Решение № 2111 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2017 г.

Решение № 2111 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2017 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 62/26.06.2017 г. постановено по адм. дело № 34/2017 г. по описа на Административен съд – Г.. Първата касационна жалба е подадена от М. И. от [населено място], чрез процесуалния ? представител адв. Йорданов против първоинстанционното решение, в частта му, с която не е уважена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за нанесени неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 1000 лв. до пълния предявен размер за сумата от 10 000 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, в тази му част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен пълния размер на претендираното обезщетение. Оспорва като неоснователна касационната жалба на МВР и моли за присъждане на направените по делото разноски. Също така е подала и касационна жалба против Решение № 594/10.08.2017 г., по адм. дело № 34/2017 г., с което е допълнено решение № 62/26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 34/2017 г., като е оставено искането на жалбоподателката без уважение за произнасяне за горницата от 1000 лв. до претендираната сума от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан. Втората касационна жалба е от Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Цонева, като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която е осъдено МВР да заплати на М. И. обезщетение в размер на 1000 лв., за причинени ? неимуществени вреди. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Цонева, която поддържа подадената касационна жалба, не сочи нови доказателства и оспорва касационната жалба, подадена от М. И.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Вторият ответник – ГД "Борба с организираната престъпност" чрез гл. юриск. Стефанова изразява становище за неоснователност на жалбата, иска да бъде отменено решението на АС – Г., претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в съответствие с представените по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото по-горе решение, Административен съд – Г. е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДВ на М. И. срещу МВР за причинени неимуществени вреди за сумата от 1000 лв., като е отхвърлил иска до претендирания размер от 10 000 лв., както и лихва върху тази сума. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че със заповед за задържане на лице от 10.05.2012 г. ищцата е била задържана за срок от 24 часа от служители на ГД "БОП" – сектор Г. на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи. Установил е, че посочената заповед за задържане № ГБ/ЗЗ-10 от 10.05.2012 г. е била обжалвана и отменена по съдебен ред по образувано от ГАС адм. дело № 168 от 2012 г. и с Решение № 2102 от 13.02.2014 г, постановено от ВАС е влязло в сила съдебното решение. От представените по делото доказателства и свидетелски показания, при съвкупната преценка на които съдът е приел за безспорно доказано наличието на незаконосъобразни действия от полицейски служители на ГД "Борба с организираната престъпност" МВР. При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел, че от тези незаконосъобразни действия, извършени от служители на МВР, на И. са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психичен дискомфорт, болки и страдания, вследствие на незаконосъобразното ? задържане. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 1000 лв., съобразявайки се с правилата на чл. 52 ЗЗД и чл. 5 ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото е бил въпросът дали са били причинени неимуществени вреди на ищцата, като резултат от задържането на И.. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е основателна и доказана, както от доказателствата събрани по делото – от показанията на свидетелите Стефанова и съпругът Г., на които е дал вяра. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция, както се посочи по-горе. Съображенията за това са, че ищцата по делото се е справила с доказателствената тежест по закон и е установила наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са събрани представени доказателства за реално претърпени от И. неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на задържането ? от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, от решаващия съд, че е налице и причинна връзка между влошено здравословно състояние на И. и нейното задържане. От приложените по настоящото дело доказателства от И., не се налагат различни правни изводи по делото от тези направени от първоинстанционния съд, поради което не обосновават отмяна на съдебното решение в оспорената му част от касатора. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Ето защо предвид степента на увреждане, понесените във връзка с това болки и страдания водят на извод, че обезщетение в размер на 1000 лв. осъществява критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд правилно е определен за сумата от 1000 лв. Касационната жалба, подадена от МВР е неоснователна, тъй като правилно и обосновано е прието от административния съд, че на касатора И. следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия от служители на касационния жалбоподател МВР. Обосновано съдът е приел, че практика по дела от решение на ЕСПЧ по делото "Петков и Профиров срещу България" от 24.06.2014 г., в което е прието, че съответствието на задържането с националното законодателство не е достатъчно. Правилно съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 5 ЕКПЧ § 1 изисква в допълнение, всяко лишаване от свобода да бъде в съответствие с целите за защита на индивида от произвол. При наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е формирал правилен извод за дължима от страна на МВР обезвреда на касационния жалбоподател И. за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ГД "Борба с организираната престъпност". С касационната жалба на МВР не се представят нови доводи или нови доказателства, които да водят до извод различен от този, направен от административния съд, по отношение на така определения размер на обезщетението. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила решение № 62/26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 34/2017 г. по описа на Административен съд – Г. и ОСТАВЯ в сила решение № 594/10.08.2017 г. по адм. дело № 34/2017 г. по описа на Административен съд – Г., с което е допълнено решение № 62/26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 34/2017 г. по описа на Административен съд – Г.. Решението не подлежи на обжалване.