Решение № 434 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 512/2012 г.

Решение № 434 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 512/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба от Ц. В. Й. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК на решение от 12.06.20008 г. по гр. д. № 17/2008 г. на РС - Кула, с което е допусната съдебна делба на земеделски имоти, възстановени с решение № 2222/28.01.1997 г. и решение № 222/28.01.1997 г. на наследници на Й. В. П. между Д. Т. Г., С. В. Й., Ц. В. Й. и В. И. Й. и възстановените на наследници на същия наследодател с решение № 1/29.06.2000 г. три горски имота между същите съделители и Ж. А. И. и И. А. И. Прилага заявление-декларация за влизане в ТКЗС на прекия си наследодател В. Й. В., опис-декларация от партидата на негово име на внесените от него земи в ТКЗС и декларация от него от 1949 г. След подаване на молбата, молителката е починала на 21.06.2012 г. и е наследена от В. А. В., който поддържа молбата. Подадената молба от С. В. Й. е върната с влязло в сила разпореждане № 1 от 6.01.2012 г., поради което тази молба не може да бъде обсъждана. Ответницата по молбата Д. Т. Г. оспорва молбата Ответницата С. В. Й. не взема становище по молбата. Счита, че не правилно е върната подадената от нея молба, но както вече бе посочено, този въпрос не може да бъде обсъждан, защото разпореждането за връщането й е влязло в сила. В. Й. моли да се отмени решението на посочените в молбата основания. Останалите ответници по молбата не вземат становище. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна. Съдът приема, че е в срок, тъй като не е поставен входящ номер. Първото разпореждане върху нея е поставено на 7.12.2011 г. Молителката твърди, че не е била редовно уведомена за изготвяне на решението, тъй като е посочено, че пълнолетна сестра на лицето с фамилия Й. отказва да получи съобщението. Сестрата на молителката е С. Й. Ако уведомлението за изготвяне на решението е нередовно връчено, молбата е недопустима, защото би била подадена против решение, което не е влязло в сила. Основанието по чл. 303, т. 5 от ГПК е насочено към отмяна на влязло в сила решение, когато страната не е участвала в производството по постановяването на което са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието й лично, или чрез представител. Това основание не се отнася за случая, когато страната не е била надлежно уведомена за решението, защото в този случай то не е влязло в сила по отношение на нея и пътят на защита е чрез обжалване. Съдът приема, че молителката е уведомена и по отношение на нея, респективно на наследника й, е влязло в сила решението. На 8.12.2008 г. е оформено съобщение за датата на съдебното заседание от втората фаза, връчено редовно при отказ на лицето, удостоверен с подписа на свидетел. От тази дата до настоящия момент не е била подадена въззивна жалба, поради което решението на РС е влязло в сила. В хода на производството по първата фаза на делбата, молителката е била редовно призована на 19.05.2008 г. основание чл. 47 от отменения ГПК при отказ, удостоверен от свидетел. Следователно не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото страната е била редовно призована за съдебните заседания в първата фаза на делбата, а това, че не е взела участие е резултат от нейно поведение. Молителката се позовава и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. За да е налице това основание е необходимо доказателствата, които представя да са новооткрити и страната да не е могла да се снабди с тях по обективни, независещи от нея причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Не е налице нито една от тези кумулативно необходими предпоставки. Молителката е могла да се снабди с приложените доказателства и в хода на производството. Тя не сочи обективни причини, които да са и попречили да направи това. Представените доказателства: опис-декларация от партидата на прекия й наследодател за внесените от него земи в ТКЗС и декларация от него от 1949 г. са такива, които са относими към правото на възстановяване на собствеността. Това производство обаче е приключило с влезли в сила решения. Между наследниците не е провеждано производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, което да е основание за изменение на решенията на ОСЗГ за възстановяване на земите и горите. В производството за делба съделителите се легитимират с решение на "Общинската служба земеделие и гори", които имат конститутивно действие и установяват вече възстановено право на собственост. В производството за делба не може да се развиват спорове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото те имат за предмет правото на собственост към минал момент, а делбата се извършва на възстановено вече съществуващо към настоящия момент право на собственост върху обособени имоти. Затова представените доказателства са неотносими към иска за делба и не са основание за отмяна на влязлото в сила решение по допускането й. По изложените съображения, молбата е неоснователна и на двете предявени основания, поради което следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение