Решение № 14179 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10502/2015 г.

Решение № 14179 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10502/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Търново при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и от "Камба 2000" ООД, чрез процесуалния представител адв. Ц. П. срещу решение № 229 от 02.07.2015 г. по адм. дело № 716/2014 г. по описа на Административния съд - В. Т., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 06/1400191/06.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 358/05.09.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново. Предмет на делото е и частна жалба, подадена от "Камба 2000" ООД, чрез процесуалния представител адв. Ц. П. против Определение № 300/05.08.2015 г., с което молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските е частично уважена. Иска се съдът да отмени обжалваното определение и да намали присъдените в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите разноски до размер 36.26 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 06/1400191/06.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 358/05.09.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново. Обжалва решението и в частта за разноските. Твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материално - правните норми и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - "Камба 2000" ООД в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Терзиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът - "Камба 2000" ООД обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната и частна жалба на "Камба 2000" ООД. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 06/1400191/06.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 358/05.09.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново. С решението си първостепенния съд е отменил по жалба на "Камба 2000" ООД РА, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на общо 46 847,18 лева по фактури, издадени от "Ромикс" ООД, както и в частта с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер на 24 170.78 лева и съответните лихви. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да го отмени в тази част първоинстанционният съд е приел за доказано действителното извършване на доставките по фактурите, издадени от "Ромикс" ЕООД. По отношение частта от решението, с която е отменен РА относно приложението на ЗКПО административният съд е изложил мотиви, които кореспондират с тези в частта, с която е отменен РА в частта относно приложението на ЗДДС. Според АС - В. Т. издадените данъчните фактури отразяват реално осъществени доставки и обуславят реалност на направените по тях разходи. Съдът е приел, че направените по тези фактури разходи са документално обосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО и не е налице основание за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. В останалата оспорвана част РА е оставен в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП: Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП оспорва решението на административния съд в частта, в която е отменен процесния РА в частта, за непризнат данъчен кредит в размер на общо 46 847,18 лева по фактури, издадени от "Ромикс" ООД, както и в частта по с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер на 24 170.78 лева и съответните лихви. Решението в оспорената част е правилно. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано административният съд, при съвкупната преценка на приложените във връзка с фактурите на "Ромикс" ЕООД, частни документи (договори и протоколи), с всички останали доказателства, е достигнал до извода, че те кореспондират с неоспорените по делото доказателства и ги е кредитирал. Обстоятелството, че посочените документи са частни не ги дерогира като доказателства в съдебния процес. О. повече, че издаването на частни свидетелстващи документи е практика за документиране на дейностите в търговския оборот. Същите се ползват с формална доказателствена сила само относно писменото изявление и тяхното авторство, годни доказателства са и следва да бъдат ценени съвкупно с останалите доказателства по делото и при съобразяване на правната уредба относно изпълнението на облигационно задължение. В случая представените от ревизираното дружество документи не са своевременно оспорени като частни документи, притежават доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства. Въз основа на приложените по делото доказателства обосновано съдът е приел, че е изпълнено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗЗД относно преминаването на собствеността върху родовоопределени вещи от прекия доставчик върху ревизираното дружество, доказано е и възможността за транспортиране на стоките предмет на сделките, поради което незаконосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит. Съдът е отменил РА и в частта му с която е извършено увеличение на финансовия резултат на РЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Увеличението е извършено на основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО, тъй като е прието, че декларираният финансов резултат за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. следва да се определи като не се вземат под внимание сделките по фактурите, издадени от "Ромикс" ЕООД, при които има отклонение от данъчно облагане, тъй като не са реално осъществени. Основанията за изводите на приходните органи се покриват с тези за липса на реалност на доставките и отказа за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. За да отмени РА в тази му част, съдът е приел, че щом доставките са реално осъществени, по съображения идентични с тези, изложени във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит, и е установено заплащане на разходите, доставките са свързани с дейността на дружеството и са правилно осчетоводени, то разходите следва да бъдат признати за целите на облагането с корпоративен данък. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Предвид установената реалност на доставките, по съображения изложени от АСВТ и по-горе от настоящата инстанция, не е налице предпоставката за увеличение на финансовия резултат. При липса на тази предпоставка изводите на приходните органи за наличие на основание за промяна на декларирания финансов резултат на дружеството, към увеличение, съответно за допълнително начисляване на корпоративен данък, се явяват незаконосъобразни. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Камба 2000" ООД Касаторът обжалва решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА. Изводите на съда са обосновани, тъй като са съответни на установената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по фактурите издадени от "Деврим 2010" ЕООД и "Таром" ЕООД не са налице реално осъществени доставки. Този извод на съда следва да бъде споделен, защото ревизираното лице след като претендира право на признаване на данъчен кредит трябва да представи според естеството на доставките доказателства, които да удостоверяват предаването и получаването на стоката, което в случая не е сторено. Констатациите на РА за липса на реалност на доставките по процесните фактури издадени от "Деврим 2010" ЕООД и "Таром" ЕООД не са опровергани от дружеството. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Решението е правилно и в частта, в която РА е потвърден по отношение на определените задължения за корпоративен данък за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Съдът правилно е приел, че ревизиращите органи правилно са преобразували финансовия резултат на дружеството на основание именно чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗКПО, във връзка с издадените фактури от "Пауър импорт" ЕООД, "Ивет къмпани" ЕООД, "Крупс" ЕООД, "Деврим 2010" ЕООД и "Таром" ЕООД. Доставките по издадените фактури от тези доставчици не са реални, поради което жалбата на РЛ против РА, в тази обжалвана част правилно е отхвърлена. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора касационната инстанция не присъжда разноски на страните за това производство. По съществото на частната жалба на "Камба 2000" ООД се приема следното: С обжалваното определение АС-В. Т. е уважил частично молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. Определението е правилно. Същото е съобразено с разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и съдът като е съобразил защитеният от всяка от страните материален интерес и доказаните разноски правилно е изменил решението на АС-В. Т. в частта за разноските. Определението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,