Решение № 17098 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2011 г.

Решение № 17098 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Любомир Тодоров Любенов от град Стара Загора против решение от 9.12.2010 г., постановено по адм. дело № 7284/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Любомир Тодоров Любенов срещу писмо № 94ЛЛ-480/10.09.2010 г. на главния секретар на МОМН, с което му е отказан достъп до обществена информация по негово заявление 3.08.2010 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 94ЛЛ-480/3.08.2010 г. Любомир Тодоров Любенов е поискал от министъра на образованието, младежта и науката да му бъде предоставен достъп до обществена информация във връзка с изпратено съобщение до до регионалните инспекторати по образованието относно наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение", като е поискал на хартиен носител заверено копие от съобщението. В оспореното писмо изх. № 94ЛЛ-480/10.09.2010 г. административният орган е изложил мотиви, че поисканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тази информация не е официална или служебна и не се съхранява в МОМН. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ няма задължение да предоставя на заявителя исканата информация. АССГ е изложил мотиви, че поисканата информация касае конкретно правоотношение, в което жалбоподателят е страна, което обстоятелство я изключва от качеството й на обществена информация. По тези съображения жалбата срещу изричния отказ е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е главния секретар на МОМН София е длъжен да предостави съхраняваната в МОМН обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на жалбоподателя, касаеща съобщение на административния орган до регионалните инспекторати по образованието във връзка с наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя, не представлява "обществена информация " по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на задължения субект - МОМН, а касае конкретно правоотношение, в което жалбоподателя е страна. Административнопроизводствените действия, които органът извършва по реда на АПК с цел постановяване на административен акт не представляват информация, която да е свързана с основната дейност на МОМН, такъв вид информация не може да даде възможност на гражданите са си създадат мнение за неговата дейност. В самата жалба до първоинстанционния съд се развива довода, че исканата информация има характер на служебна обществена информация и в рамките на този предмет е осъществен съдебният контрол за законосъобразност. Вярно е, че в заявлението от 25.08.2010 г. жалбоподателят се е позовал и на ЗЗЛД. Дори да се приеме, че с посочването на това отделно основание е формирано отделно искане, по него административният орган не се е произнесъл, т. е. налице е мълчалив отказ. Същият не е предмет на обжалване и съдебен контрол по настоящето дело, нещо повече - срокът за обжалване е изтекъл. Предмет на обжалване с конкретно наведени доводи за материалноправна незаконосъобразност поради това, че исканата информация е служебна обществена информация, е изричният отказ от предоставяне, отразен в писмото на главния секретар на МОМН. По този предмет съдът се е произнесъл със законосъобразен съдебен акт. Поради това решението на АССГ, с което е отхвърлил жалбата срещу изричния отказ на административния орган да предостави информация по заявлението е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,