Решение № 424 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6063/2007 г.

Решение № 424 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6063/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. А., в качеството му на едноличен търговец с фирма Е. "С" против въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 27 от 10.09.2007 г. по гр. д. № 693/2004 г, в частта му, с което е оставено в сила решение на Благоевградски районен съд по гр.д. № 1386/2002 г. По този начин са уважени исковете, предявени от Г. Д. П. против жалбоподателя и против Т. Й. М. и правоимащите на бившето ТЗКС - Благоевград чрез пълномощниците им А. М. Д. и Г. Я. Т., както следва: за признаване за установено по отношение на Т. Й. М., че последната не е собственик на имот № 0* в землището на с. Е., община Б. за обявяване на нищожността на договор от 16.06.1994 г., сключен между жалбоподателя и ликвидационен съвет на ТКЗС - Благоевград в частта му за продажба на същия имот; за отмяна на нотариален акт № 1* т. I, н. д. № 230/1995 г. на Благоевградски районен съд за продажба на същото място. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон и на правилата на ГПК, както и че е необосновано. Според касатора твърденията на ищеца не са установени от доказателствата по делото, без жалбоподателят да излага конкретни съображения кои факти счита за недоказани. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено в обжалваната част и спорът да бъде решен по същество. Касаторът претендира и за разноските по делото. Ответниците по касация Т. Й. М. и правоимащите на бившето ТЗКС - Благоевград чрез пълномощниците им А. М. Д. и Г. Я. Т., не вземат становище по жалбата. Ответникът по касация Г. Д. П. е депозирал възражение, с което оспорва жалбата. Той е починал в хода на касационното производство и като страни по делото на мястото му като ищец са конституирани правоприемниците му С. С. П., К. Г. Д., П. Г. П., А. Г. Я. и В. Г. П. От тях С. и В. П. и К. Д. заявяват, че поддържат възражението и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, като претендират за разноски. П. П. и А. Я. не вземат становище. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че имотът, който е спорен в настоящето производство, е принадлежал на наследодател на ищеца и е внесен от него в ТКЗС. На 06.11.1992 г., въз основа на проведен на 28.10.2002 г. търг, част от този имот е продадена на ответника С, Е. "Ц", от ликвидационния съвет на ТКЗС Благоевград. Продажбеният договор е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, а с влязла в сила заповед на областен управител - е прогласена нищожността и на търга. На основание на същия този търг обаче, на 16.06.1994 г. ликвидационният съвет на ТКЗС е извършил повторно продажба на имота на същия купувач - касаторът Е. "Ц". Последният от своя страна се е разпоредил с имота, като го е прехвърлил с нотариален акт на ответницата Т. За да установи тези факти въззивният съд се е ръководел от доказателствата по делото, което са преценени правилно. Налице са свидетелски показания, които установяват собствеността върху процесната земя към момента на образуване на ТКЗС. Представени са документи, обективиращи търгът и продажбата на имота от 1992 г., съдебно решение за обявяване на продажбата за нищожна и заповед на областния управител за прогласяване нищожността на търга. Представени са решения на ВАС, видно от които заповедта на областния управител е влязла в сила. Представени са договор и нотариален акт, установяващи твърденията на ищеца, че през 1994 г. процесният имот е продаден от ликвидационния съвет на касатора въз основа на обявеният за нищожен търг, както и че през 1995 г. същият е прехвърлен от касатора на ответницата М. При това положение доводите в жалбата, че приетите факти не били установени от доказателствата по делото, не са основателни и следва да бъдат отхвърлени. Не е ясно в какво според касатора се състои нарушението на материалния закон, извършено от въззивния съд. И тъй като няма изложени конкретни доводи в тази насока, то по твърдяното нарушение ВКС не би могъл да се произнесе - чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 от ГПК (отм.). Жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход от спора само ответниците по касация имат право на разноските по производството по ВКС. От тяхна страна искане за възлагане на разходите са направили само С. и В. П. и К. Д., което искане следва да бъде уважено. Платеното от тези лица адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция следва да бъде възложено в тежест на касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд