Решение № 17356 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9321/2019 г.

Решение № 17356 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9321/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Енчева, подадена чрез пълномощник адв. Раднев, срещу Решение № 104/10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 48/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Сливен, с което е отхвърлена жалбата ? против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 3 от 22.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ)"Земеделие" – Ямбол и е осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 100 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на разноски за първа и втора инстанция. Ответникът – директора на ОД на ДФЗ – гр. Ямбол, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Сливен. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС – Сливен е бил АУПДВ № 3 от 22.01.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Ямбол, с който на М. Енчева е отказано изплащане на финансова помощ общо в размер на 9 779, 00 лева представляваща второ плащане по договор № 20/06/3/0.0.2758/29.03.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лева, подлежащо на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта. С оспореното в настоящото производство решение, АС – Сливен е отхвърлил жалбата против издадения АУПДВ и е осъдил М. Енчева да заплати разноски в размер на 100 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че М. Енчева била регистрирана с УРН № 666345 в ДФ "Земеделие". Съгласно подадено от същата заявление за подпомагане и бизнес план към него, Енчева заявила като цел увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2 000 евро. Съобразно таблица 8 към приложения бизнес план, планираните инвестиции и дейности включват закупуване на трактор на стойност 5 000, 00 лева и прасковена градина от 3, 6 дка. На 29.03.2017 г. между ДФЗ и М. Енчева бил сключен договор № 20/06/3/0.0.2758 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" като на 13.04.2017 г. било отпуснато първото плащане по договора в размер на 19 558 лева. С писмо изх. № 01-283-6500/1029 от 28.11.2018 г. директорът на ОД на ДФЗ – Ямбол уведомил М. Енчева, че на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ, поради това, че при извършени проверки по повод подадена заявка за второ плащане по договора е установено неизпълнение на същия – постигане на специфичен резултат, чрез закупуване на трактор с левова равностойност 2 000 евро, а документалното установяване сочело, че такава техника е закупена на стойност 1 000 лева, която сума не покривала изискването инвестицията да е в размер на посочената като минимум стойност. На 24.01.2019 г. бил издаден процесният АУПДВ № 3/22.01.2019 г., с който е отказано второ плащане по гореописания договор в размер на 9 779, 00 и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лева ведно с дължимата лихва. По делото са разпитани свидетели и е била изготвена съдебно-техническа експертиза за определяне на пазарната цена на процесния трактор, от която е установено, че справедливата пазарна стойност на колесен трактор Т25 А е на обща стойност 2 537, 00 лева. При така установената фактическа обстановка, АС – Сливен е приел, че оспореният АУПДВ, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и приложимите правни норми като е изложил мотиви, че безспорно е установено, че М. Енчева действително е закупила трактор по силата на договор от 30.11.2017 г., но за сумата от 1 000 лева, като същият е заведен като дълготраен материален актив. Административния съд е приел, че дори и да се приемат твърденията, че жалбоподателката е извършила ремонтни дейности, то съгласно заключението на вещото лице, справедливата пазарна стойност на трактора възлиза на 2 537 лева. Съгласно приетия бизнес план, задължението за закупуване на трактор като инвестиция следва да бъде в размер най-малко на 5000 лева. Съдът е направил извод, че въз основа на приложимите норми от Наредба № 10/10.06.2016 г., предпоставки за подпомагане са одобряването на бизнес план, поради което коректното изпълнение на същия, е въведено като императивно изискване. При липсата на коректно изпълнение, Разплащателната агенция изисква връщане на полученото от ползвателя първо плащане и не му дължи второ плащане. Въз основа на тези правни изводи АС – Сливен е приел, че оспореният АУПДВ е правилен и законосъобразен, и подадената жалба е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно постановено. Административният съд – Сливен е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящия състав на Върховния административен съд. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е обсъдил приложимите материалноправни разпоредби от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/. По делото е установено, че подаденото заявление за подпомагане, е класирано и одобрено с конкретно приложен бизнес план, които е изготвен от самата жалбоподателка. Видно от същият, е посочено закупуване на конкретно определен материален актив за селскостопански нужди - 1 брой трактор с определена минимална стойност 5 000 лева за периода 2016/2017 г. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че жалбоподателката е направила договорената инвестиция в уговорения размер и в срок. От събраните доказателства, безспорно се установява, че М. Енчева е закупила трактор T25 A за сумата от 1 000 лева, като е извършила смяна на навесна система и основен ремонт на двигателя. Съгласно приетото заключение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза неоспорено от страните, така извършените подобрения върху процесния трактор са на установена справедлива пазарна цена в размер на 2 537, 00 лева. В тази връзка, административния съд правилно е приел, че тази стойност не покрива поетия ангажимент за стойност на инвестицията най-малко левовата равностойност на 2000 евро, съгласно приложения бизнес план. Обосновани са изводите на съда, че жалбоподателката като ползвател по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е нарушила нормативно установеното задължение за коректно изпълнение на бизнесплана, заложено в т. 14, б. "а" от параграф единствен от ДР на Наредбата, което от своя страна е довело до прилагане на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Съгласно цитираната разпоредба, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Доводите изложени в касационната жалба относно неправилното тълкуване на Наредбата от съда също са неоснователни. В конкретния случай, от значение за правилното разрешаване на спора е дали М. Енчева действително е заплатила сумата от 2 000 евро /или левовата равностойност/ за закупуване на посочения в бизнес плана и договор дълготраен материален актив – трактор. По какъв начин е извършено плащането е неотносимо към правния спор, тъй като безспорно е доказано, че жалбоподателката не е закупила трактор на горепосочената стойност съгласно одобрения бизнес план. Неясен е довода в жалбата, относно тълкуването на договорите, и приложението на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. Действително договорите следва да се тълкуват в смисъла на посочената разпоредба, но при констатирано явно неизпълнение на приложения бизнес план, който е неразделна част от сключения договор, съдът е достигнал до единствения правилен извод за неоснователност на подадената жалба срещу постановения АУПДВ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. е идентична по смисъл и съдържание с чл. 9, т. 2 от сключения между фонда и бенефициента договор № 20/06/3/0.0.2758 от 29.03.2017 г. и същата ясно регламентира правните последици от неизпълнение на задълженията на ползвателя на безвъзмездната помощ. Тук следва да се добави, че първоинстанционният съд е обсъдил представените документи удостоверяващи закупуване на друг вид селскостопанска техника – косачка и тороразпръсквачка, но както правилно е приел, финансирането на такъв вид техника не е поето като ангажимент от страна на ДФ "Земеделие", видно от договора, бизнес плана и приложенията към тях. Закупуването от страна на земеделския стопанин на дълготрайни активи, различни от преценените за целево субсидиране, не може да ангажира фонда, доколкото същият е обвързан с възприетите условия за финансиране. По изложените съображения, решението на Административен съд - Сливен не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани от ответника по касация – директора на ОД на ДФЗ – Ямбол. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,