Решение № 14449 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3751/2017 г.

Решение № 14449 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3751/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Общински съвет Плевен срещу Решение № 50/10.02.2017 г. по адм. дело № 830 от 2016 г. по описа на Административен съд – Плевен. В жалбата се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата цялостна отмяна. Съдът неправилно приел, че при приемането на оспорения текст от Наредба № 17 на Общински съвет – Плевен не са спазени приложимите процесуалноправни разпоредби. Излага доводи по същество. В съдебно заседание, процесуалния представител на касационния жалбоподател представя заверен препис от Решение № 705 от 25.09.2017 г. на Общински съвет Плевен, с което е отменена Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен, приета с Решение № 336/07.11.2012 г. посл. изм. с Решение № 221/30.06.2016 г. Ответната по жалбата страна намира същата за неоснователна. Твърди, че не е запознат с разпоредбите от новата Наредба и не може да вземе становище. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че решението следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Б. Братухчев срещу разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен, приета с Решение № 336/07.11.2012 г. в редакцията и след 19.12.2013 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е отменил чл. 20, ал. 1, т. 3 от описаната по-горе Наредба, приета с Решение № 877/19.12.2013 г. на Общински съвет – Плевен. За да постанови акта е приел, че разпоредбата е приета от компетентен орган в кръга от дадените му от законодателя правомощия, като подробно е изследвал спазването на разпоредбите на АПК свързани с оспорване на подзаконови нормативни актове. Прието е, че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на разписан в чл. 63, ал. 1 от Правилник за работата на Общински съвет – Плевен седмодневен срок, в който изразените от съответните комисии становища е следвало да бъдат раздадени на общинските съветници. Това процесуално нарушение довело до постановяване на незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен. От представения в съдебно заседание на 17.09.2018 година заверен препис от Решение № 705 от 25.09.2017 година е видно, че Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен, приета с Решение № 336/07.11.2012 г., посл. изменена с Решение № 221/30.06.2016 г. е отменена изцяло и е приета нова Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд и в настоящото съдебно производство е разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен, приета с Решение № 336/07.11.2012 г., в редакцията, приета с Решение № 877/19.12.2013 г. След като в хода на производството по оспорване на подзаконовия нормативен акт, същия е изцяло отменен от компетентния да стори това орган на местно самоуправление, оспореното пред настоящата инстанция съдебното решение се явява недопустимо поради липсата на предмет. Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК жалбата до съда не спира действието на нормативния административен акт, поради което и при висящо съдебно производство няма пречка компетентният административен орган да отмени, измени или да допълни оспорените разпоредби. Наличието на правен интерес от търсената правна защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, респективно - за съдебното производство, като съдът е задължен да следи служебно за наличието на тази предпоставка по време на цялото производство. Изискването за наличие на непосредствен правен интерес на оспорващия означава, че същия цели настъпването на благоприятни за него правни последици от отмяната на оспорения административен акт, тъй като този акт по неблагоприятен начин засяга неговата правна сфера – създава задължения, или ограничава неговите права, свободи или законни интереси. Когато предмет на оспорването е разпоредба от подзаконов нормативен акт, както е в конкретния случай, правният интерес от търсената правна защита се състои в премахването на този акт от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като оспорената разпоредба, а в случая и целия подзаконов нормативен административен акт е отменен, то той е престанал да бъде част от позитивното право и затова за оспорващия не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт, респективно от продължаване на съдебното производство, което е образувано по оспорването. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен, приета с Решение № 336/07.11.2012 г., в редакцията, приета с Решение № 877/9.12.2013 г. не е действаща към момента, предвид обстоятелството, че овластеният по закон орган – Общински съвет Плевен с Решение № 705/25.09.2017 г. е приел изцяло нова Наредба, с която предходната е отменена, т. е. същата не може да окаже влияние върху права, свободи, законни интереси или да създаде задължения за Братухчев. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховен административен съд, в настоящия си състав, следва да обезсили обжалваното решение изцяло и да прекрати производството по делото. Ръководен от гореизложеното, Върховен административен съд, трето отделение