Решение № 2596 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7660/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител - гл. юрк. Цановска, срещу решение 990 от 23.05.2024 г., постановено по адм. д. 30/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч (АС-Ловеч). Касаторът твърди, че решението е неправилно необосновано и постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл.209 т.3 от НПК. Поддържа, че е установено наличието на служебна необходимост за временното преназначаване на служителя, с позоваване на мотивите на заповедта и с законово разписаните функции на МВР по превенция срещу престъпността и нарушаването на обществения ред. Подробни съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната на решението на АС Ловеч и и отхвърляне на жалбата срещу Заповед 8121к-342/17.01.2023г. на министъра на вътрешните работи. Прави евентуално възражение на поисканите от ответната стана разноски за адвокатски хонорар. Не претендира разноски. Ответникът Д. М. Б., чрез процесуален представител - адв. Ангелов, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Димитрова оспорва жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед 8121К-342/17.01.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която еднократно е удължен с една година срока на временното преназначаване на старши инспектор Д. М. Б. началник на група Противодействие на криминалната престъпност в сектор Криминална полиция на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР Ловеч, временно преназначен със Заповед 8121К-11075/19.10.2021 г. на ръководна длъжност началник на група Криминална полиция в Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР Ловеч, считано от 18.01.2023 г. За да постанови този резултат АС-Ловеч е приел, че обжалваната Заповед 8121К-342/17.01.2023 г. на министъра на вътрешните работи е издадена от материално компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по смисъла на чл. 158, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, но при допуснато нарушение на административно производствените правила служителят не е бил запознат срещу подпис с мотивираното предложение по чл.13 ал.1 от Наредба 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в министерството на вътрешните работи / Наредба 8121з-310/17.07.2014 г./, както и липсват предпоставките на чл.165 ал.2 пр.2 във вр. с ал.3 от ЗМВР относно наличието на служебна необходимост за удължаване на срока на временното преназначаване. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, като е събрал относимите за спора доказателства, които анализирал в решението си. При правилно установените факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на съда са логични, последователни и отразят формирането на вътрешното му убеждение, поради което решението не е необосновано, каквото основание за отмяна се сочи в касационната жалба. Решението съответства и на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е извел извод, че както административният акт, така и предхождащата го докладна записка с рег. 295р-20270/23.12.2022 г. на ВПД директор на ОД МВР Ловеч не съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред на територията на РУ Ябланица, от които да се направи обоснован извод за наличие на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, за да бъде удължен срокът на временното преназначаване на служителя Д. Б.. Съдържанието на заповедта общи твърдения за необходимост от ръководене и контролиране на цялостната дейност на група КП към РУ-Ябланица и да се осъществява ръководство и контрол, а съдържанието на докладната записка / мотивираното предложение/ включва данни за щатния състав на група Криминална полиция в РУ Ябланица, информация за обслужвания район, брой на регистрирани търговски дружества в района и налични офиси на банки, брой ученици и видове учебни заведения в района, както и информация за правомощията на началник група. Докладната записка съдържа констатации за наличие на висок процент население от ромски произход и увеличаващ се брой на същото, за увеличаване на консумацията на алкохол и посещенията на зали за хазартни игри, както и за висок брой възрастни жители на общината, но тези данни са общи, без дата и проследяване на тенденции за определен период. В действителност, докладната записка не съдържа никакви данни за така нар. оперативна обстановка на територията на РУ Ябланица, в нея няма нито дума за брой и вид нарушения на обществения ред или извършени престъпления, които да обосноват удължаване на срока на временното преназначаване на служител с опит в противодействие на криминалните престъпления. С докладната записка, представляващо по същество мотивирано предложение по смисъла на чл.13 ал.1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г., видно от последната й страница, държавният служител не е запознат срещу подпис и липсва отразено съгласието или несъгласието му. При тези доказателства АС - Ловеч правилно е извел извод и за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В обжалваната пред АС Ловеч заповед е посочено, че се издава на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2, предложение второ, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР. Въпреки, че не се касае за първоначално преназначаване, а за удължаване на срока на вече извършено преназначаване, за органа също е налице задължение да изготви мотивирано предложение по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. и то да се сведе до знанието на преназначения служител, доколкото на практика, с оспорваната заповед, се постига същия резултат, а именно изпълнение, макар и временно, за определен срок на друга длъжност в структурата на МВР. Както вече бе посочено налице е изготвено предложение, но не са ангажирани и доказателства Д. Б. да е бил запознат със съдържанието на предложението и да му се даде възможност да изрази съгласие или несъгласие. Административният орган е следвало да съобрази, че целта на временното преназначаване по чл. 165 ал. 2 ЗМВР е наличие на служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР - извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите, които именно промени, поради този си отклоняващ се от обичайното характер, водят до необходимост от действия за временно преназначаване на служител. Поради това - изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл. 165 ал. 2 вр. ал. 3 ЗМВР за удължаване срока на временното преназначаване на служителя са правилни и съответни на материалния закон. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото МВР следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 1 200 лв., съобразно представения списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение