Решение № 3527 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на В. Войнов, гр. Благоевград, против решение 638/10.04.2023 г. по адм. д. 960/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Иска отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Оспорва изводите на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в предвидения законов срок. Развива съображения, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не са взети предвид факти и обстоятелства, свързани както с начина на предаване на телефона, така и с последващите действия и липсва умисъл за извършеното дисциплинарно нарушение. Твърди, че наказанието е наложено без да е взето под внимание цялостното поведение на държавния служител, като същият е бил награждаван четири пъти и не са му налагани дисциплинарни наказания. Не претендира разноски. Ответната страна директор на Областна дирекция на МВР- Благоевград, чрез юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения развити подробно в писмено становище. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба и развива съображения в писмен вид. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при спазване на забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания и извършен контрол по чл. 218 от АПК. С оспореното решение АС- Благоевград е отхвърлил жалбата на В. Войнов против заповед 244з-2819/28.09.2022 г., на директора на ОД на МВР- Благоевград, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал. 2, т.4 (т. т. 8,15,19,20,24 и 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР ), деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор В. Войнов [заличен текст]. За да постанови този резултат, съдът е приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедура по налагане на дисциплинарното наказание, включително срока по чл.195, ал. 2 от ЗМВР, разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР за изслушване на служителя и даване на писмени обяснения. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че в периода от 01.11.2021 г. до 10.03.2022 г. младши инспектор В. Войнов е задържал без правно основание предаденият му по време на изпълнение на служебните му задължения като пост 1 в град [населено място], [улица], мобилен телефон марка и модел: Huawei Р30 с IMEI: [номер] от гражданина Б. Карабельов. Приема за доказани вменените на жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, т.13 ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за които се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение . Наказанието съответства на характера и тежестта на нарушението, като е взето под внимание и цялостното поведение на служителя по време на службата. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, както в хода на административното производство, така и в съдебната фаза на процеса. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите са изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Неоснователно е конкретното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон на чл.195, ал. 2 ЗМВР относно срока за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина срокът за налагане на дисциплинарното наказание е две години от извършването му и двумесечен от откриване на нарушението. С оглед датата, на която обобщена справка и становището на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) са постъпили при дисциплинарно наказващия орган (ДНО) 11.07.2022 г., доказателствата за ползване на отпуск поради временна неработоспособност общо в размер на 35 календарни дни в периода 12.09.2022 12.10.2022 г., съобразени съгласно чл. 195, ал. 3 ЗМВР, правилно е установено от първоинстанционния съд, че дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР. Спазен е и двугодишния срок по чл. 195, ал. 2, предл. второ от ЗМВР, тъй като се касае за нарушение, извършено в периода от 01.11.2021 г. 10.03.2022 г., като началната датата на нарушението се счита 01.11.2021 г., а заповедта е издадена на 28.09.2022 г. Следователно твърденията в касационната жалба не намират опора в закона и доказателствата по делото. По смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания. Като "тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, които следва да бъдат съблюдавани при изпълнение на служебните им задължения и извън службата. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Нарушението на посочените в заповедта за уволнение разпоредби на Етичния кодекс, с които Войнов е запознат, обуславят квалификацията на поведението на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, което в случая е довело до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение . В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) 3 от 2007 г. по т. д. 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност . Според същото ТП не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на касационния жалбоподател, е станало достояние както на служители в РП Благоевград и служители в системата на МВР, констатирали нарушението, така и на трети лица- Карабельов, а предвид отразяването на инцидента в публикации в местните медии и на широк кръг лица извън системата на МВР. Независимо от твърденията на касатора, че е върнал доброволно вещта, не е имал намерение да я присвои, неволно я е прибрал, неговото поведение нарушава конкретни етични правила и дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията. По делото има доказателства, които оборват твърдението за липсата на умисъл и това са справките от мобилния оператор. Поради това наложеното наказание е законосъобразно, в какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния съд. Неоснователни са твърденията, че съдът не е съобразил възражението за несъразмерност на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание на фона на безупречната служба на държавния служител, който не е наказван и е награждаван четири пъти. Съдът е обсъдил вида на нарушението на Етичния кодекс, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата и правилно е приел, че наказанието е законосъобразно. Предвид изложеното при липса на касационни основания за отмяна, решението като правилно следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение