Решение № 5394 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2013 г.

Решение № 5394 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 727/27.03.2013 г. по адм. д. № 941/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 161104386/17.11.2011 г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 204 от 24.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която не е признат данъчен кредит в размер на 33 122 лв. и е начислена лихва в размер на 11 953,33 лв., както и за допълнителното определените задължения за корпоративен данък, както следва: за 2007 г. - 911 лв. и прилежаща лихва в размер на 397,57 лв.; за 2008 г. - 12 100 лв. и прилежаща лихва в размер на 3 442,30 лв. и за 2009 г. - 700 лв. и прилежаща лихва в размер на 118,03 лв. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му, постановяване на решение, с което да се потвърди РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Стелком и Сие - Димитрови" СД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява подробно мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че ангажираните доказателства: приемо-предавателни протоколи, доказателства за назначени от отделните доставчици работници и служители, доказателства за наета от доставчиците техника, установените последващи доставки на същите СМР от страна на жалбоподателя към основните инвеститори, за което са издадени съответните фактури и приемо-предавателни протоколи към тях, приетата по делото ССчЕ, установяват реално осъществяване на СМР по процесните фактури и органите по приходите незаконосъобразно са приели, че процесните фактури не обективират реално извършени доставки. Решението е правилно. С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказан данъчен кредит по издадените от "Валдо транс" ЕООД фактури за д. периоди м. 11.2007 и м. 03, 04, 06. 2008 г. общо в размер на 22 522 лв., по фактури, издадени от "Местор-2007" ЕООД за данъчни периоди м. 10 и м. 11 2008 г. и м. 01.09 г. отказан данъчен кредит общо в размер на 4 900 лв. и по фактури, издадени от "Стойчев Строй" ЕООД за данъчен период м. 03.2010 г. с отказан данъчен кредит в размер на 5 700 лв. В хода на ревизионното производство с писмо-опис от доставчика "Валдо транс" ЕООД са били представени на органите по приходите процесните фактури, договорите, ценови оферти, протоколи обр. 19, извлечения от сметка 411, 703, 4532 за клиент - ревизираното дружеството, извлечения от счетоводни регистри и сметки, Договор за наем от 01.01.2007 г. за наемане на колесен багер и фадрома, договор за превоз на товари, допълнително споразумение от 03.01.08 г., фактура № 29/27.05.08 г. по договора за превоз за м. 01, м. 02 и м. 03.2008 г., платежни ведомости за изплатени работни заплати на строителните работници, назначени във "Валдо транс" ЕООД, в които са посочени обектите, на които са работили. Така представените доказателства не са били обсъдени от ревизиращия екип при издаване на РА. В проведеното пред Административен съд - Пловдив първо по делото заседание на 26.04.2012 г. процесуалният представител на ДД "ОУИ" - Пловдив не е оспорил приложените към административната преписка писмени доказателства, включително и тези, представени с писмо-опис от доставчика "Валдо транс" ЕООД, които не са ценени от органа по приходите. В това заседание съдът е указал на всяка от страните каква е доказателствената тежест. Поради неоспорване на доказателства, представляващи частни документи, представени от ревизирания субект и от негов доставчик, правилно същите са обсъждани от първоинстанционния съд, наред с всички останали доказателства по делото и приета съдебно-счетоводна експертиза, независимо, че не са ценени от органа по приходите. Съдът е приел, че в противоречие със събраните по делото доказателства е извода на органите по приходите за липса на материална обезпеченост на доставчика. В хода на ревизията е констатирано, че доставчика "Валдо транс" ЕООД е разполагал с наети по трудово правоотношение работници, за които са били подадени уведомления в ТД на НАП. Единствено от липсата на доказателства кои точно работници са престирали труда си на обектите, касаещи процесните доставки, не може да се направи извод, че обективираните в съставените протоколи обр. 19 СМР не са извършвани. Непредставянето на подобни доказателства от доставчика не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, който не може да упражнява контрол върху начина на отчитане на труда на служителите на доставчиците. По делото са представени договори за наем на колесен багер и фадрома между "Валдо транс" ЕООД и ЕТ "Дик-Димитър Катранджиев", в изпълнение на който са издадени и съответните фактури, които съгласно заключението и на вещото лице са за 6 наемни вноски по договора и са отразени в регистрите по ЗДДС, както и договор за превоз на товари между "Валдо транс" ЕООД и ЕТ "Явор Чиляшев", в изпълнение на който също са издадени фактури, отразени съгласно заключението на вещото лице в регистрите по ЗДДС. В тази връзка следва да се посочи, че органите по приходите не са обсъдили въпросните договори при издаване на РА, респективно не са направили и справка дали в подадените до ТД на НАП отчетни регистри по ЗДДС фигурират фактури издадени в изпълнение на договорите за наем на техника - обстоятелство, което последните са могли да установят. От друга страна, дори евентуалната липса на подобни доказателства не може да се постави като изискване към получателя на доставката. Не може да бъде поставено в тежест на жалбоподателя да изследва всички предпоставки във връзка с трудовата обезпеченост на доставчика, както и същият в качеството си на получател на услуги да бъде държан отговорен за нарушения на който и да било от доставчиците му, при липса на твърдения за участието му в данъчна измама или в злоупотреба с право. По отношение на фактура, издадена от "Валдо транс" ЕООД през м. 11.07 г. на стойност 9110 лв. и ДДС 1822 лв. с предмет на доставки СМР, органите по приходите са съпоставяли изпълнението по Договор от 04.05.07 г. с възложител "БТК" ЕАД, с който на "Стелком и сие Димитрови" СД са възложени текущи и аварийни ремонти по кабелната мрежа на "БТК" ЕАД на територията в гр. София, Област София и Област Перник, в изпълнение на който договор жалбоподателят е представил протоколи обр. 19 и фактури, издадени от него за извършени СМР на различни обекти. От тези