Решение № 16249 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1935/2019 г.

Решение № 16249 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1935/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Ганев, чрез пълномощник по делото адв. М. Божилска, против решение № 7014/26.11.2018 г., постановено по адм. дело № 10709/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). По изложени в касационната жалба съображения за неправилност на съдебното решение – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, се иска неговата отмяна. Доводите на касатора са за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост при формиране на крайния извод за законосъобразност на процесното постановление. Касаторът поддържа, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Не претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба – прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП), не ангажира становище по делото. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази релевираните касационни основания и прецени доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Х. Ганев срещу Постановление от 21.12.2013 г. на прокурор при СГП по пр. пр. № 10557/2013 г., с което на основание чл. 199, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 69а от Закона за Министерството на вътрешните работи – отм., бр. 53 от 27.06.2014 г. (ЗМВР отм.) е разрешено вещта - автомобил марка "Мерцедес", модел "Спринтер", с номер на рама WDB9066131 S44506, рег. [рег. номер на МПС] ведно с един брой контактен ключ, да бъде предадена на лицето, посочено от компетентните власти на държавата, въвела сигнала за издирване в ШИС – Република Франция. За да постанови този резултат, съдът след като изяснил релевантните по спора факти и преценил същите спрямо приложимата материалноправна уредба, мотивирал крайния извод за законосъобразност на обжалваното постановление като издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, с изложение на фактическите и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. По отношение правния характер на оспорения акт не се спори между страните по делото, че същият съставлява годен за съдебно оспорване административен акт, съгласно мотивите към Решение № 4/16.03.2017 г. по к. д. № 16/2016 г. на Конституционния съд на Република България. Съдът е установил от фактическа страна, че процесният, подробно описан автомобил марка "Мерцедес", с посочен номер на рама, е доброволно предаден от М. Цочев (административен директор на фирмата собственик на автомобила "Сейдж Консултантс" АД) с протокол от 06.11.2013 г., гр. София, на служител от 04 РУП-СДВР. Предаването е извършено по повод проверка, при която е установено, че въпросният автомобил е обявен за международно издирване с шенгенски идентификатор номер FR 20000000012683000002 със страна инициатор Република Франция. Установено е, че автомобилът – собственост на "Сейдж Консултантс" АД, е бил закупен от Х. Ганев, който от своя страна го е придобил с договор за покупко-продажба от лицето Е. Йорданов. По сведения на последния автомобилът е бил закупен от дружество "Елпласт" ЕИК 487946980 с адрес в Република Франция. В хода на разследването не е установено наличие на обстоятелства по чл. 69а, ал. 8, т. 1 – 3 ЗМВР (отм.); , възпрепятстващи връщането на вещта на държавата, въвела сигнала, съответно – на посоченото от тази държава лице, или на лицето, от което тя е била приета или иззета. Протоколът за доброволно предаване на автомобила е бил своевременно докладван на СГП и утвърден от прокурор при СГП по реда на чл. 69а, ал. 6 ЗМВР (отм.); На 06.11.2013 г. МВР – Дирекция "МОС", сектор "СИРЕНЕ" е информирало бюрото "СИРЕНЕ" – Франция за доброволното предаване на превозното средство в България, както и че в 30-дневен срок съответните френски власти могат да изпратят молба за помощ или друго волеизявление, в което се съдържа информация, отнасяща се до въведения сигнал, и/или потвърждение на сигнала, съдържащо изрично искане за връщане на вещта. В рамките на този срок, в Дирекция "МОС", сектор "СИРЕНЕ" е получено съобщение от бюрото "СИРЕНЕ" – Франция, което съдържа информация относно лицето, легитимиращо се във Франция като собственик на горепосочения автомобил, както и относно волеизявлението на това лице, че е заинтересовано от връщането на вещта. Въз основа така описаните факти и предвид обстоятелството, че изпратеното от бюро "СИРЕНЕ" – Франция съобщение представлява волеизявление, отнасящо се до въведения сигнал с потвърждение от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала, съдържащо изрично искане за връщане на вещта, с постановление от 21.12.2013 г. прокурор при СГП е постановил връщане на въпросния автомобил на лицето, посочено от компетентните власти на държавата, въвела сигнала – Република Франция. При тези фактически обстоятелства, установени след обсъждане на доказателствата по делото, становищата и възраженията на страните, съдът е приел, че обжалваното постановление отговаря на всички законови изисквания за законосъобразност. Спазена е разписаната в чл. 69а ЗМВР (отм.); процедура, като не са налице и отрицателните предпоставки по чл. 69а, ал. 8, т. 1 – 3 ЗМВР (отм.); , представляващи пречка за реализиране правомощието на прокурора да постанови връщане на вещта. Решението на АССГ е правилно. Релевантните към спора факти са правилно установени от съда въз основа наличните по делото данни, съставляващи материалите от приложената административна преписка – полицейска преписка Вх. № 42791/2013 г. по описа на 04 РУП-СДВР, пр. пр. № 10557/2013 г. по описа на СГП. Направените от съда фактически констатации следва да бъдат изцяло споделени като съответни на събраните доказателства. От съдържащите се в преписката документи се установява по несъмнен начин, че автомобил марка "Мерцедес", модел "Спринтер", с номер на рама WDB9066131 S44506 е обявен за издирване в ШИС от Република Франция с шенгенски идентификатор номер FR 20000000012683000002 от 12.06.2013 г., видно от приложената разпечатка на справка ШИС (л. 38 от делото). Наличието на сигнал за издирване в ШИС е задействало процедурата, регламентирана в разпоредбите чл. 69а ЗМВР (отм.); , като в конкретния случай вещта е била доброволно предадена за целите на международното издирване. Неоснователен е доводът на касатора, че утвърждаването на протокола за доброволно предаване не е било извършено по надлежния ред. В чл. 69а, ал. 6 ЗМВР (отм.); не е конкретизиран начинът, по който следва да се извърши утвърждаването на протокола от прокурор при съответната окръжна прокуратура – дали с изричен отделен акт или посредством полагането на резолюция върху подлежащия на утвърждаване протокол. В настоящия случай това е станало с полагането на резолюция върху протокола за доброволно предаване на вещи по чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР, съдържаща изричното волеизявление за утвърждаване, датата, на която е извършено, името и подписа на съответния прокурор при СГП – Д. Атанасова. При тези данни и с оглед липсата на специфични законови изисквания за извършване на въпросното утвърждаване, следва да се приеме, че в конкретния случай същото е извършено по законосъобразен начин. Постигната е целта на приложимата законова уредба – скрепяване с волята на органа по чл. 69а, ал. 6 ЗМВР (отм.);. на удостоверените с протокола по чл. 69а, ал. 2 ЗМВР (отм.); факти с правно значение. По делото не са налице данни, сочещи на съмнение относно факта на утвърждаване на протокола от прокурор при СГП. Достатъчно за преценката на съда е наличието на обективирано по ясен и недвусмислен начин волеизявление за утвърждаване, изходящо от лице, заемащо длъжността "прокурор" при съответната окръжна прокуратура. Посочените обстоятелства са безспорно установени в настоящия случай. Всички наведени от касатора доводи и съображения във връзка с твърдените нарушения на процедурата по утвърждаване на протокола следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като същите не намират опора нито в закона, нито в данните по делото. Не се доказва и касационният довод за неспазване на визираните в разпоредбата на чл. 69а ЗМВР (отм.); срокове. От представените с административната преписка документи става ясно, че в периода 06.11-14.11.2013 г. са реализирани всички юридически факти, съставляващи фактическо основание за издаване на процесното постановление: констатирано е наличието на сигнал в ШИС за международно издирване на превозното средство; същото е доброволно предадено на компетентен орган на МВР, като прокуратурата е своевременно уведомена за това и протоколът – надлежно утвърден с резолюция на прокурор при СГП; за предаването на вещта е уведомена държавата, въвела сигнала за издирване в ШИС – Република Франция, която на свой ред е изпратила до МВР – Дирекция "МОС", сектор "СИРЕНЕ" съобщение с информация за изричното искане за връщане на вещта, направено от лицето, установено като собственик на автомобила в Република Франция. Изводът за осъществяване на тези факти в посочения срок се извежда от съдържанието на писмо Рег. № А-27310 от 14.11.2013 г. на 04 РУП-СДВР (л. 66), адресирано до СГП, с което компетентните полицейски органи уведомяват прокуратурата за извършените от тях действия и получени резултати в изпълнение на процедурата по чл. 69а ЗМВР (отм.);. При тези обстоятелства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че във връзка с осъществяване правомощията на прокурора по чл. 69а, ал. 8 ЗМВР (отм.); , СГП е била надлежно уведомена относно постъпилото съобщение на компетентен орган на държавата, въвела сигнала за ШИС, съдържащо изрично искане за предаване на вещта. Наличните по административната преписка данни са достатъчни, за да се изведе ясен и обоснован извод за спазване на процедурата по чл. 69а ЗМВР (отм.);. Не е необходимо в случая, с оглед доказване фактическите основания за издаване на процесното постановление, да бъдат приложени конкретните формуляри, разменени между компетентните орани на Република Франция (държавата, въвела сигнала в ШИС) и Република България (държавата, в която се намира обявеният за издирване автомобил). Същите не съставляват задължителен елемент от преценката на прокурора, който, в качеството си на административен орган в хипотезата на чл. 69а ЗМВР (отм.); и за целите на осъществяване на компетенциите си по ал. 8 на с. р., следва да бъде уведомен за постъпила в срока по чл. 69а, ал. 8 ЗМВР (отм.); молба за правна помощ или друг акт на компетентен орган на държавата, въвела сигнала за издирване на вещта в ШИС, с изрично искане за нейното предаване. При тези мотиви, законосъобразен е изводът на съда, че в настоящия случай административният орган правилно и в съответствие с доказателствата по делото е установил наличието на визираната в закона предпоставка от решаващо значение за издаване на процесното постановление, а именно – постъпването в МВР – Дирекция "МОС", сектор "СИРЕНЕ" на съобщение от държавата, въвела сигнала, с информация относно направеното изрично искане за нейното връщане. Предвид гореизложеното, като е приел, че обжалваният акт е издаден при липса на отменителни основания по чл. 146 АПК и е отхвърлил подадената срещу него жалба, първоинстанционният състав е постановил решение в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Оспореното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила като валидно и допустимо и правилно. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, пето отделение