Решение № 15920 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2018 г.

Решение № 15920 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД, с ЕИК 831160078, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2254 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2712 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2017 г. С него е отхвърлена жалбата на "Напоителни системи" срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 48 от 16.08.2017 г., издаден от оправомощено, съгласно Заповед № РД - 562 от 7.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, лице "за директора" на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив (БДИБР – гр. Пловдив), с който са установени по основание и размер задължения за това дружество, представляващи дължима такса за водовземане по Разрешително № 0670 от 29.11.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Разрешително № 0670 от 25.08.2005 г., продължено с Решение № РР-1286 от 7.07.2011 г. с нов № 31420021, издадени от директора на БДИБР, за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2015 г. за правото на водовземане от повърхностен воден обект - Язовир "Климент", с цел на водоползването - напояване, в размер на 10000, 00 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 2925, 98 лв. В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва. Твърди се, че съдът не взел предвид, че източените водни маси за напояване за периода 2012 г. – 2015 г. са 125051 куб. м., което показва, че загубите по съоръженията на напоителната система са много по – големи и до крайния потребител достига изключително малък процент от иззетите количества. Подробно се разясняват причините за това. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на обжалвания АУПДВ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. В дадения от съда срок представя писмени бележки по съществото на спора. Ответникът - директорът на БДИБР – гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по жалба на "Напоителни системи" ЕАД срещу АУПДВ № 48 от 16.08.2017 г., издаден от оправомощено, съгласно Заповед № РД - 562 от 7.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, лице "за директора" на БДИБР – гр. Пловдив, с който са установени по основание и размер задължения за това дружество, представляващи дължима такса за водовземане по Разрешително № 0670 от 29.11.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Разрешително № 0670 от 25.08.2005 г., продължено с Решение № РР-1286 от 7.07.2011 г. с нов № 31420021, издадени от директора на БДИБР, за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2015 г. за правото на водовземане от повърхностен воден обект - Язовир "Климент", с цел на водоползването - напояване, в размер на 10000, 00 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 2925, 98 лв., по отчетни периоди, както следва: за 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. - 2500, 00 лв. и лихва за периода 1.04.2013 г. - 16.08.2017 г. - 1112, 70 лв.; за 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. - 2500, 00 лв. и лихва за периода 1.04.2014 г. - 16.08.2017 г. - 858, 66 лв.; за 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. - 2500, 00 лв. и лихва за периода 1.04.2015 г. - 16.08.2017 г. - 604, 62 лв. и за 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. - 2500, 00 лв. и лихва за периода 1.04.2016 г. - 16.08.2017 г. - 350, 00 лв. По установените в обжалваното решение факти спор няма. За да отхвърли жалбата срещу спорния АУПДВ, първоинстанционният съд приел, че актът е издаден от компетентен (териториално и предметно) орган, надлежно оправомощен при условията на заместване, в предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът отчел, че констативните протоколи са съставени в присъствието на представител на настоящия касационен жалбоподател и от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения, поради което имат качеството на официални документи. Взел предвид, че не било проведено производство по оспорване на протоколите, в частност на обстоятелството, че на процесния воден обект, в срока на действие на разрешителното, не са монтирани устройства за измерване на ползваните обеми в началото на напоителния канал. При това съдът приел, че без съмнение намира приложение редът за определяне на таксата на база разрешен годишен лимит. Въз основа на така приетото съдът направил извод, че административният орган законосъобразно е определил размера на дължимата такса за водоползване. Съобразил и това, че от страна на "Напоителни системи" ЕАД не се твърди и не се установява извършването на доброволни плащания за погасяване на задълженията, предвид което размерът на вземането и лихвата са законосъобразно определени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, по която касационният жалбоподател не спори, е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Тези изводи са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно установено, че на процесния воден обект - язовир, за периода 2012 г. - 2015 г., не са били монтирани устройства за измерване на ползваните водни обеми. Предвид това обосновано е приета приложимост на реда за определяне на таксата на база разрешено водно количество (годишен лимит) съгласно чл. 6, ал. 4 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа/та, сега отм., но действаща и приложима за процесните периоди), във връзка със задължението по разрешителното на "Напоителни системи" за монтиране на измервателно устройство - съоръжение за измерване на ползваните водни обеми за напояване и условието по същото (Такса за водоползване, т. 3) - "До монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем". Оплакването на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт е неоснователно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Последният е определен на база разрешено водно количество съгласно посочените в АУПДВ констативни протоколи. Декларираните от дружеството актувани водни маси за напояване не съответстват на разрешените водни обеми (2500000 куб. м.), които следва да бъдат база за изчисляване на дължимата такса поради безспорно установена липса на монтирано измервателно устройство в началото на напоителния канал. Неизпълнението на задължението за монтиране на измервателно устройство за отчитане на изземаните количества вода от водния обект за целите на разрешеното водовземане е причина таксата да се определи на база разрешеното годишно водно количество съгласно чл. 6, ал. 4 от Тарифата (отм.);. В случая касационният жалбоподател не се е справил с доказателствената тежест да обори установената от страна на контролните органи фактическа обстановка за липса на монтирани устройства за измерване на ползваните водни обеми на процесния обект. Развитите в касационната жалба доводи, свързани с големите загуби по съоръженията на напоителната система, поради което до крайния потребител достига изключително малък процент от иззетите количества са ирелевантни за спора, тъй като в казуса таксата не се определя на база използван воден обем от крайните потребители, а предвид установеното по делото от фактическа страна - на база разрешено водно количество за водния обект, за който е дадено разрешителното. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби, спазил е съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е изградил крайни правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Доколкото не са налице релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение