Решение № 8198 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8411/2015 г.

Решение № 8198 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8411/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Е. Т. К." ЕООД гр. С., срещу решение № 3149 от 7.05.2015 г., постановено по адм. д. № 5451/2014 г. по описа на Административен съд С. град. К. твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК при изложени подробни съображения в жалбата. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго по същество от касационната инстанция, с което се уважат предявените от дружеството искове. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния му представител адв. Гайдарска. Ответникът, Национална агенция за приходите, гр. С. чрез процесуалния си представител юриск. И. в писмен отговор и съдебно заседание взема подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред административния съд се е развило по исковата молба на "Е. Т. К." ЕООД гр. С., против Национална агенция за приходите /НАП/, гр. С., с която са предявени обективно съединени искове: за сума в размер на 93 813 лева, претендирано обезщетяване за причинени имуществени вреди, съставляващи направени разноски - заплатено адвокатско възнаграждение, произтичащи от отменен по административен ред, като незаконосъобразен, Ревизионен акт № 2001009446/28.02.2011 г., както и за сумата от 21 796.56 лева, съставляваща законната лихва върху исковата сума, считано от 31.01.2012 г., деня, следващ датата на заплащане на адвокатския хонорар, до датата на исковата молба. С обжалваното решение Административен съд С. град е отхвърлил предявените на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ искове, като неоснователни. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по административен ред ревизионен акт, но между извършеното плащане на адвокатско възнаграждение от ищеца и отмяната на акта не е налице пряка и непосредствена връзка, тъй като от една страна извършеното плащане не произтича от отменения акт, а от доброволна договореност между страните, а от друга, ползването на правна защита и адвокат в производството по административно обжалване на ревизионния акт не е задължително. Решението е правилно, като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото се претендират вреди от отменен като незаконосъобразен ревизионен акт, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., след обжалването му пред по-горестоящия административен орган, като се претендира обезщетяването им по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неправилно е прието в обжалваното решение, че заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство, приключило с отмяна на оспорения акт не произтича, не е последица от тази отмяна, поради наличието на договорни правоотношения, основаващи извършеното плащане, след като адвокатската защита не е и задължителна. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и такива вреди се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В случая обаче ищеца, за когото е доказателствената тежест не ангажирал доказателства, установяващи твърдяното причиняване на вреди, в размера на заплатено адвокатско възнаграждение, в хода на и за нуждите на проведеното административно производство. Причинната връзка между отменения акт и вредите, като негова пряка и непосредствена последица не се презюмират, а подлежат на доказване в производството пред съда, което не е сторено от страната, върху която лежи доказателствената тежест. Извършеното от ищеца плащане се основава на сключен договор за правна защита и съдействие, с анекс към него, предхождащи издаването на отменения ревизионен акт. Техен предмет е осъществяване на процесуално представителство и защита пред органите на НАП, Административен съд С. и Върховен административен съд на ревизионен доклад, както и на евентуално издадения във връзка с него ревизионен акт. Осъществяването на процесуално представителство в развилото се производство по обжалване на ревизионния акт не се твърди в исковата молба, не се и установява от доказателствата по делото - липсват каквито и да е данни за реално извършена правна услуга, предмет на договора. Наличието на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение не основава твърдяната от касационния жалбоподател причинна връзка между претендираните за обезщетение разходи и незаконосъобразността на административния акт, при недоказване на относимостта на извършения разход към отмяната му, при което предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан. Неоснователен при това положение се явява и акцесорният иск за присъждане на лихви върху главницата. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Не се доказва такива реално да са сторени, не е представен и списък по чл. 80 от ГПК, обективиращ претенцията по основание и размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение