Решение № 3005 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 582/2017 г.

Решение № 3005 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 582/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Станев, Д. Цонева, Е. Михайлова, М. Савова, Т. Цонева, П. Александрова, С. Ковачев, К. Александров, М. Попова, С. Йорданова, А. Праматарова, С. Попов, А. Добрев, Р. Цонев, А. Николов, Т. Атанасова, Р. Велчева, Р. Якимова, Г. Басарев, М. Басарева и А. Басарева, Б. Басарева, В. Симов, К. Симова, както и Л. Иванов и Д. Иванова, конституирани по делото на основание чл. 227 ГПК вр. чл. 144 АПК като наследници на В. Иванов, против решение № 7679/05.12.2016 г. по адм. д. № 6621/2014 г. на Административен съд – София-град. Излагат твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват изводите на съда за неоснователност на претенциите и твърдят, че ответникът няма нито едно законно действие по издаване на предметната заповед. Твърдят, че посоченото от съда решение по адм. д. № 2811/1995 г. на ВС не се отнася до страните по делото, защото не всички са участвали в съдебните производства по оспорването й. Като процесуално нарушение З. Станев изтъква, че по делото е следвало да се конституира министъра на финансите. С оглед изложените доводи касационните жалбоподатели молят да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Министерство на образованието, младежта и науката, редовно призовано, се представлява от главен експерт с юридическо образование Христова. Оспорва касационните жалби и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Решаващият състав правилно е приел, че не са доказани незаконосъобразни действия, свързани с обнародването на Заповед № РД-14-87/14.09.1995 г. на министъра на МОНТ и не е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновано съдът е приел, че съгласно чл. 13, ал. 4 ЗНП /отм./, административният акт, с който се закриват училища, се обнародва в ДВ. С решение № 26/1997 по дело № 741/1996 г. на петчленен състав на ВАС е оставена без уважение молбата на касационния жалбоподател З. Станев за преглед по реда на надзора на решение № 2336/11.09.1996 г. на ВС, като подробно са обсъдени всички оплаквания за допуснати нарушения, включително и относно авторството на административния акт. С решение 4568/2005 г. по АД № 1041/2005 г. на 5-членен състав на ВАС е оставена без уважение молбата на касационния жалбоподател З. Станев за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК на влязлото в сила решение № 2636/11.09.1996 г. на ВАС. С решение № 8940/2005 г. по адм. д. № 7213/2005 г. на петчленен състав на ВАС е оставена без уважение последващата молба за отмяна на З. Станев на основание чл. 41 ЗВАС вр. с чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК на влязло в сила решение № 2636/1996 г. на ВС на РБ. В решение № 291/2009 г. по гр. д. № 835/2008 г. на ВКС, постановено във връзка с производство по ГПК, изрично е посочено, че правния спор за автентичността на процесната заповед на МОНТ е разрешен с влязло в сила решение по дело № 2811/95 г. на ВС и повторно производство за установяване на неистинност на документа е недопустимо. С решение № 8652/2016 г. по адм. д. № 1882/2016 г. на ВАС е оставено в сила решение № 8000/16.12.2015 г. по адм. д. № 12394/14 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлено искането на З. Станев за обявяване на нищожността на решение № 2636/11.09.1996 г. по дело № 2811/1995 на ВС на РБ. Като се имат предвид посочените съдебни актове, които са влезли в сила и са задължителни съгласно чл. 177 АПК и чл. 297 и сл. ГПК, следва извод, че със сила на присъдено нещо е установено, че Заповедта на МОНТ, посочена по-горе, е валиден и законосъобразен административен акт. В този смисъл верен е изводът на АССГ, че предприетите действия по обнародването на валиден и законосъобразен административен акт в съответствие с императивната разпоредба на чл. 13, ал. 4 ЗНП (отм.); в приложимата му редакция, се явяват законосъобразни, както и че по същество действията по издаването на административен акт и обнародването му са били предмет на проверка в цитираните съдебни актове на ВАС и със сила на присъдено нещо са приети за законосъобразни. АССГ се е съобразил с уточненията относно промените в основанията и предмета на предявените искове от касационния жалбоподател. З. Станев многократно е отлагал делото с оглед на уважаване на доказателствени искания за осигуряване на право на защита и съдът не е допуснал ограничения на процесуалните права на ищците. В този смисъл се явяват неоснователни оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допуснатите неточности относно описаните претенции на В. Иванов, с оглед на размера на лихвите като част от претендираната сума, се явяват ОФГ, а не съществено нарушение, предвид диспозитива на съдебното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство пълномощниците на ответника са правили възражения както по същество, така и относно изтекла давност, които при съобразяване на времето на предявяване на процесните искове, през 2014 г. по адм. д. № 2401/15 г., направените уточнения относно основанията на претенциите с оглед незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаконно обнародване на Заповедта на МОНТ на 28.09.1995 г. и при съобразяване на чл. 110 и сл. ЗЗД и ТР № 3/2005 на ОСГК на ВКС т. 4 се явяват основателни по отношение на всички касационните жалбоподатели, с изключение на З. Станев предвид определение № 270/24.07.2008 г. на ВКС /л. 94 от адм. д. № 9401/15 г. относно произнасяне във връзка с възстановяване на изгубено гр. дело, образувано във връзка с искова молба от 20.01.1997 г. /и предявения иск, по който е образувано гр. дело № 844/13 г. на СГС. С оглед на изложеното, исковете по отношение, на които е изтекла погасителната давност също следва да бъдат отхвърлени с оглед на своевременно направеното възражение от ответника. Налага се извод, че обжалваното решение като краен резултат не страда от такива пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му, следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Предмет на разглеждане пред Административен съд – София-град са искови молби, предявени от З. Станев /собственик на закритото училище Частна професионална гимназия "Банк училище" гр. София; от Д. Цонева, Р. Якимова, С. Попов, А. Николов, М. Басарева и А. Басарева, Б. Басарева, М. Попова, С. Ковачев, К. Александров, А. Добрев, К. Симова, Е. Михайлова, М. Савова, Т. Цонева, П. Александрова, С. Йорданова, А. Праматарова, Р. Цонев, Т. Атанасова, Р. Велчева, Г. Басарев, В. Симов, в качеството им на бивши ученици в гимназията и на родители на бивши ученици, както и Л. Иванов и Д. Иванова, наследници на В. Иванов - директор на бившето училище, срещу Министерство на образованието и науката, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Исковете са за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на административния орган и служители на ответника, изразяващи се в незаконосъобразно обнародване в Държавен вестник от 28.09.1995 г. на Заповед № РД-14-87/14.09.1995 г. на министъра на образованието, науката и технологиите, както и неспазена процедура до обнародването, поради което е преустановено изпълнението на сключени договори за обучение на учениците от ЧПГ "Банк училище". Ищецът З. Станев, в качеството му на собственик на закритото училище, е претендирал заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 170 000 лв., представляващи пропуснати ползи, социални осигуровки, здравни осигуровки и мораторна лихва, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. /адм. д. № 2401/2015 г. /, В. Иванов, в качеството му на директор на закритото училище/в процеса заместен от наследниците му/, е претендирал обезщетение в размер на 200 000 щ. д. пропуснати ползи от заплати и 100 000 щ. долара мораторна лихва. Ищците Е. Михайлова, М. Савова, Т. Цонева, П. Александрова, С. Йорданова, А. Праматарова, Р. Цонев, Т. Атанасова, Р. Велчева са претендирали заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 щ. долара за всеки един от тях, ведно с мораторната лихва, считано от 15.09.1995 г. до датата на подаване на исковата молба. Г. Басарев претендира обезщетение в размер на 16 500 щатски долара с мораторната лихва, а В. Симов - в размер на 3 000 щ. долара, ведно с мораторната лихва, представляващи претърпени от тях имуществени вреди, представляващи суми, които са заплатили за обучението на децата им по договор сключен със собственика на училището З. Станев. Договор за обучение, не е сключван с директора на училището. Ищците Д. Цонева, Р. Якимова, С. Попов, А. Николов, М. Басарева и А. Басарева, Б. Басарева, М. Попова, С. Ковачев, К. Александров, А. Добрев, К. Симова са претендирали заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 щ. долара за всеки един от тях, ведно с мораторната лихва считано от 15.09.1995 г. до датата на подаване на исковата молба, за това, че не са могли да продължат обучението си в училището. Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че исковете са допустими, доколкото е налице правен интерес от завеждането им и предвид и определението на ВАС, постановено по адм. д. № 4094/2015 г. Посочил е в мотивите, че действията, свързани с обнародването на заповедта, с която е закрито училището, са извършени в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗНП (отм.); , действащ към датата на издаването на заповедта, заповедите на министъра, с които се закриват училищата се обнародват в "Държавен вестник". От това съдът е направил извод, че действието по обнародването, е осъществено в изпълнение на процедурата, предвидена в закона и не представлява незаконосъобразно действие, осъществено от издателя на заповедта или от длъжностни лица от юридическото лице. Посочил е допълнителен аргумент, че обнародването на заповедта е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност във връзка с оспорването на акта, който е бил обнародван, поради което обнародването следва да се разглежда като част от производството по издаването на самия акт. Поради това законосъобразността на това административно производствено действие е било предмет на проверка във връзка с оспорването на Заповед № РД-14-87/14.09.1995 г. на Министъра на образованието и науката, поради което е налице сила на присъдено нещо по този въпрос. Съдът е приел, че по отношение на предявения от директора на училището иск, както и този предявен от родителите на ученици, записани в училището, както и на бившите ученици, не е налице пряка причинна връзка между основанието за претендираните вреди и самите вреди. Вредите по отношение на първия са произлезли непосредствено от неизпълнение на сключения трудов договор, а по отношение на останалите - от сключените договори за обучение, поради което същите следва да бъдат претендирани по общия исков ред. Решението е правилно. Постановено е при съобразяване на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № РД-14-87/14.09.1995 г., на Министъра на образованието, науката и технологиите, на основание чл. 13, ал. 1 от ЗНП и чл. 14, ал. 6, т. 2, т. 3, 5 и 6 от ППЗНП, е закрита Частна професионална гимназия "Банк училище", гр. София, бул. "Христо Ботев" № 109, считано от учебната 1995/1996 г., открито със Заповед № РД-14-56/92 г. на Министъра на образованието и науката по искане на собственика на фирма "Кодин", представлявана от З. Станев. Заповедта за закриването му е публикувана в ДВ бр. 86/95 г. С влязло в сила решение по адм. д. № 2811/95 г., ВАС е потвърдил оспорената от З. Станев заповед за закриването на училището. С решение, постановено по адм. д. № 741/1996 г., образувано по молба за преглед по реда на надзора на решението, постановено по адм. № 2811/95 г., е оставена без уважение молбата за отмяна. Петчленният състав на ВАС се е произнесъл отново изцяло по законосъобразността на решението, включително и по спазването на материалния закон и е приел, че са спазени административно-производствените правила по издаването й. Приел е, че "с факта на публикацията на една заповед, издадена по чл. 14, ал. 6 от ППЗНП се създава презумцията, че са изпълнени всички формалности, предвидени в закона, включително връчването й на заинтересованите страни". Не се оспорва от страните, че В. Иванов е бил директор на закритото училище, което е видно и от представения трудов договор от 03.07.1995 г., сключен между фирма "Кодин - З. Станев" и В. Иванов. На последния е било възложено да изпълнява длъжността директор на училището при трудово възнаграждение в размер на 1000 долара. Останалите ищци - родители на ученици са сключили договор за обучение на децата си с фирма "Кодин" и ученици на гимназията по договор за обучение. Въз основа на изяснената фактическа обстановка, обосновани и в съответствие с приложимия материален закон са изводите на административния съд, че обнародването на заповедта за закриване на Частна професионална гимназия "Банк училище" е законосъобразно действие, предприето в изпълнение на чл. 13, ал. 4 от ЗНП /отм/. Законът предвижда като задължителен елемент от процедурата по закриване на училище, обнародването на заповедта, с което това правно действие е предприето. В този смисъл, необосновани са твърденията на ищците за допуснато незаконосъобразно действие, от което да са причинени вреди. Правилно съдът е приел, че осъщественият контрол за законосъобразност на заповедта за закриване на училището, включва и проверка на процедурата по обнародване на заповедта. С това се потвърждават посочените по-горе изводи за неоснователност на претенцията на З. Станев. Що се отнася до претенциите на ищците в качеството им на родители и на ученици в закритото училище, правилно съдът е посочил, че те се основават на сключени договори с директора на училището. Поради това заповедта за закриване на училище не може да причини преки и непосредствени вреди на учениците от закритото училище и на техните родители, още по- малко такава последица може да има обнародването на такава заповед. С оглед на това обосновани се явяват изводите на съда, че претенциите на родителите на децата, на самите деца и на бившия директор на закритото училище нямат пряка причинна връзка с обнародването на заповедта, защото се основават на сключените от тях съответно трудов договор и договори за обучение. Административният съд не се е произнесъл изрично по направеното възражение за погасяване на исковите претенции по давност, направено от ответника по делото, но този пропуск не променя крайния извод на съда поради неоснователност на претенциите на посочените по-горе основания. Възражението е неоснователно по отношение на предявения от З. Станев иск. Видно от определение № 270/24.07.2008 г. по ч. гр. д. № 1100/2008 г. на ВКС, постановено по искане на З. Станев за възстановяване на изгубено гр. д. № 994/99 г. на Софийски апелативен съд и предявения иск, по който е образувано гр. дело № 844/13 на СГС, следва да се приеме, че по отношение на него е налице прекъсване на давността. Но по отношение на исковете, предявени от останалите ищци, давностният срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл. Твърдяното незаконосъобразно действие, на което се основават исковете им, е преустановено през 1995 г., поради което много след изтичането на петгодишния давностен срок са предявени исковете, по които са образувани адм. д. № 2401/2015 г. и адм. д. № 6621/2014 г. на АССГ. Предвид изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,