Решение № 195 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2009 г.

Решение № 195 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от Георги Събев Георгиев, от гр. Варна, чрез пълномощникът му - адв. Отузбирова, против Решение № 41/24.04.2009 г. постановено по адм. дело № 343/2007 г. на Административен съд - Добрич, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците: Началникът на РДНСК - Добрич и Десислава Борисова Георгиева, не се явяват лично или чрез представители и не взимат становища по касационната жалба. Ответникът - кмета на община Каварна, чрез процесуалния си представител - адв. Величков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Добрич е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против Заповед № ДК-22-08/02.08.2007 г. на началника на РДНСК - Добрич, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № 83/28.11.2001 г. на Гл. архитект на община Каварна, на името на Десислава Борисова Георгиева, относно строеж: "Двуетажна жилищна сграда с магазин за хранителни стоки, магазин за козметика и кафе-бар", в УПИ ХIV, кв. 87 по плана на гр. Каварна. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като оспорения акт на началника на РДНСК-Добрич представлява законосъобразен административен акт. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По делото е установено, че както първоначалното Разрешение за строеж № 83/28.11.2001 г., така и презавереното разрешение за строеж под същия номер и дата, на името на ответника Десислава Борисова Георгиева, са издадени при редовна процедура и в съответствие с чл. 148, ал. 4, във вр. с чл. 142, ал. 2 от ЗУТ, тъй като се предхождат от виза за проектиране от 23.06.2000 г. и от одобрен идеен инвестиционен проект, които съответстват на влезлия в сила застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед № 356/02.09.1996 г. на кмета на община Каварна. Налице е и положително становище на Общинския експертен съвет по устройство на територията, взето с Протокол № 2/17.07.2001 г. От кредитираното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, става ясно, че както първоначално издаденото, така и презавереното разрешение за строеж касаят строителство на индивидуална нискоетажна жилищна сграда в УПИ ХIV, кв. 87 на гр. Каварна, което отговаря напълно на предвижданията по ЗРП от 1996 г., на издадената виза и на одобрения инвестиционен проект. Липсва удостоверение по чл. 153, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, издадено от главния архитект на община-Каварна за състоянието на разрешения строеж. При тези данни изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед на Началника на РДНСК - Добрич и на потвърденото с него РС № 83/28.11.2001 г. на името на Десислава Георгиева, са правилни, съответно не са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. По конкретните касационни оплаквания, настоящият състав установи: Неоснователно се поддържа, че презавереното разрешение за строеж на Даниела Георгиева е незаконосъобразно, тъй като първоначалното такова е изгубило своето правно действие, на основание чл. 153, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗУТ издаденото разрешението за строеж губи правното си действие, в два случая, предвиждащи различни фактически състави, дадени алтернативно. Наличието им, съгласно същата разпоредба, се установява писмено от органа, издал разрешението за строеж. В настоящият случай липсват каквито и да са писмени доказателства, изходящи от главния архитект на община-Каварна, удостоверяващи наличието на единия или другия фактически състав на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, даващи основание за извода, че РС № 83/2001 г. на н-ци на А. Диамандиев е изгубило правното си действие. Неоснователно е и другото оплакване за нищожност на разрешението за строеж, поради нищожност на Заповед № 356/02.09.1996 г. на кмета на община - Каварна за одобрение на ЗРП. За нищожността на последната се изтъква нарушението на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.), а именно, че заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването си. Основанието за нищожност, на което се позовава касатора, не води до нищожност, а до унищожаемост на заповедта, която същия е могъл да предяви в срока за обжалването й, който, видно от датата на обявяването на заповедта (чрез Д. в. бр. 82/17.07.1998 г.). е изтекъл отдавна и същата е влязла в сила. Изложеното обуславя извода, което е направен и от първоинстанционния съд, че заповед № 356/1996 г. е валиден административен акт, поради което и издаденото въз основа на нея разрешение за строеж № 83/28.11.2001 г. е също такъв валиден акт. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този изход на делото следва да се уважи направеното от ответника-община Каварна, чрез адв. Величков, искане за разноски пред касационната инстанция, в размер на 250 лева, видно от представения Договор за правна защита и съдействие между общината и Адвокатско дружество "Груйкин и съдружници", гр. София, от 26.11.2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение