Решение № 5743 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12151/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Регионална дирекция по горите гр. Смолян, чрез юрк. Г. Джиков като процесуален представител, и на С. Тодоров от [населено място], обл. Смолян, чрез пълномощника му адв. Г. Белев, срещу решение 250 от 20.10.2023г., постановено по адм. д. 149/2023г. по описа на Административен съд - Смолян. С обжалваното решение, съдът е осъдил Регионална дирекция по горите гр. Смолян да заплати на ищеца С. Тодоров обезщетение в размер на 5000,00 лв. за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление 775/07.06.2019г. на директора на РДГ - Смолян, отменено с решение 41/30.06.2022г. на Районен съд Момчилград по АНД 29/2022г., влязло в сила на 07.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния му размер от 19 120,00лв. Касаторът Регионална дирекция по горите гр. Смолян твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства по делото. Отрича дължимостта на лихва за забава върху имуществените вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по АНД, като се прави възражение и за прекомерност на последното с твърдения, че присъждането на пълния му размер би довел до неоснователно обогатяване на ищеца. Оспорва като недоказани претендираните от ищеца неимуществени вреди и като несправедлив определения от съда размер на обезщетението. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на предявения иск изцяло, а евентуално - намаляване на присъденото обезщетение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът С. Тодоров оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като счита, че същият не е съобразен със събраните по делото доказателства, установяващи вида, интензитета и продължителността на претърпените вреди. Сочи допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с основанията за отвод на съда по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК и със задълженията на съда по чл.171, ал.1 и 2 от АПК за събиране на доказателства и назначаване на експертиза. Иска се съдебното решение да бъде отменено като неправилно в отхвърлителната му част и вместо него да бъде присъден пълният претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се деловодни разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които решението в оспорените му части е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения от С. Тодоров срещу РДГ Смолян, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди изцяло в размер на 4120,00лв., а предявения иск за неимуществени вреди - частично за сумата 880,00лв., при общ размер от 15 000,00лв. Вредите се претендират като причинени в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление 775/07.06.2019г. на директора на РДГ - Смолян, отменено с решение 41/30.06.2022г. на Районен съд Момчилград по АНД 29/2022г., влязло в сила на 07.12.2022г. Видно е, че с обжалваното решение, е присъдено обезщетение в общ размер на 5000,00лв., а за разликата до 19120,00лв., искът е отхвърлен. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че срещу ищеца е издадено НП 775/07.06.2019г. на директора на РДГ Смолян, с което за нарушение по чл.86, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00лв., осъден е да заплати обезщетение в размер на 500,00лв. и е лишен от право на ловуване за срок от 3 години, като е отнета в полза на държавата притежаваната от него ловна карабина. НП е обжалвано пред Районен съд Златоград, където е образувано АНД 76/2019г., а в съдебното производство нарушителят е представляван от адв. И. Гавазов въз основа на договори за правна защита и съдействие от 02.07.2019г. и от 13.10.2020г., съобразно които заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер общо на 1000,00лв. или по 500,00лв. по всеки от двата договора. С решение от 13.01.2021г., РС-Златоград е потвърдил НП, като е осъдил ищеца да заплати по бюджета на съдебната власт 1020,00лв. разноски по делото и 100,00лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ-Смолян. С решение от 28.04.2021г. по КАНД 30/2021г., Административен съд Смолян е оставил в сила първоинстанционното решение. В изпълнение на съдебния акт, ищецът е заплатил посочените по-горе суми, видно от представени преводни нареждания към бюджета, съответно: на РДГ сумата 100лв. за юрк. възнаграждение с платежно нареждане от 26.05.2021г.; на ИАГ сумата 2000лв. за наложената глоба с платежно нареждане от 17.05.2021г.; на РС-Златоград - сумата 1020лв. за разноски по делото с платежно нареждане от 19.05.2021г. Следва предложение на окръжния прокурор при ОП-Смолян за възобновяване на административнонаказателното производство на основание чл.70, б.в от ЗАНН, което е уважено с решение от 22.12.2021г. на Административен съд Кърджали по АНД 129/2021г., с което са отменени решение от 13.01.2021г. на Районен съд-Златоград по АНД 76/2019г. и решение от 28.04.2021г. по КАНД 30/2021г. на Административен съд Смолян, а делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд-Златоград. Последният е постановил решение 41/30.06.2022г. по АНД 29/2022г., с което е отменил НП на директора на РДГ Смолян, а с решение 149/07.12.2022г. по КАНД 114/2022г. касационната инстанция Административен съд Кърджали е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. За установяване на неимуществените вреди съдът е приел свидетелски показания, медицински документи и медийни публикации. При горните доказателства, съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: отменено със съдебно решение, наказателно постановление на орган на РДГ-Смолян, реално причинена имуществена вреда, както и неимуществена вреда, изразяваща се в негативни емоционални преживявания, пряка причинна връзка между НП и вредите. По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът е констатирал наличие на безспорни доказателства от представените платежни документи и договори за правна защита и съдействие, установяващи претендирания размер от 4120,00лв. По отношение на иска за неимуществени вреди, въз основа на свидетелски показания, медицински документи и публикации в медии, административният съд е приел, че във връзка с административното нарушение и издаденото НП, ищецът е претърпял негативни промени на психическото състояние, изразяващи се в притеснения, стрес, потиснатост, дискомфорт, несигурност от изхода по делото за отмяна на НП, които обаче не са му причинила трайни здравословни проблеми, доколкото не е установено, че заболяването му, свързано с високо кръвно налягане, е настъпило в резултат на издаденото НП. С оглед на горното, за справедлив по см. на чл.52 от ЗЗД, е приет размер на обезщетението от 880,00лв. Същото е присъдено в общ размер от 5000,00лв., ведно със законната лихва от 07.12.2022г., когато е влязло в сила решението за отмяна на НП в съответствие с мотивите в ТР 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. 3/2004г. на ОСГК, а за разликата до пълния размер от 19 120,00лв., искът е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Неоснователно касаторът С. Тодоров поддържа, че административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Последните се свързват с отказа на съдията-докладчик по делото да се отведе от разглеждането му, както и да назначи психологическа и психиатрична експертиза. Противно на изложените в жалбата доводи, участието на съдията-докладчик в касационния състав в производството по оспорване на процесното НП, не води до предубеденост и пристрастие при решаването на спора относно имуществени последици от отмяната на същото НП, поради което не е налице основанието по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. От друга страна, относимите за спора обстоятелства относно вида на претендираните неимуществени вреди са установени от събраните писмени и гласни доказателства, с оглед което поисканата експертиза не би била необходимо доказателствено средство и като е отхвърлил искането на ищеца, съдът не е нарушил процесуалните си задължения. Неоснователни са развитите в касационната жалба на РГД доводи за това, че съдът не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства. Видно е, че по делото са събрани релевантните за спора доказателствени средства, които са подробно анализирани, като са обсъдени и наведените от страните доводи и възражения. Обратно на соченото от дирекцията, съдът е формирал собствени фактически и правни изводи, които се подкрепят от приетите писмени и гласни доказателства, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила. Във връзка с приложението на материалния закон, констатациите на касационната инстанция са за правилност на оспореното решение. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, административният съд е достигнал до обоснован извод за основателност на предявения иск, съотв. за имуществени вреди в пълния му размер, а за неимуществени вреди - частично. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на първата инстанция за наличие и доказаност по делото на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Както правилно е констатирал съдът, осъществени са всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда. Налице е отменено със съдебно решение, наказателно постановление на орган на касатора РДГ - Смолян. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, но е властнически акт, резултат от санкционираща административна дейност и претенцията за обезщетение за вреди от отмененото наказателно постановление се реализира по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в т.1 от ТП 2/2014г. от 19.05.2015г. по т. д. 2/2014г. на ВАС и ВКС. В случая незаконосъобразността на наказателното постановление е установена с влязлото в сила на 07.12.2022г., решение 41/30.06.2022г. по АНД 29/2022г. на Районен съд-Златоград. Обосновано от представените доказателства и в съответствие с материалния закон, административният съд е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил реално настъпили вреди от имуществен и неимуществен характер, които са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП. Неоснователни са наведените от касатора РГД Смолян, доводи в обратен смисъл. Намалението в имуществената сфера на ищеца е настъпило поради необходимостта от съдебно обжалване на НП, както и вследствие на първоначалното потвърждаване на същото, а емоционалните страдания са обективен резултат от стреса, вкл. и от негативния отзвук в медиите, причинени при издаване и връчване на същото НП. Неоснователно е твърдението на касатора РДГ, че ищецът не е доказал вредоносния резултат. По отношение на имуществените вреди по делото са представени платежните документи, доказващи извършените плащания в полза на ангажирания адвокат, на ИАГ-за наложената глоба, на РГД за юрисконсултско възнаграждение и на районния съд - за направените разноски, възлизащи на обща сума в размер на 4120,00лв. Правилно административният съд е присъдил като обезщетение за имуществени вреди, пълния размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на НП, а предявеното от касатора РДГ възражение за прекомерност на същото, е неоснователно. Противно на соченото от последния, макар и над минималния размер по Наредба 1 /2004г., в случая адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с процесуалните действия на адвоката, предприети в защита интересите на нарушителя, с оглед на което исковата претенция не съставлява средство за неоснователно обогатяване на ищеца. Срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, се правят възражения и в двете касационни жалби. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на административния съд в тази част. Същите са законосъобразни и съобразени с критериите, залегнали в чл. 52 ЗЗД. Правилно са преценени здравното, емоционално и душевно състояние на С. Тодоров, както и продължителността на увреждането, установени въз основа на свидетелските показания и писмените доказателства. От последните е видно, че на ищеца са причинени притеснения, стрес, потиснатост, дискомфорт, несигурност от изхода по делото за отмяна на НП, които обаче не са довели до трайни здравословни проблеми. По делото не е установено, че хипертоничната болест е настъпила в резултат на издаденото НП, а невъзможността да упражнява хобито си като ловува е съобразена при определяне на дължимото обезщетение. Във връзка с всички тези обстоятелствата съдът е изложил подробни, правно и житейски издържани мотиви. Касационната инстанция ги възприема напълно и не намира основание за промяна размера на присъденото обезщетение. Правилно административният съд е уважил и акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху определеното обезщетение. Независимо, че част от присъдената сума за имуществени вреди покрива разноските по делото за оспорване на процесното НП, предмет на производството пред първата инстанция е парично обезщетение за вреди от отменено НП, с оглед на което и в съответствие с т.4 от ТР 3/2004г. на ВКС по т.д. 3/2004г., началният момент на забавата, от който се дължи лихва, е датата, когато е отменено оспореното НП. По изложените съображения, касационните жалби са неоснователни. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода от спора, разноски на страните не се дължат. С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение