Решение № 9287 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. К. М., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Д. Ауак, срещу решение №9123 от 06.03.2026г., постановено по адм. дело №11975/2025г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №1850 от 24.02.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени доводи се иска отмяната на атакуваното съдебно решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юриск. Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е поредно. Първоначално по жалба на Д. К. М. срещу решение №1850 от 24.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е образувано адм. дело № 3251/2025 г. по описа на АССГ, по което с решение № 18274/29.05.2025 г. е отхвърлена жалбата му. С решение № 11065/06.11.2025 г. по адм. дело № 8257/2025 г. по описа на ВАС, решението на АССГ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ със съответни указания. Настоящото производство е при условията на втора касация срещу решение № 9123/06.03.2026 г., по адм. дело № 11975/2025 г. по описа на АССГ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. К. М., гражданин на Сирия, срещу решение №1850 от 24.02.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. С него на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Д. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд е счел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут. С оглед бежанската история на чужденеца е установено, че същият не е бил обект на преследване в държавата му на произход. Чужденецът не е съобщил за събития, които са настъпили след като е напуснал страната си по произход или пък извършвани от него действия/дейности, след заминаването му, който да пораждат в същия опасения от преследване при завръщането му. Въз основа на което съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че спрямо молителя не са налице предпоставките по чл. 8, ал.1, и чл. 8, ал. 2 – 5 от ЗУБ. На следващо място съдът е счел, че предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ не намират приложение. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, за правилни изводите на административния орган,че молителят няма основания да се приеме, че е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция,както и че не са изложени твърдения за изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание съгл.чл. 9, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място административният съд е извършил преценка на актуалната ситуацията в държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата по чл.9, ал.1 ЗУБ. От представената Справка с вх. №МД-12-643 от 09.12.2025г. е прието, че се потвърждава установеното, че е налице значително подобрение в обществено-политическата обстановка в Сирия. Административният съд е кредитирал приетата съдебно - аудиотехническа експертиза като счита, че същата се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не е кредитирал представените от процесуалния представител на чужденеца копия от общодостъпни източници, тъй като същите не са официални документи. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при проведеното интервю – 10.01.2025г., обосновава извода, че Д. М. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с войната и нежеланието си да се сражава за редовната сирийска армия в държавата му на произход. Същия е заявил, че е напуснал държавата си на произход нелегално за Турция на 14.11.2024г. В Турция е останал 5 – дни. По съвет на баща му е напуснал Турция и с помощта на трафикант на 19.11.2024г. е преминал не по законоустановения ред на територията на Република България. Заявява, че няма образование, тъй като семейството му е било бедно и се наложило от десет годишен да започне работа като фризьор. Твърди, че е бил търсен за служба в сирийската редовна армия и че не е женен. Заявява, че не може да се върне да живее в страната му на произход. Споделя, че с брат му са работили като фризьори и че парите, който са изкарвали не са стигали за издръжка на семейството им. През 2020г. брат му е заминал да работи в Кюрдистан, а той е останал в Сирия, тъй като не е имало достатъчно средства да замине и той. При провеждане на интервюто кандидата е заявил, че не е имал лични проблеми основани на етническа принадлежност и религия в държавата у по произход. Не е бил задържан и арестуван, нито е бил съден в Сирия, не е членувал в политически партии и организации, нито във въоръжени групировки и религиозни общности и секти. Твърди, че не е бил заплашван и че не му е оказвано насилие в държавата му на произход. Заявил е, че родителите му и двете му сестри не са имали никакви проблеми в Сирия и че очакват да започне работа в България за да им помага финансово. Така представените твърдени на кандидата пред интервюиращия орган не съдържат конкретна информация за опасения от преследване. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че липсват материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. На следващо място съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателя е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от "смъртно наказание или екзекуция" по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Не дава основание да се приеме, и че той е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от "изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание". Правилно Административен съд – София-град е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай е относимо постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Относно хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Д. М. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд – София-град подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. № МД-12-643/09.12.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, представена пред съда, като е направил правилен извод, че ситуацията в Сирия значително се подобрява. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуална справка от 02.07.2026г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, приема за неоснователен довода на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в това число и приетата съдебно - аудиотехническа експертиза като е формирал изводи по доказателствения материал и по релевираните в жалбата съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Решението е надлежно мотивирано, спазени са изискванията на чл. 168 и чл. 172а, ал. 2 АПК - към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Твърдяното от касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, като е приел, че същото се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства и не споделил тезата относно оспорената част от експертизата по въпрос № 2, следва да се приеме за несъстоятелен. Съдебно - аудиотехническата експертиза е обсъдена съгласно чл. 202 от ГПК заедно с останалите доказателствата и правилно е кредитирана предвид обосноваността й с оглед писмените доказателства и са направени обосновани изводи за това, че възпроизведения от звукозаписа текст в експертизата и отразеното в протокола от проведено интервю не съществуват несъответствия. Видно от протокол от проведено открито съдебно заседание 09.02.2026г. на поставени въпроси от процесуалния представител на чужденецът, експертът е отговорил категорично, че транскрипцията, възпроизвежда дословно съдържанието на звукозаписа, а по отношение на твърдяното несъответствие между протокола и звукозаписът, вещото лице е посочило, че това са отговори на различни въпроси, поради което правилно съдът не е приел тезата по оспорване на отговора по въпрос №2 на експертизата. Тук е мястото да се отбележи, че касационният жалбоподател в случая, ако не е бил съгласен с приетото заключение, е следвало освен да го оспори, да поиска възлагане на повторна, допълнителна или дори тричленна експертиза. Също така следва да се има предвид, че самото заявяване на оспорване на експертното заключение, без ангажиране на доказателства в подкрепа на изразеното несъгласие с него, не задължава съда да сподели тезата на оспорващата страна. Противно на застъпеното становище, настоящият състав намира, че административният съд аргументирано и при съобразяване на цялостния доказателствен материал е дал вяра на заключението на съдебнсо-аудиотехническа експертиза. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е кредитирал представените писмени доказателства. Представените статии пред административния съд, са от Интернет и не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации, поради което правилно административният съд не ги е кредитирал. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение