, но настоящата съдебна инстанция констатира, че той е бил сезиран с надлежна жалба само по отношение на нарушенията от т.1 до т.19 от заповедта, които се оспорват само в частта им за размера на наложената финансова неустойка, както и по отношение на нарушенията, визирани от т.23 до т.28 вкл., т.30 и т. 31, за които са изложени оплаквания, че не са извършени. В останалите й части заповедта не е оспорена. Освен това писменото становище по чл.74, ал.4 от ЗЗО, подадено от изпълнителния директор на лечебното заведение, също касае само част от констатираните нарушения, с оглед което по отношение на останалите, за които не е изразено становище, са налице основанията по чл.74, ал.5 от ЗЗО. Ето защо първоинстанционното решение се явява недопустимо по отношение на онези точки от заповедта, които не са били оспорени от жалбоподателя с подадената жалба и следва да бъде обезсилено в тази му част. Съдът е постановил отмяната на оспорения АА единствено поради съображения, че АО не е изложил надлежни мотиви по смисъла на чл.413 от НРД за МД за 2020-2022 г., което обаче не се споделя от настоящата съдебна инстанция. В заповедта за налагане на санкции е обсъдено всяко от установените нарушения, същите са описани словесно, квалифицирани са правилно, посочена е приложимата санкционна разпоредба, т.е. налице е изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Изложени се общи мотиви по отношение размера на наложените санкции от т.1 до т.19. Същият подход е приложен и по отношение на санкциите, посочени в т.20 т.25 от заповедта. Горното не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като се касае за напълно идентични нарушения, за които са наложени финансови неустойки в максималния размер. Така изложените мотиви са в съответствие с изискванията на чл.413 от НРД за МД 2020 2022г., доколкото са обсъдени броя на нарушенията, техният вид и тежест. Доколкото арбитражната комисия не се е произнесла, то за АО не е налице задължение за обсъждане на резултатите от това производство. По отношение размера на останалите наложени финансови неустойки не са изложени мотиви, но същите са в минималния предвиден размер, с оглед което не е налице накърняване правата на жалбоподателя, т.е. горното също не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, даващо основание за отмяна на оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че АС-Пловдив е изложил мотиви единствено относно формата на акта и не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК. Липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства препятства осъществяването на пълноценна касационна проверка за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение , делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане в необезсилената му част от друг съдебен състав, който да обсъди относимите към спора доказателства, да установи релевантните факти и провери законосъобразността на оспорения административен акт по всички основания по чл. 146 от АПК. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение