Решение № 6751 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“-Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решение № 167 от 16.01.2026г., постановено по адм.дело № 199/2025г. по описа на Административен съд(АС)-Благоевград, с което са отменени задължителни предписания, дадени с Протокол за извършена проверка № ПР2501231/31.01.2025 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, в частта по т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13 от Протокола. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъдат потвърдени оспорените пред първоинстанционния съд предписания. Претендира и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация „Ивек 53“ ЕООД, ЕИК 202056409, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Сандански, [улица], не представя писмен отговор. Редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред АС-Благоевград по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.405,т.12 от КТ, е оспорената от ответника „Ивек 53“ ЕООД принудителна административна мярка, наложена му и представляваща предписания по т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13, посочени в Протокол за извършена проверка № ПР2501231/31.01.2025 год., с които в качеството му на работодател, е указано да изпълни задължението си да изплати на работника Е. Й. Д. дължими командировъчни пари за периодите на неговото командироване, съответно: от 26.04. до 27.04.2024 год.; от 07.05. до 31.05.2024 год.; от 03.06. до 30.06.2024 год.; от 01.07. до 31.07.2024 год.; от 01.08. до 30.08.2024 год.; от 01.09. до 30.09.2024 год.; от 01.10. до 30.10.2024 год. и от 01.11. до 25.11.2024 год.(предписания от т. 6 до т. 13 от Протокола), по силата на писмени заповеди за командироване, приложени и приети като писмени доказателства по делото, и съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (Обн., ДВ. Бр.115 от 2004 г.). За да обоснове краен правен извод, че сезиралата го жалба от адресата на оспореното предписание е основателна, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че процесната принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. По основният спорен между страните въпрос за дължимостта на командировъчни пари на Е. Й. Д. за процесните периоди, съдът е приел, че по делото не се установява неизпълнение от работодателя „Ивек 53“ ЕООД на посоченото задължение, което от своя страна е предпоставка за наложените ПАМ, поради което оспорените предписания са отменени като незаконосъобразни. За изясняване на спорния въпрос съдът е назначил съдебно счетоводна експертиза, която е кредитирал изцяло и от която се установява, че съгласно заповедите за командировка и последващите счетоводни справки на Е. Д. са начислени и общо дължими командировъчни разходи в размер на 13 005. 90 лв., при фиксирана ставка от 35 евро/ден за реален брой командировъчни дни по заповед (общо 190 дни). Ежемесечно в края на календарния месец е изготвян счетоводен документ за отчитане на разходите за командировка в чужбина на лицето. От превежданите суми по дебитна карта и респективно тегленията от тази дебитна карта от Е. Д. са прихващани дължимите суми за командировка. Според експерта, дължимите суми за командировка по издадени заповеди са 13 005. 90 лв., а прихванатите суми за командировка от дебитната карта са в размер на 12 968. 00 лв.(официално отчетени в разходо-оправдателни документи и осчетоводени по с/ка 609/1), като е налице разлика от 37. 90 лв. За процесния период по предоставената на лицето дебитна карта са били изтеглени общо 13 490. 00 лв., отчетени като 36 транзакции. В заключение, вещото лице твърди, че средствата, изтеглени от дебитната карта, са били предназначени изцяло за покриване на командировъчни разходи, което се установява от счетоводните записвания - всяко теглене е обвързано с конкретна заповед за командировка, а сумата е съпоставима с броя на дните и фиксираната ставка, като това съответствие е отразено в счетоводните документи. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Правните изводи на съда относно материалната компетентност на контролните органи на дирекция „Инспекция по труда“ да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя, се споделят от касационния съд. В хода на съдебното производство пред Административен съд – Благоевград (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички възражения, на които е даден убедителен отговор. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 12 контролните органи дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Материално законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд, след правилна преценка на доказателствата, в т.ч. и експертни, е възприел аргументацията на работодателя, че командировъчните пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове на Е. Й. Д., командирован с писмени заповеди за командироване, са изплащани посредством дебитна карта, предоставена на лицето. Вещото лице изрично е пояснило и поддържа, че в счетоводството на работодателя има ярка следа, че процесните суми за командировка на Е. Д. са изплатени и получени, независимо че не е посочвано конкретното основание за плащане за командировъчни. Гореизложеното обосновава извод за правилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесния административен акт, поради което и при липсата на касационни основания, водещи до отмяна на оспореното съдебно решение, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на сторените в хода на съдебното производство деловодни разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не се дължат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,