Решение № 10293 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2018 г.

Решение № 10293 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Б. Боянова, чрез процесуалния и представител адв. Д. Терзиев срещу решение № 3990/14.06.2018 г. постановено по административно дело № 4537/2017 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдебното решение не е мотивирано достатъчно, а изложените мотиви се основават на част от събраните писмени и гласни доказателства, които не са изследвани в тяхната съвкупност и поотделно. Твърди, че съдът не е съобразил съдебната практика по аналогични случаи. Твърди, че съдът не й осигурил възможност да присъства на заседанието, в което са били разпитани свидетели, което е довело до нарушаване на принципа за равенство на страните. Оспорва се извършената от съда преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели, като счита, че това е довело до неправилни изводи относно принуждаването на Боянова да подаде молба за напускане. Неправилно е преценен и представеният формуляр за оценка на изпълнението, като счита, че съществената разлика между поставената годишна оценка и междинната такава е ясна индикация, че годишната оценка е поставена единствено с цел оказване на принуда върху Боянова да поиска прекратяване на служебното й правоотношение. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважи жалбата и по съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноски за един адвокат за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. Ответникът по касация – председателя на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/ оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска жалбата да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Боянова срещу заповед № 477/19.11.2010 г. на председателя на ДКХ, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 вр. чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, чл. 5, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта е прекратено служебното правоотношение с Боянова на длъжност "старши експерт" в отдел "Методология и разрешения", Дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" в ДКХ и жалбоподателката е осъдена да заплати деловодни разноски. За да постанови този резултат съдът въз основа на събраните по делото писмени доказателства е установил, че Б. Боянова е била назначена на длъжност "старши експерт" в отдел "Методология и разрешения", Дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" в ДКХ със заповед № 289/11.11.2002 г. Подала е заявление вх. № 2633/19.11.2010 г. до председателя на ДКХ, с което поискала прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл и да бъде освободена по взаимно съгласие от заеманата от нея длъжност, считано от 22.11.2010 г. Заявлението е уважено и на 19.11.2010 г. е издадена процесната заповед. Установено е, че от Боянова са искани писмени обяснения във връзка с извлечение от контролно – пропускателната система на ДКХ, съдържащо данни за влизанията и излизанията на оспорващата в сградата на Комисията, като такива да дадени устно и писмено. За периода 01.06.2009 г. – 01.01.2010 г. на Боянова били разпределени и е работила по 267 преписки, постъпили в ДКХ. От представения Формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността (за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции) е установено, че за периода от 01.04.2010 г. до 31.11.2010 г. на Боянова е поставена оценка 5 "неприемливо изпълнение", срещу която оценка служителката е възразила. По делото са разпитани свидетелите – Е. Мацова, Д. Гуцова и М. Илиев (поискани от жалбоподателката) и Д. Панова и М. Петрунов (поискани от ответника), чийто показания са кредитирани като логични, последователни и непротиворечиви. Съдът е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма. Приел е, че с оглед твърденията на жалбоподателката спорът се свежда до това налице ли е съгласие, респ. свободно изразена воля в заявление вх. № 2633/19.11.2010 г. подадено от Боянова за прекратяване на служебното и правоотношение с ДКХ по взаимно съгласие. В тази връзка е изложил подробни съображения, че твърденията на оспорващата за липса на действително волеизявление от нейна страна, поради оказана й принуда, не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установените по делото обстоятелства не обуславят извод за липса на доброволно изразена воля, напротив, потвърждават писменото искане за освобождаване. Решението е правилно. Процесната заповед е издадена на 19.11.2010 г., като на същата дата е връчена на Боянова. Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.04.2017 г. и с оглед заявеното, че се иска обявяването и за нищожна правилно съдът е приел, че същата е допустима, но неоснователна. Според доктрината нищожен е само този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда предвидените в него правни последици. В процесния случай нищожност на оспорената заповед би била налице, само ако се докаже липсата на свободно изразена воля от страна на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката (касатор в настоящото производство) не е доказала с пълно и главно доказване в съдебното производство, че е била принудена да подаде заявление за прекратяване на служебното й правоотношение. Съдът е достигнал до този извод анализирайки събраните по делото относими писмени и гласни доказателства, поради което е неоснователен доводът в касационната жалба, че доказателствата не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради което са погрешни правните изводи на съда. Същите са логични, последователни и правилни, споделят се от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Кредитирани са свидетелските показания, но правилно е посочено, че от тях не може да се достигне до категоричен извод за осъществена принуда спрямо Боянова. Единствено свидетелят М. Илиев говори за действия от страна на председателя на ДКХ, който могат да се възприемат като принуда, но както правилно е отбелязал и съставът на АССГ, принудата е спрямо самия Илиев, а не спрямо Боянова. Обсъден е и атестационния формуляр на Боянова за изпълнение на длъжността за периода 01.04.2010 г. – 30.10.2010 г. Действително в него е поставена най – ниската оценка 5 - "неприемливо изпълнение". Това обаче не може по категоричен начин да обоснове, че именно поради тази причина Боянова е подала молба за напускане, тъй като липсват други доказателства в подкрепа на този извод. Сочената от касатора като несъобразена от съда съдебна практика, не е задължителна. За всеки конкретен случай, съдът дължи анализ на събраните по делото доказателства, който се отнасят до конкретния спор. А по делото не са събрани убедителни доказателства за осъществена спрямо Боянова принуда в резултат, на която същата да е поискала прекратяване на служебното й правоотношение. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е осигурил възможност на Боянова да присъства на заседанието, в което са били разпитани свидетели. Видно от протокола на проведеното на 31.10.2017 г. съдебно заседание, при провеждането на същото Боянова е бил представлявана от надлежно упълномощен адвокат. Не е имало основание за уважаване на молбата на жалбоподателката от 17.10.2017 г. за отлагане на делото, тъй като не са били налице условията на чл. 139, ал. 1 АПК. Не е допуснато нарушение и с отказа да се разпита Т. Рангелов, тъй като заявените за установяване факти и обстоятелства са такива, за които вече са допуснати свидетели по делото. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 228 АПК, чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, чл. 37 и 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ДКХ ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение