Решение № 3051 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2016 г.

Решение № 3051 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Балканкоммерсе" ЕООД, гр. С. срещу Решение № 3124 от 09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 7361/2015 г. по описа на Административен съд С.- град, в частта, с която чрез изменение е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22220314000410-091-001 от 21.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 961 от 26.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, като са определени задължения за ДОО - 12 794,21 лева, за ЗО - 5 782,70 лева, за УПФ - 3 614,19 лева и за ДДФЛ - 5 742,09 лева или общо - 27993,19 лева, ведно с дължимите лихви в общ размер на 3 772,71 лева, както и декларираните, но невнесени от дружеството задължения за осигурителни вноски и ДДФЛ общо в размер на 7 330,49 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопоризводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че възнагражденията на лицата, които са били с него в трудови правоотношения са изплащани в уговорените срокове и размери по индивидуалните договори, в съответствие с които са начислявани дължимите осигурителни вноски и данъци върху доходите, декларирани по реда на КСО и ЗДДФЛ. Счита, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 8 ДОПК не се подкрепя от събраните доказателства, поради което незаконосъобразно е проведено облагане по аналог. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд С. - град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22220314000410-091-001 от 21.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 961 от 26.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който за "Балканкоммерсе" ЕООД, гр. С. са установени задължения по ЗДДФЛ и КСО за периода м. 01.2013 г. - м. 07.2014 г. в общ размер от 53 478.04 лв., ведно със следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за частична основателност на релевираната жалба, първоинстаницонният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е установено, че през изследвания период основната дейност на дружеството е търговия на дребно с хранителни продукти в наети обекти на територията на град С. При извършена проверка на адреса на управление на ревизираното лице не е осигурен достъп на приходните органи до оригинали на трудови договори, ведомости за заплати, график на работници по обекти, както и достъп до счетоводните програми и счетоводната отчетност на дружеството. Поради непредставяне на всички изискани относими документи ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК и облагането следва да се извърши по аналог. След анализ на представените трудови договори ревизиращите са установили, че по- голямата част от лицата, работещи в дружеството, са назначени и се осигуряват на 4-часов работен ден, а работното време на търговските обекти, в които работят надвишава осем часа. След като са съобразили, че броят на назначения персонал е недостатъчен, за да покрие работното време на търговските обекти, те са приели, че наетите лица фактически са работили на 12-часов работен ден, като за положения допълнителен и/или извънреден труд извън декларираното от ревизираното дружество не са начислявани задължителни осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване. Обсъждайки събраните доказателства първоинстанционият съд е приел, че те подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Преценил е, че не е установено главно и пълно, че работното време на лицата по трудови договори е 12 часа на ден, с оглед на което е приел, че работният им ден е бил 8 - часов. В тази връзка той е кредитирал заключението по проведената СИЕ, сочещо, че за периода м. 01.2013 г. - м. 07.2014 г. дължимите от "Балканкоммерсе" ЕООД публични задължения са както следва: за ДОО-12 794,21 лв., за ЗО- 5 782,70 лв., за УПФ- 3614,19 лв. и за ДДФЛ-5 742,09 лв. или общо - 27 993,19 лв. и лихва за забава в размер на 3 772,71 лева. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 42 от ЗДДФЛ да удържа и внася данъка върху доходите на заетите при него лица в регламентираните срокове и в посочения от експерта размер. Посочил е, че ревизираното лице е "осигурител" по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, който съгласно чл. 7 от КСО дължи за своя сметка внасяне на задължителните осигурителни вноски на осигурените лица. Преценил е, че след като това задължение не е изпълнено, то законосъобразно с РА са установени дължимите публични вземания в горепосочените размери. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради неизпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК. С Определение от 25.08.2015 г. решаващият състав изрично е указал на оспорващия, че следва да установи фактите, на които основава своите искания и от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Посочил му е също е и необходимостта от провеждане на съдебно - икономическа експертиза, поради което не би могло да се приеме, че съдът не е оказал на страните изискуемото се съдействие по смисъла на чл. 171, ал. 4 АПК. Несподелим е доводът, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 АПК не се подкрепя от събраните доказателства. При изричното искане за предоставяне на достъп до счетоводната отчетност на ревизираното дружество и изричния му отказ за това, обосновано приходните органи са приели, че е налице обстоятелство, обуславящо провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. При приложимост на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд обосновано е кредитирал като верни фактическите констатациите в РА в степента, до която не е доказано противното. Той конкретно е анализирал относимите отчети от ЕКАПФ, издадените разрешителни за търговските обекти и заявления за работното им време, като в съответствие с тях правилно е приел, че лицата в трудови правоотношения с дружеството са полагали труд при осем часов работен ден и в съответствие с тази продължителност следва да се извършат корекциите на минималния месечен осигурителен доход до размерите, посочени от вещото лице по проведената СИЕ. Несъобразена с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО в приложимата й към 2013 г. и 2014 г. редакция е тезата на касатора, че след като в договорите за управление не е уговорено възнаграждение, то управителите на ревизираното дружество не е следвало да се осигуряват. Визираната норма не обвързва качеството им на задължително осигурени лица с необходимостта от получаване на възнаграждение за изпълнението на договорите за управление и контрол на търговски дружества, поради което законосъобразно с РА и спрямо тях са установени допълнителни публични задължения. Като е достигнал до същия краен правен извод и чрез изменение е отхвърлил жалбата срещу РА до посочените размери, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1701.09 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение