Решение № 4375 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2012 г.

Решение № 4375 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Красимир Костадинов Николов от гр. Бургас, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Лина Георгиева от същия град, срещу решение № 1875 от 6.11.2012 г. по адм. дело № 1699/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Касационният жалбоподател Красимир Костадинов Николов е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) като работещ по трудово правоотношение с работодателя "Металпласт БГ" ООД, гр. Бургас и по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО като изпълнителен директор на търговското дружество "Пиргос Трейд груп" АД, гр. Бургас.

1. На 30.03.2012 г. работодателят "Металпласт БГ" ООД е представил в Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас болничен лист № 0253405 от 20.02.2012 г., с който лекарска консултативна комисия при Диагностично консултативен център 1, гр. Бургас, е констатирала временна неработоспособност на жалбоподателя поради общо заболяване и му е разрешил отпуск поради временна неработоспособност за времето от 19.02.2012 г. до 4.03.2012 г.

С разпореждане от 12.04.2012 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО при РУСО - гр. Бургас е спряло производството за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, а контролен орган (финансов ревизор) е извършил проверка, резултатите от която са отразени в констативен протокол от 21.05.2012 г. (на л. 26 и 27 от делото на БАС).

С последващо разпореждане от 28.05.2012 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО е отказало да отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност, удостоверена с посочения по-горе болничен лист - № 0253405 от 20.02.2012 г. Като правно основание на отказа са посочени чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Като фактическо основание е посочено обстоятелството, че "за периода на болничния лист лицето упражнява дейност по договор за управление и контрол при осигурителя "Пиргос Трейд груп" АД."

1. Със същите съображения директорът на РУСО - гр. Бургас с решение № КПК-88 от 12.07.2012 г. е потвърдил отказа. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че "видно от констатациите в протокола и писмените доказателства, приложени към него - ведомости за работни заплати, контролният орган е установил, че на жалбоподателя е изплатено за месеците февруари и март 2012 г. възнаграждение по договор за управление и контрол в размер на (...) месечно (и) в Персоналния регистър на НОИ са подадени данни за пълни отработени месеци". Допълнително е направил и следните правни изводи:

а) получаването на трудово възнаграждение (трудов доход) по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение за тези рискове, независимо дали осигуряването за тях произтича от едно или повече правоотношения;

б) следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО, според която парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи;

в) освен това трябва да се има предвид, че съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи.

II. С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Красимир Костадинов Николов срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че "действително е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи (и) това е така, защото след като на Николов е било изплатено пълното възнаграждение от "Пиргос трейд груп" АД за процесния период на неработоспособността от 19.02.2012 г. до 05.03.2012 г., следователно той по някакъв начин е изпълнявал задълженията си спрямо осигурителя, поради което пък от своя страна е нарушил предписания му режим на лечение."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост.

Процесният случай попада в хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО, а не в тази на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, както неправилно е приел Бургаският административен съд и поради това релевантните факти за законосъобразността на отказа да бъде изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на касационния жалбоподател за процесния период са установените в хода на съдебното производство данни по въпросите:

1. Упражнявал ли е касационният жалбоподател трудова дейност (която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство) през периода от 19.02.2012 г. до 4.03.2012 г., за който е издаден процесният болничен лист № 0253405 от 20.02.2012 г. на лекарска консултативна комисия при Диагностично консултативен център 1, гр. Бургас.

1. Получил ли е възнаграждение за тази трудова дейност и внесени ли са осигурителни вноски, изчислени от това възнаграждение (ако касационният жалбоподател е получил такова).

1. Какви данни по чл. 5, ал. 4 КСО е подал осигурителят "Пиргос трейд груп" АД за процесния период от 19.02.2012 г. до 4.03.2012 г.

1. Потвърждава ли се от фактическа страна твърдението на жалбоподателя, че не е получил възнаграждение за процесния период от "Пиргос трейд груп" АД, а първоначално подадените в регистъра данни са били впоследствие надлежно коригирани и корекцията е приета от РУСО.

Едва след изясняването на тези въпроси може да се даде обоснован отговор на въпроса дали в процесния случай следва да бъде приложено правилото на чл. 46, ал. 3 КСО.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва на основание чл. 222, ал. 2 АПК да бъде върнато на същия административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С новото решение по делото следва да бъде решен и въпросът за разпределяне и възлагане на разноските по делото във всички съдебни инстанции - чл. 226, ал. 3 АПК, ако страните поддържат исканията си за разноски по делото.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,