Решение № 9542 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16613/2013 г.

Решение № 9542 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16613/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Румен Владимиров Ангов от гр. Сандански, подадена чрез упълномощен адв. Иванов, против решение № Ж-247 от 20.11.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Според жалбоподателя лицето Георги Попов не притежава владение върху имота на ул. "Солунска" № 29, ет. 2 в гр. Сандански. Жалбоподателят се позовава на висящо гражданско дело по чл. 108 от Закона за собствеността, твърди, че подадените пред ЧЕЗ декларации от Г. Попов са неверни и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Райков, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, също оспорва жалбата, като в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Свиленов изразява становище за неоснователност и оставяне жалбата без уважение. Като прецени приетите по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство пред ДКЕВР е образувано по две жалби, подадени от Румен Владимиров Ангов от гр. Сандански. Първата жалба е депозирана в Комисията с вх. № 11Р-00-73/21.06.2013 г. и с нея Румен Ангов се позовава на телевизионно предаване по Телевизия ТВ7. Релевира оплаквания, че жилището на ул. "Солунска" № 29, ет. 2 в гр. Сандански е придобито по наследство от баща му Владимир Ангов, който е бил абонат на електроснабдяващото дружество, но на 19.03.2009 г. лицето Г. Попов незаконосъобразно е придобило имота с нотариален акт за собственост, след което на 21.04.2011 г. по искане на титуляра на партидата електрозахранването е спряно и е възстановено през м. април 2012 г. Твърдението на молителя е, че новият собственик Г. Попов не владее имота и е подписал невярна декларация в този смисъл, поради което с действията си "ЧЕЗ Електро България" АД без основание съдейства на лицето Г. Попов. Тази жалба е изпратена на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за разглеждане и становище. С писмо изх. № 100000054006/8.07.2013 г. дружеството е уведомило ДКЕВР, че електрическата енергия на клиента Георги Попов от гр. Сандански, ул. "Солунска" № 29 се измерва с електромер с фабричен номер № 3078284 и абонатен № 1210505031, като по заявка за прекъсване, подадена от клиента, електроснабдяването е преустановено на 21.04.2011 г. и е възстановено през 2012 г. С втора молба, входирана в ДКЕВР на 11.07.2013 г., Румен Владимиров Ангов изразява недоволството си от отговора на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и е заявил искане дружеството да не извършва занапред действия, тъй като за обекта е налице висящо гражданско дело, имащо за предмет владението на имота. По тази молба "ЧЕЗ Разпределение България" АД е уведомило ДКЕВР, че изисканите допълнителни данни са от компетентността на "ЧЕЗ Електро България" АД и последващата кореспонденция по случая ще бъде изпратена от крайния снабдител. С писмо, постъпило в ДКЕВР с вх. № Е-11Р-00-73/10.09.2013 г. "ЧЕЗ Електро България" АД е информирало, че до 19.04.2011 г. доставката на електрическа енергия на горепосочения адрес е извършвана на основание договор с Владимир Ангов, който видно от представено Удостоверение за наследници е починал през хххх г. По повод на заявление вх. № 1200319420/19.04.2012 г. след представяне на изискуемите документи е сключен договор с Георги Попов, като снабдяването на имота с ел. енергия е било преустановено и съответно възстановено по негови заявления за временно прекъсване и за възстановяване на електрозахранването. По жалбите на Румен Владимиров Ангов е изготвен Доклад от Славчо Смилков - за Главен директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", входиран на 08.10.2013 г., в който са обсъдени установените факти и са направени изводи, че подаването на ел. енергия на потребителя Георги Попов е започнало в срок от 7 дни от датата на подаване на писменото му заявление, съобразно чл. 8, ал. 2 и 3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД. В доклада е налице позоваване на чл. 47, т. 2, на чл. 9, ал. 1 и на чл. 13, т. 5 от посочените общи условия и на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗЕ и е предложено ДКЕВР да вземе решение за прекратяване на преписката вх. № 11Р-00-73/21.06.2013 г. Визираният доклад е обсъден на закрито заседание на ДКЕВР на 20.11.2013 г., обективирано в приложено към преписката Извлечение от протокол № 171 от същата дата. С процесното решение № Ж-247 от 20.11.2013 г. е прекратена преписката, образувана по жалби с вх. № 11Р-00-73 от 21.06.2013 г. и 11.07.2013 г. от Румен Ангов, подадени чрез пълномощник адв. Иван Иванов, срещу "ЧЕЗ Електро България" АД. Решението е съобщено на адресатите му с известие за доставяне, получено от Румен Ангов на 25.11.2013 г., който го оспорва с жалба, подадена на 9.12.2013 г. чрез ДКЕВР до Върховния административен съд. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 13, ал. 7 от ЗЕ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № Ж-247 от 20.11.2013 г. ДКЕВР е счела, че предприетите действия от страна на "ЧЕЗ Електро България" АД са осъществени в изпълнение на процедурата, предвидена в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, в резултат на което е приела, че случаят е изяснен и е постановено прекратяване на преписката. Оспореният акт на ДКЕВР е издаден от компетентният независим специализиран държавен колективен орган, който по силата на чл. 10 от ЗЕ осъществява регулирането на дейностите в енергетиката, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 146 и чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г./. Оспореното решение е постановено в писмена форма, мотивирано е и съдържа изискуемите фактически и правни основания за издаването му. Обжалваното решение на ДКЕВР е произнесено при стриктно спазване на процедурата, визирана в Глава девета, Раздел I от приложимата Наредба № 3 от 21.03.2013 г., като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Това е така, защото след получаване на двете жалби вх. № 11Р-00-73 от 21.06.2013 г. и 11.07.2013 г., подадени от Румен Ангов, чрез пълномощник адв. Иван Иванов, регулационният орган в енергетиката е изпълнил задълженията си по чл. 143 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., като е изискал от жалбоподателя пълномощно, удостоверяващо упълномощаването на адв. Иванов в съответствие с нормата на чл. 18 от АПК и след представяне на надлежно пълномощно е изпратил преписи от двете жалби на "ЧЕЗ Електро България" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, от които е изискано становище, проверка и представяне на преписката по жалбите, с което са изпълнени императивните изисквания на чл. 146, ал. 4 от горепосочената наредба. След приключване на проверката от страна на ДКЕВР е изготвен доклад от Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", входиран в ДКЕВР на 8.10.2013 г., който е внесен от председателя на Комисията за разглеждане в закрито заседание, в съответствие с разпоредбата на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. При тези данни решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, защото ДКЕВР точно е спазила изискванията, визирани в приложимите норми. Преди всичко следва да се отрази обстоятелството, че съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. при установяване на нарушение, правомощието на Комисията е да даде задължителни указания и подходящ срок за изпълнението им. В конкретната хипотеза обаче оплакванията на жалбоподателя са за спряно електрозахранване в периода от 21.04.2011 г. до м. април 2012 г., когато по негово твърдение електрозахранването е възстановено. Тоест към датите на предяваване на двете жалби до ДКЕВР - 21.06.2013 г. и 11.07.2013 г. и към момента на постановяване на обжалваното решение - 20.11.2013 г. е безспорно, че на оспорващият не е спряно подаването на електрическа енергия, което означава, че е безпредметно даване на задължително указание и срок за изпълнение в този смисъл от ДКЕВР на "ЧЕЗ Електро България" АД. По отношение на периода, през който по искане на титуляра на партидата временно е преустановено електрозахранването на процесния имот, решаващият съдебен състав счита, че също не е налице нарушение и "ЧЕЗ Електро България" АД е действало в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД. По делото е установено, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 771, том I, рег. № 825, дело 70 от 2009 г., лицето Румен Владимиров Ангов е продало на 19.03.2009 г. на Георги Иванов Попов свой недвижим имот, намиращ се на административен адрес: гр. Сандански, ул. "Солунска № 29, втори жилищен етаж със застроена площ 120, 00 кв. м за сумата 37060,00 лв. Посоченият нотариален акт е приложен към административната преписка, не е оспорен от жалбоподателя в хода на процеса и е приет като доказателство по настоящото дело. Същият нотариален акт е представен от купувача Георги Иванов Попов в "ЧЕЗ Електро България" АД със заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди вх. № 12000319420/19.04.2011 г., въз основа на които документи дружеството е сключило договор с Георги Попов за продажба на електрическа енергия, като консумираната ел. енергия се отчита с електромер № 3078284 и се фактурира с клиентски номер № 310192399017. Съдът намира, че действията на електроснабдителното дружество са законосъобразни и са в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, според която разпоредба в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението започва продажбата на електрическа енергия на собственика. ДКЕВР правилно е съобразила обстоятеството, че като потребител на ел. енергия до 19.04.2011 г. е бил вписан Владимир Ангов, който обаче е починал на хх.хх.хххх г., съобразно приложеното към преписката удостоверение за наследници № 294/18.03.2009 г. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД наследниците на потребителя е следвало в 30- дневен срок в писмена форма да уведомят дружеството за всяка промяна, свързана с личните данни на потребителя или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта. В случая визираното изискване не е изпълнено и на името на жалбоподателя Румен Ангов не е открита партида и същият не притежава качеството на клиент на "ЧЕЗ Електро България" АД. По отношение на твърдението, развито в жалбата до съда, че купувачът на имота - Георги Иванов Попов е подписал невярна декларация пред "ЧЕЗ Електро България" АД, съдът счита, че не следва да се обсъжда в това съдебно производство, защото то е предмет на разглеждане в гражданския спор, който е висящ и се разглежда по общия исков ред. Лицето Георги Иванов Попов не е страна в производствата пред ДКЕВР и пред съда и неговите действия не са обект на разглеждане и обсъждане, защото целта на процедурата, уредена в чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ е решаване на спорове на клиенти с доставчици на енергия, а не спорове между отделни клиенти относно техни действия. Следва да се има предвид и обстоятелството, че нито "ЧЕЗ Електро България" АД, нито ДКЕВР разполагат с разследващи правомощия да проучват и изследват истинността на представени заявления и декларации, за които отговорност носят лицата, които са ги подписали. Възражението на жалбоподателя е, че електроснабдителното дружество е следвало да откаже продажба на ел. енергия на новия собственик - Георги Иванов Попов, позовавайки се на чл. 9, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, тъй като в продадения през 2009 г. имот е имало друг потребител на електрическа енергия. Съдът намира, че в случая е релевантен фактът не само дали е имало друг ползвател на ел. енергия, а и дали той е потребител по смисъла на ЗЕ и приложимите общи условия. Както бе установено по- горе жалбоподателят Румен Ангов няма вписана партида на свое име и не е клиент със съответния номер и електромер, с оглед на което същият не може да се ползва от цитираната разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД. Съгласно чл. 1, ал. 4 от същите общи условия продавачът продава електрическа енергия на потребители, в случай, че са присъединени към съответната електроразпределителна мрежа след разрешение на ДКЕВР. В конкретния случай това условие не е изпълнено, доколкото към датата на сключване на договора на Георги Иванов Попов с "ЧЕЗ Електро България" АД, жалбоподателят не е бил присъединен към мрежата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Относно временно преустановеното електрозахранване по искане на титуляра на партидата Георги Иванов Попов, съдът счита, че също не е осъществено нарушение и електроснабдителното дружество е действало съобразно изискванията на чл. 44, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, според която норма при писмено заявление от потребителя продавачът спира продажбата на електрическа енергия за определен срок. В случая по искане на потребителя Георги Попов електрозахранването на придобития от него недвижим имот е спряно и отново по негово искане електрозахранването е възстановено през м. април 2012 г. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че от страна на електроснабдителното дружество не е допуснато отклонение и противоречие с приложимите материалноправни норми, които са тълкувани и приложени законосъобразно от ДКЕВР, която правилно и обосновано е прекратила преписката. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на оспорващия за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ДКЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. На основание на горното и на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 148 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение