Решение № 2884 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Заместник кмет на община Ямбол, чрез процесуален представител М. Караиванова служител с юридическо образование, против Решение 1420/03.12.2024г., постановено по административно дело 243/2024г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменена негова Заповед ТУ/04-00029/08.07.2024г., с която, на осн. чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено Ж. С. Е. да премахне: Навес, изграден по южната и източната граница на поземлен имот с идентификатор 87374.543.5 по КК на гр.Ямбол, с адрес [улица], от метална конструкция и сандвич панели, с размери 2м/10м и височина 2м., като е определен срок за доброволно изпълнение. В касационната жалба се сочат доводи неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуални правила, иска се отмяна му и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноските по делото. Ответникът Ж. Е., в писмено становище, чрез адв. Христова, взима становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските по настоящото дело по приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Ямбол е заповед, нареждаща на ответника в касацията да премахване строеж, представляващ Навес, изграден по южната и източната граница на поземлен имот с идентификатор 87374.543.5 по КК на гр.Ямбол, с адрес [улица], от метална конструкция и сандвич панели, с размери 2м/10м и височина 2м., квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ изграден без необходимите строителни книжа. За да отмени заповедта, съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на адм.производствените правила, довели до нарушаване правото на защита на оспорващия, изразяващо се в това, че Заповед РД/02-00025 от 29.04.2024г. на кмета на община Ямбол за прекратяване на процедура по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, за премахване на преместваем обект/преместваемо съоръжение навес не е надлежно връчена на Е., която в същото време е била запозната с констативен акт 7 от 17.05.2024г. по чл. 57а от ЗУТ. Това, че тя е възразила срещу Констативен акт 8 от 21.06.2024г. по чл. 225а от ЗУТ, не можело да заздрави порока, който е допуснат от адм. орган с невръчване на заповед РД/02-00025 от 29.04.2024г. Съдът приел, че при това положение за Е. съществуват едновременно две процедури в правния мир по отношение на процесния обект - една по чл. 57 а от ЗУТ и една по чл. 225а от ЗУТ. С това адм. орган е допуснал нарушение на чл. 6 от АПК - административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, съответно, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Този извод на съда не се споделя от касационната инстанция. Наличието на две различни процедури, досежно процесния имот една по чл. 57 а от ЗУТ и друга по чл. 225а от ЗУТ, само по себе си не представлява нарушаване правата на лицето, спрямо което се водят. Право на компетентния административен орган е, да прецени която от двете да довърши, с оглед събраните доказателства и отнасянето им към относимите правни норми. В случая той е преценил, че процесния обект не е преместваем, а представлява незаконен строеж, съответно е довършил процедурата за премахването му по чл. 225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Е. е била запозната с Констативен акт 8 от 21.06.2024г. възразила е срещу него, съответно правото й на защита в производството за премахването на незаконния строеж не е било нарушено. На следващо място, съдът приел, че разпореденият за премахване строеж, представлява преместваем обект, тъй като не е трайно прикрепен към земята и без да променя нейната субстанция и начин на трайно ползване. Като не отчел това и издал процесната заповед, административния орган е допуснал нарушение на материалния закон. Настоящият касационене състав, след анализ на събраните по делото доказателства, счита, че решаващият извод на първостепенния съд относно квалификацията на обекта, е необоснован. За да се квалифицира като преместваем даден обект, той следва да отговоря едновременно както на изискванията на разпоредбата на § 5, т. 80 ДР от ЗУТ, относно конструктивните му особености и начин на изграждане, така и на изискванията, разписани в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, относно вида и предназначението му. От събраните по делото доказателства се установя, че процесния навес няма нито едно от предназначенията, изчерпателно изброени в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, а и такова не се твърди от адресата на акта. Съгласно тази норма, за да се квалифицира като преместваем даден обект, следва да е с предназначение за увеселителни, административни, търговски или други обслужващи дейности, както и за временно обитаване при бедствия, тоест да задоволява обществена нужда, а не частен интерес, както е в случая. Процесният строеж се намира в частен имот и служи за задоволяване на частни нужди. Обстоятелството, че същият не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е достатъчно да опровергае извода за преместваемост на същия, като без значение е обстоятелството дали е трайно прикрепен към земята, след като не е с изискуемото по закон предназначение. На следващо място, предвид конструкцията и начина на изграждане на обекта е очевидно, че той не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части, като с преместването му би се нарушила субстанцията му на единен обект. Следователно, обектът не може да бъде квалифициран като преместваем и съгласно разпоредбата на § 5, т. 80 ДР от ЗУТ. Не е спорно, че процесната конструкция е изградена без строителни книжа, което я определя като незаконен строеж, подлежащ на премахване, който не може да се квалифицира и като търпим, тъй като е изграден през 2018 г. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е неправилно, същото следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед ТУ/04-00029/08.07.2024г. на Заместник кмет на община Ямбол. При този изход на спора, в полза на Община Ямбол, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто/ лева за всяка от двете съдебни инстанции и държавната такса заплатена за настоящото дело в размер на 70 /седемдесет/ лева или общо в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,