Решение № 14474 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2016 г.

Решение № 14474 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. М., гражданка на Армения, срещу Решение № 4099 от 14.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4830/2016 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност поради противоречие на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. М., гражданка на Армения, срещу Решение № 156 от 2.02.2016 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат решаващият съд е приел за установено, че жалбоподателката е арменска гражданка, за която подадената молба за закрила е четвърта по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, без в нея да са изложени нови и различни обстоятелства. По съществото на спора е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства и са обосновани и законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В съдебния акт подробно са обсъдени както правната уредба в националното законодателства - чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, така и писмените доказателства, в частност справката на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Армения, както и възраженията на страните. Твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени мотиви и не са изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на чуждата гражданка е неоснователно. Доколкото става въпрос за четвърта поредна, последваща молба за закрила, обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства съгл. чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещата закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното й положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. След като в административното производство и пред решаващия съд чужденката не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут по смисъла на ЗУБ изводът за неоснователност на молбата й за закрила е правилен. При отсъствието на доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на търсещата закрила и при обосноваване на молбата с икономически, социални и семейни причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца, молбата за закрила също е неоснователна. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелствата, че Н. М. пребивава продължително в страната (18 г.) заедно със семейството си, че същото няма никакво имущество в Армения и че е изгубило връзката със страната по произход, не са основания за закрила по смисъла на ЗУБ. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по приложимия в настоящия случай специален закон. Това е така, тъй като нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се тълкува, във връзка с останалите разпоредби на текста, в които са уредени хипотези, стоящи извън волята на конкретното лице, от които може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността на лицето се явяват застрашени в държавата му по произход. При тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка. Решението на Административен съд С.-град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,