Решение № 11922 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2009 г.

Решение № 11922 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6281/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Пламен Павлов Аначков, като ЕТ "Пламен Аначков - Плами" - гр. Самоков, чрез пълномощника адв. Пл. Ицов, против решението от 23.02.2009 г., постановено по адм. дело № 04086/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 23-00-511/04.07.2006 г. на ТД София област. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е потвърдил РА, въпреки че задълженията, които са установени с него са погасени по давност. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрисконсулт Минкова оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА, тъй като погасителната давност не заличава задължението за внасяне на осигурителните вноски, а само прави невъзможно принудителното им събиране, като в случая не е имало започнала такава процедура. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Пламен Аначков - Плами" против ревизионен акт № 23-00-511/04.07.06 г. на ТД София област, потвърден с решение № 1652/27.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" за гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че с РА са установени задължения за патентен данък за 2001 г. в размер на 100 лв., за държавното обществено осигуряване за периода 01.03.1995 г. - 31.12.2005 г. в размер на 863,92 лв. и вноски за здравно осигуряване за периода 01.07.1999 г. - 31.12.2005 г. в размер на 167,52 лв. и съответните лихви. Съдът е възприел изводите в ревизионния акт, като е посочил, че същите се потвърждават от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Според съда правилно е посочено от данъчните органи, че погасителната давност не заличава задълженията за внасяне на осигурителните вноски, а прави невъзможно принудителното им събиране, като в случая не е имало започнала процедура по установяване или събиране на невнесените суми. В решение № 1652/27.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" е указано да се предприемат действия за проверка на срока на погасителната давност с оглед спиране или прекъсване на срока, както и да се предприемат действия по чл. 173 ДОПК за отписване на задълженията, поради което според съда са взети предвид възраженията за погасителна давност. Така постановеното решение е частично неправилно. По делото не съществува спор от фактическа страна относно основанието за възникване на задълженията, установени с ревизионния акт, както и относно изчислението на размера им. Спорът е свързан с това дали установените задължения са погасени по давност, като изводите на първоинстанционния съд са неправилни за част от тези задължения. Видно от констатациите в ревизионен доклад № 23-00-511/23.05.2006 г., представляващ неразделна част от обжалвания пред съда ревизионен акт, при ревизията са установени следните задължения: за патентен данък за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2001 г. в размер на 100 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 64,39 лв., за вноски за държавното обществено осигуряване - за периода 01.01.1997 г. - 15.09.1997 г. в размер на 54,64 лв. и са начислени лихви в размер на 108,52 лв., за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2000 г. - 578,56 лв. и лихви - 589,76 лв., за периода 01.01.2001 г. - 30.06.2001 г. - 258,36 лв. и лихви - 260,40 лв., както и вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2000 г. - 108,48 лв. и лихви - 84,17 лв. и за периода 01.01.2001 г. - 30.06.2001 г. - 59,04 лв. и лихви - 39,51 лв. Задълженията за осигурителните вноски са посочени по месеци в приложения към ревизионния доклад, съответно в справка № 1 за социалното осигуряване и в справка № 2 - за здравното осигуряване. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 ДПК (отменен, приложим закон за ревизираните периоди) вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски са публични вземания. Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението за патентен данък съгласно чл. 53, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) е дължимо на четири вноски, платими през годината, за която се отнася задължението. Задълженията за вноските за държавното обществено осигуряване следва да се внесат до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, според чл. 7, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване, в приложимата редакция. Задълженията за здравно осигуряване следва да се платят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Ревизията, въз основа на която е издаден процесния ревизионен акт е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 511/09.02.2006 г. Съгласно чл. 141, т. 1 ДПК (отм.) от тази дата давността спира да тече. Предвид изложеното, се налага извода, че са погасени по давност следните задължения: за периода 01.01.1997 г. - 15.09.1997 г. в размер на 54,64 лв., тъй като за тях давността е започнала да тече от 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, и е изтекла през съответния месец на 2002 г. на основание чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗСДВ (отм.), приложим за тези задължения), за периода 01.01.2000 г. - 30.11.2000 г. - в размер общо на 528 лв., изчислени съгласно размерите на отделните задължения по месеци в справка № 1, тъй като за тези задължения давността е започнала да тече от 01.01.2001 г. и е изтекла на 01.01.2006 г., както и за задълженията за вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2000 г. - 30.11.2000 г. - в размер общо на 99 лв., изчислени съгласно размерите на отделните задължения по месеци в справка № 2, тъй като за тези задължения давността е започнала да тече от 01.01.2001 г. и е изтекла на 01.01.2006 г. Поради това че посочените задължения са погасени по давност, определянето им като дължими с обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразно. При наличието на възражение за погасяване на задълженията по давност още с жалбата против РА, същият е следвало да бъде отменен при административното обжалване. Съдът е постановил неправилно решение, като е отхвърлил жалбата против РА. Неправилно е становището на съда, че погасяването на задълженията по давност има значение само в производството по принудително изпълнение. След като задълженото лице е направило своевременно възражение за давност, очевидно е че няма намерение да плати погасеното по давност задължение, поради което съдът е следвало да приложи правните последици на изтичането на давността и да отмени ревизионния акт, с който това задължение е установено. Предвид изложеното, РА следва да бъде отменен за посочени задължения, както и за съответните лихви за забава. В останалата част задълженията не са погасени по давност, предвид изложените съображения, тъй като за патентния данък давностния срок изтича на 01.01.2007 г., т. е. след възлагане на ревизията, а за задълженията за социални и здравни осигуровки за м. 12/2000 г. давностният срок е започнал да тече от 01.01.2002 г., тъй като те е следвало да бъдат платени до 10-то число на м. 01.2001 г., т. е. давността би следвало да изтече на 01.01.2007 г., което е след възлагане на ревизията. Затова обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА относно определените задължения за патентен данък за 2001 г. в размер на 100 лв., относно задълженията за ДОО за м. 12/2000 г. в размер на 50,56 лв. и за периода 01.01.2001 г. - 30.06.2001 г. в размер на 258,36 лв. и за задълженията за здравно осигуряване за м. 12/2000 г. в размер на 9,48 лв. и за периода 01.01.2000 г. - 30.06.2001 г. в размер на 59,04 лв. и начислените лихви за забава върху тези задължения. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,