Решение № 10876 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), чрез процесуален представител, срещу Решение 1053/16.02.2024 г. по дело 7287/2022 на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата на Университета срещу Решение 0412-1/12.07.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. (ОПНОИР), в частта, с която на УАСГ е определена финансова корекция, в размер на 25% от допустимите разходи по Договор 39/31.07.2020 г. по Обособена позиция 2, с изпълнител Марвел ООД, за нередност за нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател Университетът по архитектура, строителство и геодезия, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че редуцил-вентил за кислород е задължителен компонент на доставената калориметрична система за определяне на топлина за изгаряне и е следвало е да бъде включен в техническото предложение на кандидата, като представи за наличието му документи относно техническите му спецификации или сертификати от производител. Сочи, че от представените доказателства, в т.ч. приетата по делото експертиза, безспорно е доказано, че редуцир-вентила е необходим задължителен периферен аксесоар за безопасната експлоатация на калориметричната система, но не и негова съставна част, поради което за него не е приложимо изискването на възложителя за удостоверяване на наличността му чрез представяне на удостоверителни документи. Твърди, че доколкото възложителят не е поставял в техническата спецификация конкретни минимални технически параметри за процесния аксесоар, то помощният орган на възложителя правилно е отчел единствено наличността му въз основа на декларираното в техническото предложение и е направил обоснован извод за съответствие на представеното от участника техническо предложение и доказателства за предлаганият апарат. Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски въз основа на представен списък. Ответникът по касационната жалба на УАСГ ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Постъпила е и касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г., чрез процесуален представител, срещу Решение 1053/16.02.2024 г. по дело 7287/2022 на АССГ, в частта, с която е отменено Решение 0412-1/12.07.2022 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР, в частта, с която на УАСГ е определена финансова корекция, в размер на 25% от допустимите разходи по Договор 37/31.07.2020 г. по Обособена позиция 5 с изпълнител Енитест ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл в оспорената част формално, без да извърши дължимото проучване на всички факти и обстоятелства по делото и без да изложи мотиви, кореспондиращи с тях. Сочи, че по същество съдът не отрича обективните факти, че в документите към офертата липсват данни или доказателства дали предложените муфелна пещ и уред за определяне на съдържанието на въздух отговарят на минималните изисквания, но прави погрешни изводи в обратния смисъл. Сочи, че изводът на съда е направен само и единствено въз основа изображения на муфелната пещ в брошурата, без да се отчитат реално оферираните технически параметри на предложеното оборудване, които се доказват чрез приложената към офертата брошура на оборудването. Счита, че съдът неправилно е кредитирал изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която е базирана само и единствено на снимков материал в относимата част. Счита, че за да се достигне до извод за това дали едно оборудване притежава едва или друга техническа характеристика, са необходими конкретни документи и доказателства (данни от брошури, каталози, техн. спецификации и др.), които да доказват наличието на дадения технически параметър (показател), поради което оспорва заключението на вещото лице, потвърдено безкритично и от съда, че такива характеристики могат да бъдат потвърдени и чрез снимков материал. Сочи, че липсва каквото и да било обсъждане на релевантните технически въпроси, свързани с установяването на нагрятата повърхност, вкл. къде се намира тази повърхност спрямо ръцете на оператора, как се нагрява тя, какъв е източникът на нагряването, как отварянето на вратата влияе на работата на оператора и каква е конкретната опасност за оператора от нагрятата повърхност и по какъв начин би могло да се намали рискът за оператора при работа с муфелната пещ. Оспорва изводите на съда за съответствие на уреда за определяне на съдържанието на въздух в строителни разтвори на изискуемия стандарт. Сочи, че съдът отново безкритично е възприел заключението на вещото лице, че за доказване съответствието на предложения от кандидата уред с този стандарт е достатъчно това да бъде удостоверено с декларация от производител. Твърди, че целта на тази декларация е производителя да докаже (установи), че продуктите му отговарят на изискванията за здраве и безопасност и съответстват на всички европейски директиви, но конкретните технически параметри и функционални характеристики на оборудването са посочени в други документи - брошури, каталози, технически спецификации и др., което е обичайната практика на производителите. В тази връзка поддържа твърдението си, че в брошурата и превода към нея за този уред липсва информация дали същият отговаря на изискването за директно отчитане на съдържание на въздух в сместа, определено с точност най-малко ±0,5%, поради което офертата на избрания за изпълнител не отговаря на минималното изискване, заложено от възложителя. Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски въз основа на представен списък. Ответникът по касационната жалба на ръководителят на УО на ОПНОИР - Университета по архитектура, строителство и геодезия, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими подадени са в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационната жалба на УАСГ е основателна, а касационната жалба на ръководителя на УО на ОПНОИР е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено следното: На 30.03.2018 г. между Софийския университет "Св. Климент Охридски" (водеща организация) и още седем бенефициера, между които и УАСГ), от една страна, и Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 2020 г., от друга, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 23 667 925, 86 лв. за изпълнението на проект "Чисти технологии за устойчива околна среда - води, отпадъци, енергия за кръгова икономика". На 12.08.2019 г., с Решение 341, ректорът на УАСГ е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на лабораторно и пилотно оборудване към съществуващите лаборатории към катедра Водоснабдяване, канализация и пречистване на води при Хидротехнически факултет и катедра Строителни материали и изолации при Строителен факултет на УАСГ, за изграждането и развитието на Център за компетентност Чисти технологии за устойчива околна среда води, отпадъци, енергия за кръгова икономика по проект BG05M2OP001-1.002-0019, финансиран по ОП Наука и образование за интелигентен растеж по шест обособени позиции. На 31.07.2020 г. между УАСГ и Марвел ООД е сключен Договор 39 по Обособена позиция 2, с предмет Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на калориметрична система за определяне на топлина на изгаряне , на стойност на стойност 82 460,00 лв. без ДДС. На 31.07.2020 г. между УАСГ и Енитест ЕООД е сключен Договор 37 по Обособена позиция 5, с предмет Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на уреди за определяне на физични, механични и термични свойства на строителни материали и продукти , на стойност 170 000,00 лв. без ДДС. На 16.02.2022 г. ръководителят на УО на ОПНОИР е уведомил УАСГ за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. На 01.03.2022 г. УАСГ е представил възражение. На 12.07.2022 г., с Решение 0412-1, издадено на основание чл. 73, ал. 1, чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПНОИР е определил на УАСГ финансова корекция в размер на 25% от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ - сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани за възстановяване по засегнатия договор, по Договор 39/31.07.2020 г. по Обособена позиция 2, с Марвел ООД и по Договор 37/31.07.2020 г. по Обособена позиция 5, с Енитест ЕООД, за две нередности за нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирани по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Отчетено е, че с Решение 0412-1 от 22.02.2021 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР за констатирано друго нарушение, което засяга допустимите разходи по същия договор, вече е определена финансова корекция в размер на 10 % от поисканите за възстановяване допустими разходи по засегнатите договори. В тази връзка и предвид принципа за некумулиране на финансови корекции, УО е определил финансова корекция в размер на 25 на сто от размера на предоставената финансова подкрепа от ЕСИФ по засегнатите от нарушението договори по обособени позиция 2 и 5 и е доналожил финансова корекция за нарушението, установено с решението, до достигане на 25 % от стойността на поисканите за възстановяване допустими разходи по този договор с изпълнител. В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и приобщено към доказателствения материал по делото. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон, в частта относно първата установена нередност. По отношение на първата установена с акта нередност съдът е приел, че съгласно т. 3 на част II от документацията на обществената поръчка, възложителят не е поставил конкретни технически изисквания към компонента на оборудването редуцир-вентил за кислород , като единствено го е включил в минималните изисквания, под т. 3. По аргумент от заключението на вещото лице, съгласно което редуцир-вентила е задължителен периферен аксесоар на апаратурата, съдът е приел, че същият е следвало да бъде включен в техническото предложение на кандидата. Приел е, че обстоятелството, че е отбелязано наличието му в офертата не доказва, че е щял да бъде предмет на доставката предвид липсата на представени документи относно техническите му спецификации или сертификати от производител. Обосновал е извод, че този елемент е следвало да бъде част от брошурата за апаратура IKA С 6000, за да се гарантира съвместимостта му с нея и изпълняване на предназначението му да редуцира налягането при работа, или при липсата му в брошурата да бъдат представени други документи за него от производител. Поради изложеното съдът е приел, че е следвало участникът избран за изпълнител по Обособена позиция 2 да бъде отстранен от по-нататъшно участие в процедурата на основание чл. 107, т. 2, б. а ЗОП. По отношение на втората установена от органа нередност, въз основа на доказателствата по делото, в т.ч. заключението по приетата СТЕ, съдът, на първо място е приел, че представената към офертата на участника избран за изпълнител по Обособена позиция 5 брошура съдържа достатъчно информация, от която да бъде направен извод, че е изпълнено изискването на възложителя вратата на муфелната пещ да се отваря по начин, така че да не излъчва към ръцете на оператора. Обоснован е извод, че техническото предложение на това дружество съответства на техническото задание на възложителя и не се установява соченото от органа нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП. По отношение на уреда за определяне на съдържанието на въздух в строителни разтвори съдът е установил, че съгласно представена за него декларация за съответствие от производител, като част от техническата документация, той съответства на стандарти БДС EN 413-2, БДС EN 459-2 и БДС EN 1015-7, а стандарт БДС EN 413-2 изисква уредът да е снабден с манометър за съдържанието на въздух със скала с деления с разстояние не по-голямо от 0,5 %. Позовавайки се на становището на вещото лице, съдът е приел, че съответствието на предложения от кандидата уред с този стандарт, удостоверено с въпросната декларация от производител, е достатъчно за доказване на покриването на минималните изисквания на възложителя по този показател. Обоснован е извод, че при подаване на офертата си участникът е представил необходимите документи за доказване съответствието на предложените уреди с минималните изисквания на възложителя. Въз основа на горното съдът е обосновал извод за частична незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил, в частта, с която на УАСГ е определена финансова корекция, в размер на 25% от допустимите разходи по Договор 37/31.07.2020 г. с изпълнител Енитест ЕООД, като е отхвърлил жалбата на Университета срещу решението в останалата му част. Решението е частично неправилно. Неоснователни са твърденията на ръководителя на УО за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касаторите за нарушение на материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция. По отношение на нарушението на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, установено във връзка с изпълнението на договора по Обособена позиция 2 с изпълнител Марвел ООД: В т. 5, подт. I. 1. и I. 4, раздел IV от документацията за поръчката от една страна възложителят е изискал участниците да предложат техническо предложение по образец с посочване на конкретните предложения за изпълнение на поръчката съобразно изискванията на възложителя, поставени в техническите спецификации и условията на възложителя, а от друга страна е заложил документите, удостоверяващи декларираните параметри на предлаганата апаратура - декларация за съответствие и/или сертификат за качество; други документи и/или брошури и/или проспекти и др. . В т. 3, част II на Документацията за поръчката възложителят е поставил минимални изисквания към техническите характеристики на апаратурата, сроковете за гаранционно обслужване, продължителността на обучение и броя на обучените служители на възложителя. По отношение на Обособена позиция 2 - Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация на калориметрична система за определяне на топлина на изгаряне , в т. 3. е посочен Редуцир-вентил за кислород . В т. 10 е посочено Включени контролни стандарти, всички необходими консумативи, аксесоари, кабели, връзки и други за инсталиране и начална работа с калориметричната система . Административният орган е приел, че цитираният в точка 3 като минимално изискване редуцир-вентил е техническа характеристика на изискуемата от възложителя калориметрична система, различна от изисканите в т. 10 аксесоари и консумативи, и всички заложени технически характеристики на предложената за доставка калориметрична система, в това число и наличието на редуцир-вентил за кислород за оборудването, следва да са видни от документите, които подкрепят и доказват информацията в техническите предложения. Обосновал е извод, че наличната информация в представената като част от техническото предложение на участника брошура не потвърждава по безспорен начин съответствието на коментирания компонент на предлагания от участника апарат с първоначално заложените от възложителя изисквания за изпълнение на поръчката, тъй като липсват данни или доказателства това оборудване да притежава редуцир-вентил за кислород, каквото самостоятелно минимално изискване е изведено в спецификацията по поръчката. Този извод е неправилен. Съгласно чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. Не е спорно по делото, макар да е прието за ирелевантно от административния орган и от съда, че редуцир-вентилът е доставен от избрания изпълнител в съответствие с изискванията на техническата спецификация. Следователно дори да се приеме, че е налице формално нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, то същото няма финансово влияние, тъй като обстоятелството, че доставеното от изпълнителя оборудване отговаря на всички изисквания, заложени в техническата спецификация, е безспорно установено, поради което третият елемент на дефиницията за нередност не е доказан. Действително съгласно дефиницията за нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/2013, за да е налице вреда за бюджета на Съюза не е необходимо да е доказана реална вреда. Достатъчна е и потенциалната възможност за такава, а когато става въпрос за неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки нередност е налице "доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45. Мотиви в този смисъл в оспорения акт не са изложени. Не е ясно каква според органа е възможността нарушението да има отражение върху бюджета на Съюза. Дори и потенциалната вреда следва да бъде мотивирана, за да се допусне възможността да има отражение върху бюджета. От изложените по горе мотиви е видно, че съответствието на офертата на участникът избран за изпълнител с изискванията на възложителя е доказано, което обосновава извода, че дори и формално да е извършено, нарушението няма финансово влияние. Изложеното прави ненужна преценката установеното нарушение правилно ли е било квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Предвид горното и в съответствие с доказателствата по делото, неправилен се явява изводът на съда за законосъобразност на оспорения административен акт в тази част. По отношение на нарушението на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, установено във връзка с изпълнението на договора по Обособена позиция 5 с изпълнител Енитест ЕООД: В т. 3, част II на Документацията за поръчката възложителят е поставил минимални изисквания към техническите характеристики на апаратурата, сроковете за гаранционно обслужване, продължителността на обучение и броя на обучените служители на възложителя. По отношение на Обособена позиция 5 - Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на уреди за определяне на физични, механични и термични свойства на строителни материали и продукти, т. 6) Муфелна пещ , е поставено изискване 6. Вратата на муфелната пещ да се отваря така, че нагрятата повърхност да не излъчва към ръцете на оператора . В т. 7) Уред за определяне на съдържанието на въздух в строителни разтвори е поставено изискване 5. Директно отчитане на съдържание на въздух в сместа между 0% и 20% по обем, определено с точност най-малко ±0,5% . В образец 2-5 възложителят е посочил, че участниците следва да представят документи, удостоверяващи декларираните параметри на предлаганата апаратура: декларация за съответствие и/или сертификат за качество; други документи и/или брошури и/или проспекти и др. Административния орган е приел, че в документите към офертата липсват данни или доказателства дали предложените муфелна пещ и уред за определяне на съдържанието на въздух отговарят на посочените минимални изисквания в нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП. Тези изводи са неправилни. На първо място, по отношение на предложената от участника определен за изпълнител муфелна пещ, първоинстанционният съд, въз основа на доказателствата по делото, в т.ч. представената към офертата брошура за пещта с изображения, онагледяващи начина на отваряне на вратата й, и съобразявайки становището по приетата СТЕ, обосновано е приел за доказано, че вратата е проектирана и изпълнена по такъв начин, че опасността при работа е минимална за оператора. Административният орган е приел, че снимката в брошурата доказва начина на отваряне на вратата на муфелната пещ, но не и че отваряйки се по този начин е изпълнено изискването нагрятата повърхност да не излъчва към ръцете на оператора. Приел е и че снимковият материал е недостатъчен да се направи обосновано заключение, че отварянето на муфелната пещ гарантира безопасността за оператора, но не сочи какви точно документи счита, че е следвало да представят участниците, за да бъде доказано изискването вратата да се отваря по начин, при който нагрятата повърхност не излъчва към ръцете на оператора , нито аргументира защо според него отварянето на вратата нагоре не доказва изпълнението на изискването. Липсата на конкретни мотиви, обосноваващи твърдението за несъответствие на оборудването с изискванията на възложителите прави извода на органа необоснован. На следващо място, по отношение на уреда за определяне на съдържанието на въздух в строителни разтвори, безспорно е установено, че съгласно представена за него декларация за съответствие от производител, като част от техническата документация, той съответства на стандарти БДС EN 413-2, БДС EN 459-2 и БДС EN 1015-7. Както правилно е приел съдът, стандарт БДС EN 413-2 изисква уредът да е снабден с манометър за съдържанието на въздух със скала с деления с разстояние не по-голямо от 0,5 %. Съответствието на предложения уред с този стандарт, удостоверено с въпросната декларация от производител, е достатъчно за доказване на покриването на минималните изисквания на възложителя по този показател, както правилно приема и първоинстанционния съд, в съответствие с приетата СТЕ. Административният орган е приел, че покриването на тези стандарти, доколкото е изведено в самостоятелна характеристика на предложения за доставка уред, следва да бъде доказано отделно с предвидените в документацията документи, като възложителят не е предвидил, че при доказване на изискването за съответствие с посочените в спецификацията стандарти отпада условието за доказване точността на съдържанието на въздуха и в този смисъл покриването на единия критерий не доказва автоматично изпълнение и на втория. От съдържанието на цитираните по-горе изисквания е видно, че възложителят не е поставял никъде в документите по процедурата изискване всеки отделен параметър на предлагания уред да се доказва с отделен документ. Поставеното от възложителя изискване за определяне на съдържанието на въздух в смеси на строителни разтвори на базата на вар или цимент, съгласно изискванията на БДС EN 413-2, БДС EN 459-2 и БДС EN 1015-7 или еквивалентни, е доказано от участника, избран за изпълнител чрез представяне към офертата му на декларация за съответствие от производителя. Декларацията за съответствие е документ, който производителят на конкретен продукт или оторизиран негов представител издава, за да декларира, че съответният продукт отговаря на изискванията на Европейския съюз, включително по отношение на хармонизираните стандарти, които са приложими, както и относно останалите технически характеристика на продукта. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че декларирането на съответствието със стандарт БДС EN 413-2 удостоверява изпълнението и на изискването за точност, заложено в техническата спецификация за директно отчитане на съдържание на въздух в сместа определено с точност най-малко ±0,5% . Предвид гореизложеното правилен е изводът на съда за липса на нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, тъй като при подаване на офертата си участникът избран за изпълнител по Обособена позиция 5 е представил необходимите документи за доказване съответствието на предложените уреди - муфелна пещ и уред за измерване на съдържанието на въздух в строителни разтвори, с минималните изисквания на възложителя. Видно от горното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта и в тази част е правилен. По изложените съображения, касационната жалба на УАСГ е основателна, а тази на ръководителя на УО на ОПНОИР неоснователна. Съдебното решение следва да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Университета и оставено в сила в останалата част. При този изход на спора следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта относно присъдените разноски. С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направено от касатора УАСГ искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Изпълнителна агенция Програма за образование юридическото лице в чиято структура е административния орган, да заплати на УАСГ направените разноски за двете съдебни инстанции. Видно от представените списъци с разноските, касаторът претендира разноски в общ размер от 5 322,90 лева, от които 1 700,00 лв. внесена държавна такса пред първоинстанционния съд, 197,90 лв. - държавна такса за касационната инстанция, 925,00 лв. внесен депозит за вещо лице и 2 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, доказано съгласно представения договор и платежно нареждане за извършения превод. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд