Решение № 8428 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2008 г.

Решение № 8428 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Йордан Златев Казанджиев, понастоящем в Затвора гр. Враца против решение № 23 от 26.06.2008 г., постановено по административно дело № 105 по описа за 2008 г. на Административен съд - Русе. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР - Русе в писмено становище оспорва същата и моли решението на Административен съд - Русе да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - Русе е било образувано по предявения от Йордан Златев Казанджиев против Областна дирекция на МВР - Русе иск, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените му от служители на ответника неимуществени вреди - болки и страдания при задържането му след бягство от мястото на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". В исковата молба е наведено твърдение, че полицейските служители, участващи в задържането, са действали в нарушение на нормативните актове, регламентиращи употреба на помощни средства, незаконосъобразно са употребили стоп-патрони и в резултат на това са го ранили, причинявайки по този начин болки и страдания. Съдът е приел иска за допустим, развил е съображения относно характера на дейността на полицейските служители при осъществяване на правомощията им по чл. 52, ал. 1, т. 19 от Закона за Министерството на вътрешните работи, разгледал го е по същество и го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Приел е, че при задържането на ищеца, който се е отклонил от изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" от Затвора гр. Плевен, използвайки стоп-патрони в обстановката, в която са действали, полицейските служители, участвали в задържането, са действали законосъобразно, не са нарушили разпоредбата на чл. 72, ал. 1 т. 2 от ЗМВР и Наредба № I-з-1231 от 17.08.2006 г. за употреба на помощни средства от полицейските органи. Въз основа на това е приел, че причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от нанесените рани, не са от незаконосъобразни действия на полицейските служители, поради което фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ не намира приложение. Така постановеното решение е правилно, съобразено е с приложимия материален закон и е обосновано. По делото пред Административен съд - Русе фактическата обстановка не е била спорна. От събраните по делото доказателства е било установено, че ищецът е избягал от II клинична база на Затвора - гр. Плевен, където е бил настанен за лечение докато е изтърпявал наказание "лишаване от свобода", след което е бил обявен за общодържавно издирване. В задържането му са участвали полицейски служители на ОД на МВР гр. Русе. При задържането му на 15.11.2008 г., след 22.15 часа, след обозначаване на служителите в дома, в който се намирал ищецът, същият излязъл от прозорец на къщата, качил се на покрива на къщата, в която се укривал и се опитал да избяга. Не се подчинил на заповедта на служителите да спре, побягнал и хвърлил към тях метален предмет, който, поради тъмнината, не бил разпознат от тях. Първоначално служителите са предупредили ищеца, че при отказ да се подчини, ще използват оръжие, след като той не се подчинил били произведени изстрели със стоп-патрони във въздуха, а след това, поради бягството на ищеца - в краката му. В резултат на изстрелите, той получил разкъсни рани на двете бедра и лявата подбедрица. Обстоятелството, че полицейските служители са действали в рамките на предоставените им с нормата на чл. 52, ал. 1 т. 19 от ЗМВР правомощия, а именно осъществили са издирване и залавяне на отклонило се от изтърпяване на наложено наказание лице, налага извода, че вредите от действията по осъществяваните правомощия, следва да се реализират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ . Съдът, преди произнасяне по същество на претенцията, е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод, че при използването на помощни средства - стоп патрони, правото на което е дадено с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 т. 2 от ЗМВР, служителите на МВР не са действали в нарушение на законовите разпоредби и нормите на Наредба № Iз-1231 от 17.08.2006 г. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗМВР редът за употреба на помощните средства се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи. Използваните от полицейските служители патрони са сред посочените в пар. 1 от ДР на Наредбата средства, същите са били използвани след извършване на действията, предписани в чл. 2 от нея. На касационния жалбоподател, като пострадал е била оказана медицинска помощ, а за използването на помощните средства е бил съставен писмен доклад. Установените по делото факти сочат на извода, че при използването на помощни средства, полицейските служители са действали законосъобразно, което изключва възможността пострадалото лице да претендира обезщетение от незаконосъобразни действия по чл. 1 от ЗОДОВ . Приемайки, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение