Решение № 1260 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2012 г.

Решение № 1260 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1160/2012 г. по описа на Административен съд - София град. В касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП се твърди, че обжалваното решение, с което е отменен РА № 2171102173/2011 г., потвърден с решение № 1475/2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" София е постановено при допуснати нарушения на материалният закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Витафрукт" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Депозирана е и касационна жалба от "Витафрукт" ЕООД срещу решението в частта за разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" София. Успоредно с това счита, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по своевременно направено от "Витафрукт" ЕООД искане за присъждане на разноски, което иначе е обсъдил в мотивите на решението си, поради което делото следва да се раздели и в тази му част - върне обратно на АССГ за произнасяне по направеното искане. Върховният административен съд, осмо отделение, намира подадената касационна жалба от директора на дирекция "ОУИ" София за допустима, като подадена в срок, срещу обжалваем акт, от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че РА № 2171102173/2011 г., потвърден с решение № 1475/2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" София е материално незаконосъобразен, тъй като противно на установеното от ревизионният орган, дружеството - ответник е осъществило реални доставки, ползващи се в правото на приспадане на данъчен кредит. Приел е, че същото това обстоятелство се подкрепя от приложените по делото доказателства, налагащи приложението на чл. 6, ал. 1 ЗДДС към конкретната фактическа хипотеза. В резултат на това е отменил обжалвания акт и е признал на дружеството жалбоподател право на данъчен кредит в общ размер на 5 564.36 лв. по 11 бр. фактури, издадени от "Хелиос - СПВ" ЕООД през м. м. 08 и 09.2010 г. Така направения извод е правилен и обоснован. За да бъде изпълнено основаното на чл. 6, ал. 1 ЗДДС условие е необходимо да е налице реално предаване в чужда фактическа власт на вещта, обект на съответната доставка. Според легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а според чл. 25, ал. 1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т. е. не е достатъчно по принцип стоките да са доставени и налични при получателя, а е необходимо правото на собственост върху същите да е прехвърлено именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. На следващо място и притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване. Т. е. по силата на приложимите към спора разпоредби следва, че доставката няма формален, а реален характер - при който възникването на разпоредителното право с вещта не е достатъчно, необходимо е и възникване на фактическата власт върху него. Наличието на реална доставка, като необходима за упражняването на право на данъчен кредит предпоставка е положителен за ревизираното лице факт, поради което същото доказва осъществяването му с приложените по делото складови разписки, установяващи предаването на въпросните стоки при получаването им в складовете на доставчика. Същите са транспортирани след това до купувача, като са налице и пътни листа, командировъчни заповеди на служителки в ревизираното дружество, които като свидетели по делото потвърждават посочените факти. Налице са и редовно издадени фактури, касови бонове за извършени плащания в брой, както и банкови преводи за останалата част от фактурите. Същите документи отразяват идентични като дата, количество и цена документи, като анализа на представените пътни листа, описаното в складовите разписки превозно средство, с което стоките са транспортирани, позволява да се направи изводът за пряка връзка между приложените по делото документи с реално осъществената доставка. От юриспруденцията на СЕС по приложението на директива 2006/112, несъмнено следва, че отказът на правото на приспадане на дължимия ДДС представлява изключение от основния принцип, какъвто е правото на приспадане, поради което трябва компетентния орган по приходите да установи обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки така, че отказът да бъде обоснован и в съответствие с общностното право /в тази връзка виж решение от 21 юни 2012 г. по дело Mahageben и David, C-80/11 и C-142/11, както и решение от 6 декември 2012 г. по делото Боник, C-285/11/. Така в настоящия казус, на първо място - с оглед установената тежест на доказване, органът по приходите не е доказал, че е налице основание за отказ, т. е., че е налице опит или довършен състав на данъчната измама, както и че ревизираното лице е знаело или трябвало да знае за участието си в нея. Напротив - въпросът за това налице ли е данъчна измама, не е повдиган, очевидно не стои между страните. На второ място, видно от описаните по-горе приложени от страната доказателства, ревизираното лице е доказало, че е налице действителна, съобразно изискванията на ЗДДС, сделка. С оглед твърденията на касатора, че е налице нередовно водено счетоводство от страна на "Витафрукт" ЕООД, Върховният административен съд не веднъж се е произнасял, че в подобен контекст, наличието на редовно водено счетоводство при ревизираното лице е обстоятелство, неотносимо към спора /за справка Решение № 631 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2010 г./. Предмет на конкретния спор са доставките, по повод които следва или не да се признае право на приспадане на данъчен кредит, като с оглед правната и фактическа страна на спора и конкретно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 68 и сл. ЗДДС, следва извода за законосъобразност на първоинстанционният съдебен акт, с който е отменен РА № 2171102173/2011 г., потвърден с решение № 1475/2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" София. В касационната жалба на "Витафрукт" ЕООД е посочено, че се обжалва решението в частта за разноските. Видно от решението съдът е обсъдил искането на страната за присъждане на разноски, но не се е произнесъл по него с диспозитива на решението. В депозираната пред настоящата инстанция жалба е направено искане за присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство. Настоящият състав приема, че по същество тя представлява искане за допълване или изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Компетентен да се произнесе по това искане е съдът постановил решението, поради което молбата на "Витафрукт" ЕООД за присъждане на разноски по адм. д. № 8893/2011 г. следва да се изпрати на АССГ по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение: