Решение № 4774 от 18.5.2022 г. на ВАС, IV о.
ВАСЧетвърто отделение18.05.2022 г.докладчик т Диана Гърбатова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ 16 от 19.01.2022 г., постановено от Административен съд Кърджали, по адм. д. 322/2021 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София да заплати на Ф. Рамадан от [населено място], обл. Кърджали, направените разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДОБРИНКА АНДРЕЕВА/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр.Кърджали, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Милева, против решение 16 от 19.01.2022 г., постановено от Административен съд Кърджали, по адм. д. 322/2021 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се оспорват изводите на съда относно немотивираността на процесното решение за изплащане на финансова помощ, в частта му, с която от оторизираната за подпомагане сума е прихваната сума в размер на 4209,50 лв. Според касационния жалбоподател законосъобразно прихващане по причина наложени санкции за бъдещ период е възможно без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, стига вземането да е установено от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът Ф. Рамадан от [населено място], обл. Кърджали, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Петрова, която с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение с представен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от страна на съда е направена правилна преценка за липса на мотиви в процесното решение за изплащане на финансова помощ, в частта му, с която е извършено прихващане на сумата в размер на 4209,50 лв от заявената и оторизирана сума, доколкото не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Според участващият по делото прокурор мотивите, довели до постановяването на акта в обжалваната му част са изложени за първи път с касационната жалба, като и по делото не са ангажирани доказателства за наличие на неуредени задължения на ответника по касация, установени с влязъл с сила акт, съответно за съществуването на насрещни ликвидни и изискуеми вземания, каквито са изискванията на националното законодателство, към което препраща цитираният от касатора чл. 28 от Регламент за изпълнение /ЕС/908/14/. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр.Кърджали за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 16 от 19.01.2022 г. е отменено решение за изплащане на финансова помощ 09/06/1/0/00013/3/01/03/01, издадено от директора на ОД Кърджали към ДФ "Земеделие", в частта му, с която е извършено прихващане и приспадане на сумата в размер на 4209.50 лв. и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по искането за второ плащане при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт. Със същото решение ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на Ф. Рамадан направените по делото разноски в размер на 560 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Кърджали е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това административен орган в рамките на законовите му правомощия - чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и раздел 2, т. 8.1.4 от Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6. 001 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., но при постановяването му не е спазена предвидената от закона форма, тъй като не са посочени фактическите и правни основания за издаването на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В мотивите на съдебното решение подробно са анализирани доводите на земеделския производител и на административния орган, както и приетите писмени доказателства, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното решение за изплащане на финансова помощ и връщане преписката на органа за ново произнасяне по искането за второ плащане на Ф. Рамадан. Съдът е преценил, че в съдържанието на процесното решение липсва каквато и да е обосновка, както за основанието за налагане на санкции, така и за конкретните мерки и схеми, по които са наложени. Посочил също, че в административната преписка също липсват данни за наличието на предпоставките за извършеното от административния орган прихващане, още повече за определянето на неговия размер. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви по отношение на извършеното прихващане в размер на 4209,50 лв. от заявената и оторизирана сума, без доказателства за наличие на неуредени задължения на стопанина, установени с влязъл в сила акт, респ. за съществуването на насрещни ликвидни и изискуеми вземания, към което препраща и чл. 28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 908/2014 г. на Комисията от 06.08.2014 г. Първостепенният съд е приел, че е налице и нарушение на чл. 26 АПК, тъй като за извършеното прихващане, лицето не е било надлежно уведомено преди издаването на административния акт и не му е била предоставена възможност да направи възражения, да даде обяснения или да представи допълнителни документи. Първостепенният съд е счел, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт налага отмяната на решение за изплащане на финансова помощ 09/06/1/0/00013/3/01/03/01, в частта му, с която е извършено прихващането. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Оспореният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е констатирано, че процесното решение за изплащане на финансова помощ, в оспорваната му част за удържаната сума от 4209,50 лв. е постановено в противоречие с изискванията на закона за форма на административния акт и при съществено нарушение на административнопроизводствени правила. За така посочената сума в решението на органа е посочено: "Извършено е прихващане в размер на 4209,50 лв., санкции за бъдещи периоди /СБП/ по схеми и мерки на Дирекция "Директни плащания" /ДДП/". Нито в решението за изплащане на финансова помощ, нито в предхождащата и съпътстваща неговото издаване документация, са изложени мотиви защо сумата от 4209,50 лв. е удържана от земеделския производител, за кой програмен период, по кой договор и въз основа на какъв конкретен административен акт. В тази връзка следва да се посочи, че мотиви за издаването на административния акт не са вписани дори в касационната жалба. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който препятства, както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. В съответствие с чл. 59, ал.1 АПК актът на административния орган следва да е мотивиран, като следва да съдържа фактически и правни основания за издаването - чл. 59,ал. 2, т. 4 АПК, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи ефективен съдебен контрол относно наличието на предпоставките за извършеното в случая прихващане. Първостепенният съд е правилно е преценил, че процесната сума е удържана незаконосъобразно, тъй като вземането на ДФ"Земеделие" не е било ликвидно и изискуемо и доказано по размер, поради което без основание е извършено прихващане. АС - Кърджали точно е констатирал, че възстановяването чрез прихващането е извършено в разрез с разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение/ЕС/ 908/2014 г. на Комисията от 06.08.2014 г., която определя начина, по който се уреждат всички неуредени задължения на бенефициера. В цитираната норма не е регламентирано това да става чрез предварително изпълнение на задължение, което не е установено по основание и размер. Оттук съдът е извел обосновано заключение, че преди издаване на атакувания акт компетентният орган е следвало да уведоми лицето относно предстоящото прихващане, да му даде възможност да даде обяснения и да представи при необходимост документи, да обсъди възраженията на заявителя и едва след това да пристъпи към издаване на процесния административен акт. В случая административният орган не е извършил описаните действия, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил своя акт в противоречие с нормите на 26 АПК, в резултат на което е постановено оспореното незаконосъобразно решение на органа. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. На основание чл. 143 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 550лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендираният размер е в рамките на установения минимум. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,