Решение № 9531 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2020 г.

Решение № 9531 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас при ЦУ на НАП против Решение № 816/21.11.2019 г., постановено по адм. дело № 985/2019 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-404-0343346/14.08.2019 г., и на жалбоподателя са присъдени разноски по делото в размер на 1850 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложено е, че последващата техническа диагностика не оборва констатациите на органа по приходите за липса на дистанционна връзка на дата 15.07.2019 г. Счита, че обстоятелството дали служителите са били наясно, че ФУ е функционирало без да предава данни в НАП, и дали търговецът е имал обективна възможност да проследи дали изпращаната от него информация достига до НАП са ирелевантни. Твърди, че от представените протоколи за извършена проверка безспорно се установява, че на датата на проверката се използват ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП, като констатациите в тях не са оборени в хода на производството. По подробно изложени доводи в жалбата се иска отмяна на решение и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Ендевър Кънстракшънс груп" ЕООД в подаден писмен отговор, чрез адв. Наумов, изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е била ЗНПАМ № ФК-404-0343346/14.08.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности", дирекция "Оперативни дейности" - Бургас при ЦУ на НАП, с която на "Ендевър Кънстракшънс груп" ЕООД е наложена, ПАМ - запечатване на търговски обект – "Хасиенда бийч клуб", находящ се в с. Лозенец, общ. Царево стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на вр. чл. 118, ал. 2 от ЗДДС. Нарушението се изразява в това, че при извършена проверка на 5.07.2019 г., 15.07.2019 г., 17.07.2019 г. и на 29.07.2019 г. във връзка с проведено наблюдение на търговски обект – "Хасиенда бийч клуб" е констатирано, че търговецът не отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС като притежава работещи и регистрирани фискални устройства, които не подават данни към Национална агенция по приходите. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извода за материална незаконосъобразност на оспорената ПАМ, като е приел, че по делото не е доказано безспорно, че жалбоподателя е нарушил реда или начина на подаване на изискуемите данни в НАП. Изложени са мотиви, че административния орган, чиято е тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства, удостоверяващи причината, поради която не е била осъществена дистанционна връзка. Първоинстанционният съд е приел, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и принципа на съразмерност установен в чл. 6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване на извършването на нарушения на фискалната дисциплина. Изложено е, че от страна на проверяваното търговско дружество са били предприети всички възможни действия по откриване на техническия проблем с дистанционната връзка в НАП. Към момента на налагане на ПАМ, връзката е била възстановена и е предавала необходимите данни, което изключва необходимостта от осъществяване на необходимата принуда, чрез която се цели преустановяване и предотвратяване на констатираното нарушение. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение, споделя мотивите на съда, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност установен в чл. 6 от АПК. Съгласно разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда и начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В нормата на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС е предвидено че фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение, приема, че по делото безспорно е установено, че при направената справка в сървъра на НАП на 15.07.2019 г. липсва дистанционна връзка с регистрираните и действащи фискални устройства в обекта. Този факт е установен в приложените по делото протоколи за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 1305996/15.07.2019 г. и ПИП сер. АА № 13005995/17.07.2019 г. Липсата на дистанционна връзка с НАП на процесните дати не се оспорва от дружеството жалбоподател. В конкретния случай обаче, по делото е приложен ПИП № 0343346/29.07.2019 г., от който се установява, че към тази дата констатираното нарушение е отстранено. В тази връзка, административният съд е достигнал до правилни изводи, че след като към датата на издаване на процесната ЗНПАМ, нарушението безспорно е отстранено, като дистанционната връзка на фискалните устройства с НАП е възстановена, то наложената ПАМ не съответства на целта на закона. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с подаване на данни от фискалните устройства в НАП, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е предприел своевременно мерки за отстраняване на констатираната техническа неизправност и същата е отстранена. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. С оглед на изложеното, решението на Административен съд – Пазарджик, не страда от пороците изложени в касационната жалба, и като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 150 лева, вместо претендираните 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, предвид изричното възражение на ответната страна за прекомерност. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение