Решение № 1394 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8866/2020 г.

Решение № 1394 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8866/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на И. Илиев от [населено място], срещу Решение № 108/30.06.2020 г., постановено по адм. дело № 40/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на И. Илиев срещу Решение № 1012-19-87#1/13.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2110-19-8#6/17.10.2019 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване, с което му е отказано преизчисление на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени постановения административен акт. Ответникът – Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Сливен, с писмени бележки по делото оспорва основателността на касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно, като постановено при спазени процесуални права и точно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № 1012-19-87#1/13.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на И. Илиев срещу Разпореждане № 2110-19-8#6/17.10.2019 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване, с което му е отказано преизчисление на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съд приема, че процесната сума от 2000 лв. съставлява извънредно плащане с еднократен характер, предоставено от работодателя под условие, че възнаграденото лице ще престира работна сила във въгледобива в период от време, определен като минимален такъв. Позовава се на Условията за сключване на договори по ПМС № 19/18.04.1980 г., че на работниците и специалистите във въгледобива са предоставяни договори, с които същите се задължават да работят в предприятието 3 години при подземна и 5 години при надземна работа, срещу който служебен ангажимент получават еднократна сума в размер на 2000 лв., визирана като "поощрение". Посочва, че същата подлежи на възстановяване при нарушение на сключения договор, което доказва нейния условен, еднократен и непостоянен характер, поради което тази сума не следва да бъде калкулирана в общия размер на релевантния доход, въз основа на който се определя съответния коефициент, респ. размера на пенсията. Върховният административен съд - шесто отделение намира обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Спорен от правна страна е въпросът следва ли сумата от 2 000 лева, за която се твърди, че е постъпила от работодателя по спестовна сметка като еднократно плащане по чл. 15, ал. 1 от ПМС № 19/18.04.1980 г., да се включва в осигурителния доход за времето от 1.01.1986 г. – 31.12.1988 г. при определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Към 22.07.2019 г. И. Илиев получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, изчислена от 15876, 97 лв. осигурителен доход за същия период от 1.01.1986 г. до 31.12.1988 г., посочен в удостоверение обр. УП-2 изх. № 5176 от 20.10.2010 г. Със заявление вх. № 2110-19-8 от 22.07.2019 г. И. Илиев е поискал да му бъде преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на база осигурителния доход, посочен в удостоверение обр. УП-15, изх. № 5506-19-448#1 от 17.07.2019 г., което той представя със заявлението. В представеното удостоверение общото трудово възнаграждение/осигурителен доход за периода от 1.01.1986 г. до 31.12.1988 г. е 15834, 25 лв., не е обжалвано от заявителя по реда на чл. 117 КСО. В новопредставения документ, издаден от ТП на НОИ – Сливен, където на основание чл. 5, ал. 10 от КСО са предадени за съхранение разплащателните ведомости на СМЕК "Балканбас" – Сливен, рудник "Девина", е посочен осигурителен доход за процесния период по-малък с 42, 72 лв. За да се установи действителния осигурителен доход на оспорващия за процесния период, е извършена проверка от контролен орган на НОИ. Резултатите са обективирани в констативен протокол № КВ-5-19-00646978 от 9.09.2019 г., с който се потвърждава информацията, посочена в удостоверение обр. УП-15, изх. № 5506-19-448#1 от 17.07.2019 г., издадено от ТП на НОИ – Сливен. Органът е приел, че от една страна преизчисляването на пенсията въз основа на новопредставеното удостоверение обр. УП-15 би довело до нейното намаляване. А от друга страна разплащателните ведомости на СМЕК "Балканбас" – рудник "Девина" са предадени за съхранение в ТП на НОИ – Сливен от Община Твърдица, а не от осигурителя. Излага съображения, че осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали е предаден пълния обем документация за периода на упражняваната от осигурителя дейност. По тези съображения е отказал да преизчисли ЛПОСВ на И. Илиев. При последвалото оспорване на Разпореждане № 2110-19-8#6/17.10.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване пред горестоящия административен орган, оспорващият за първи път посочва, че при определяне на размера на неговата пенсия не е взето предвид, че получената от него на 27.11.1986 г. сума от 2000 лв., представляваща както се твърди еднократно поощрение като подземен работник, не е отразена в нито едно от двете удостоверения обр. УП-2 от 2010 г. и обр. УП-15 от 2019 г. Разпореждането е потвърдено с оспореното решение, като мотивите на директора на ТП на НОИ – Сливен са, че изплатеното на И. Илиев еднократно поощрение от 2000 лева не е осигурителен доход и върху него не се дължат осигурителни вноски. Поради това тази сума не фигурира в разплащателните ведомости на СМЕК "Балканбас" – рудник "Девина" и логично не е отразена в издадените удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-15 и не е взета предвид при изчисляването на пенсията на оспорващия. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Постановление № 19 на Министерския съвет от 18 април 1980 г. за развитие на въгледобива и решаване на някои въпроси в стопанския минно-енергиен комбинат "Марица-изток", обн. ДВ. бр. 34 от 29 април 1980 г., изм. ДВ. бр. 85 от 1 ноември 1985 г., е прието на работниците и специалистите, които ще постъпят на работа във въгледобива и минното строителство, да се заплаща еднократно поощрение в размер на 2000 лв. за подземна работа, и 1500 лв. за надземна работа, ако поемат задължението да работят най-малко три години подземна и пет години надземна работа. Съгласно чл. 11, б. "а" от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (редакции - Изв., бр. 21 от 1959 г.) не се изчисляват осигурителни вноски върху изплатените суми, отнасящи се за еднократни парични награди и други възнаграждения, непредвидени в постоянно действащите системи за премиране. През периода 1.01.1986 г. до 31.12.1988 г., когато е била изплатена сумата в размер на 2 000 лева, дори и да се приеме, че се касае до еднократно поощрение като подземен работник по чл. 15, ал. 1 от Постановление № 19 от 18.04.1980 г. на Министерския съвет, действащата разпоредба на чл. 110, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (доп. ДВ. бр. 44 от 7 Юни 1985 г.) е предвиждала, че не се включват в брутното трудово възнаграждение за изчисляване на пенсията: възнаграждението за извънреден труд и др. подробно изброени, като изрично са посочени и "еднократни възнаграждения, парични награди, помощи и обезщетения". Цитираната правна норма дава основание да се приеме, че едно такова "поощрение" няма характера на осигурителен доход, доколкото върху него не се дължат и не са били внесени осигурителни вноски, и тези суми не следва да се включват в осигурителния доход на лицето при изчисляване размера на пенсията, както правилно е посочил и решаващият състав. Най-сетне и в действащата към разглеждания период Наредба за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване, издадена от Комитета по труда и цените, Министерството на финансите и централния съвет на профсъюзите (отм.); също не е предвидено едно такова плащане да участва в елементите на трудовото възнаграждение от което се изчислява възнаграждението за платен отпуск и размерът на пенсиите по закона за пенсиите. Следва да бъдат споделени и изводите на съда, че в настоящия случай личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Илиев е била определяна като размер въз основа на коректни данни от разплащателни ведомости на СМЕК "Балканбас", рудник "Девина", обективирани в издадени въз основа на същите удостоверения обр. УП-2 и УП-15. Това са единствено легитимните документи, чието съдържание удостоверява необходимите за определяне размера на пенсията данни, но не и представената извадка от спестовна книжка. Извлечението от последната сочи единствено, че сума от 2000 лв. е внесена под формата на влогонабиране на 27.11.1986 г. Дори същата да е под формата на паричен превод от работодателя, то коментираната сума не е осигурителен доход, а е еднократно поощрение, предоставено от работодателя под условие, че възнаграденото лице ще престира работна сила във въгледобива в период от време, определен като минимален такъв. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по настоящото дело следва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 ( сто ) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,