протоколи обр. 19 е видно, че през м. 11.2007 г. "Стелком и сие Димитрови" СД е извършило услуги по договор с "БТК" ЕАД на територията в гр. София, област София и област Перник, но съпоставени стойностите по фактури са: за авариен ремонт в с. Литаково на стойност 42,11 лв. и ДДС 8,43 лв., както и разкъртване и възстановяване на бетонова настилка за 52.80 лв., а по фактура № 328/12.11.07 г. издадена от "Валдо транс" ЕООД стойността на СМР е 9110 лв. и ДДС 1822 лв. Тези несъответствия в стойностите за СМР за едни и същи обекти и по изпълнение на основния договор с възложител "БТК" ЕАД са тълкувани от органа по приходи и е обоснован извод, че процесната фактура, издадена от "Валдо транс" ЕООД не отразява реално осъществена доставка на СМР и е постановен отказ на приспадане на данъчен кредит. При липса на обосновка с приемателните протоколи обр. 19 и изследване на всички периоди, в които ревизираното дружество е осъществявало дейност по договора с "БТК" ЕАД, тази констатация за недоказана реална доставка, въз основа на несъответствие със стойностите на СМР по фактурите, издадени впоследствие от "Стелком и сие Димитрови" СД е неоснователна, респективно - неправилен е обобщаващият извод за нереалност на доставка и е незаконосъобразен постановения отказ за признаване на данъчен кредит по посочената фактура, както правилно е приел съдът. По отношение на фактурите, издадени от доставчиците "Местор-2007" ЕООД и "Стойчев строй" ЕООД отново отказът е обоснован с недоказано наличие на кадрови и технически потенциал при тези доставчици за осъществяването на фактурираните СМР. Представените за доставчика "Местор-2007" ЕООД договор от 01.10.2008 г. за наем на колесен багер и фадрома едва в хода на съдебното производство са оспорени от ответната страна като частни документи, без достоверна дата, които не са представени в административното, а едва в съдебното производство и с твърдения, че са съставени за целите на оспорването. Съдът не е ценил така представените доказателства, като в същото време е обсъдил заключението на вещото лице в тази част с изложение, че не е успяло да установи наличието на издадени фактури в изпълнение на последно посочения договор, както и с посочване, че това обстоятелство се дължи на изземване на счетоводната документация на този доставчик от компетентните разследващи органи. Както и за първия доставчик "Валдо транс" ЕООД, в РА отказът за признаване на данъчен кредит по фактурите и от останалите двама доставчици "Местор-2007" ЕООД и "Стойчев строй" ЕООД е обоснован с недоказан начин на престиране на труд, на което съдът отново е изложил мотиви в смисъл, че не може да се постави като изискване към получателя на доставката да изследва всички предпоставки във връзка с трудовата обезпеченост на доставчика, както и същият в качеството си на получател на услуги да бъде държан отговорен за нарушения на който и да било от доставчиците му, при липса на твърдения за участието му в данъчна измама или в злоупотреба с право. В същото време, ценени са всички останали доказателства, ангажирани от оспорващия, включително и свидетелски показания, от които е направен извод за реално осъществяване на СМР от всички доставчици на съответните обекти. Относно установените разминавания в датите на договорите между жалбоподателя и неговите доставчици и между основните възложители и жалбоподателя следва да се посочи, че при така събраните доказателства и наличието на приемо-предавателни протоколи и издадени фактури между отделните страни - на първо място между жалбоподателя и подизпълнителите /процесните фактури/ и на следващо между жалбоподателя и основните възложители и безспорното извършване като краен резултат на съответните СМР - обстоятелство, което се удостоверява, както от свидетелските показания, така и от представените по делото удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежи и разрешение за ползване във връзка с процесните СМР, несъответствията в датите не са от решаващо значение, при това разминаванията са в рамките на няколко дни, което е допустим времеви период между договарянето и подписването на съответния договор. В конкретната хипотеза не само, че данъчната администрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от ревизирания субект, не само че не установява наличието на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива, а и посредством конкретната практика, която всъщност изисква ревизираното лице да доказва т. нар. "кадрова, техническа и материална обезпеченост", транспортът на стоките и прочие, за да му признае правото на данъчен кредит, всъщност ревизиращият орган е възложил в тежест на ревизирания субект да установява тези обстоятелства, което е в противоречие със задължителната практика на Съда на Европейския съюз в посочени последователно решения на СЕС, включително и части от мотивите в решението на първоинстанционния съд. Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фактури удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, надлежно документирани с първичен счетоводен документ и осчетоводени на база същия, по които е начислен правомерно данък и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Относно констатациите по ЗКПО: РА е отменен и в частта за извършеното преобразуване на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО на декларирания от дружеството финансов резултат за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и допълнително установените в тази връзка данъчни задължения за пряк данък, като в РА констатациите по ЗКПО са следствие на тези по ЗДДС, като във връзка с приетата от страна на органите по приходите нереалност на доставките по коментираните по-горе в настоящото решение доставки, същите са приели, че фактурите и останалите първични счетоводни документи не отразяват вярно извършени стопански операции, поради което и отчетените във връзка с тях разходи са документално необосновани. Поради последното е извършено и съответното преобразуване на финансовия резултат на осн. чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Така извършеното преобразуване, при решението на спора относно констатациите по ЗДДС е незаконосъобразно и правилно е отменен РА и в тази част. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения пред него РА като незаконосъобразен, административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение