Решение № 341 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2020 г.

Решение № 341 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Христов, [населено място], [адрес] срещу Решение № 42 от 17.02.2020 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, по административно дело № 561/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Христов срещу Решение № 1910 з-553 от 17.10.2019 г. на началника на Районно управление – Кюстендил, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е отказал да му издаде разрешение да придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.

Касационният жалбоподател – Д. Христов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и счита, че съдът не е отчел факта, че за да е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) не е необходимо да е налице конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна, а е достатъчно тя да е потенциална, с оглед на степента на застрашеност на обекта. Счита за мотивирана нуждата от огнестрелно оръжие с оглед на осъществената кражба от неговия и от други съседни домове.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното решение.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление, гр. Кюстендил, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 17.06.2008 г. на г-н Христов е издадено разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

1. На 16.12.2015 г. г-н Христов предава законно притежаваното от него оръжие - пистолет, марка "ТТ", калибър 7, 62 мм и 45 броя боеприпаси на основание чл. 98, ал. 4 ЗОБВВПИ, поради отсъствие от страната за повече от три месеца.

1. На 11.09.2019 г. г-н Христов подава заявление до началника на Районно управление, гр. Кюстендил, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на притежавано от него огнестрелно и боеприпаси – пистолет, марка "ТТ", калибър 7, 62 мм 45 бр. боеприпаси. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ документи, а като основание за исканото разрешение сочи, че в периода 2012 – 2014 г. жилището, в което живее, е било обект на кражби и оръжието му е необходимо за самоотбрана – на него и на семейството му.

1. На 17.09.2019 г. началникът на Районно управление, гр. Кюстендил, указва на г-н Христов да посочи основателна причина, която доказва по несъмнен начин необходимостта от притежаването на късоцевно огнестрелно оръжие.

1. На 26.09.2019 г. г-н Христов подава уточняваща молба, в която сочи, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, тъй като жилището му два пъти е било обект на кражби.

1. На 17.10.2019 г., с Решение № 1910 з. 553, издадено на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на Районно управление, гр. Кюстендил, отказва издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелят Л. Чифличка, съсед на г-н Христов.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен.

Съдът излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая искането е за самоотбрана, в качеството на физическо лице, но по делото липсват доказателства, които да обосноват необходимост за това. Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт, доказателствената тежест за който е на жалбоподателя. Показанията на разпитания по делото свидетел и заявеното от г-н Христов в заявлението за издаване на исканото разрешително не доказват необходимост от притежаване на исканото оръжие. Заплахата от действия от сочения от жалбоподател характер съществува за всеки гражданин, поради което предотвратяването на потенциални посегателства над имуществото му не е от естество да мотивира нужда от самоотбрана.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на заявлението за издаване на исканото разрешително с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Както приема и първоинстанционният съд, за да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна.

В случая касаторът е посочил като причина за исканото разрешително самоотбрана. Самоотбраната е една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, при наличието на които органът може да разреши дейности с огнестрелно оръжие. С оглед на това първото изискване на закона е спазено. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана.

От доказателствата по делото не се установява наличието на такива доказателства. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяното от касатора основание не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Твърдяното основание не се доказва и от разпитаният по делото свидетел. Други доказателства касаторът не сочи и не е представил нито на органа, нито в хода на съдебното производство. Соченото в заявлението и в жалбата до съда, че жилището му е било обект на посегателства, както правилно приема и първоинстанционният съд, не е нито основание само по себе си, нито доказателство за исканото разрешение. Следва само да се добави, че в сочения от касатора период, в който е извършено посегателството върху имуществото, той е разполагал с огнестрелно оръжие, но това очевидно не е предотвратило посегателството.

Що се отнася до доводите на касатора, изложени в касационната жалба, че за издаване на исканото разрешително не е необходимо опасността да е конкретна, а е достатъчно да е потенциална, следва да се посочи, че потенциалната опасност също следва да има своето обективно, а не хипотетично основание. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от самоотбрана.

При така установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, което прави обжалваното решение правилно и съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд